II постна седмица – събота – 02п

II постна седмица – събота

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене из книгата на пророк Михей.                       7, 14-15.18-20

Паси със жезъла си Твоя народ, Господи, овцете на наследието си, които живеят уединено в гората всред Кармил; да си пасят те в Васаан и Галаад, както в стародавни дни. Ще му явя дивни дела – както в дните на твоето излизане от Египетската земя.

Кой, Боже, е като Тебе, да прощава беззаконие и да не смята престъплението на остатъка на Своето наследие? Той вечно не се гневи, защото обича да се смилява.

Той пак ще се смили над нас, ще изглади нашите беззакония, и ще хвърли всички наши грехове в морските дълбини. Ти ще покажеш верност към Яков, милост към Авраам, както си с клетва обещал на отците ни първите дни.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 102,1 – 2.3 – 4.9 – 10.11 – 12 (О: 8a)

 

О Щедър и милостив е Господ.

 

Благославяй, душо моя, Господа; и цялата моя вътрешност да благославя Неговото свето име. Благославяй, душо моя, Господа, и не забравяй ни едно от Неговите благодеяния. O

 

Той прощава всички твои беззакония, изцелява всички твои недъзи; избавя от гроб твоя живот, увенчан с милост и щедрости. О

 

Той не се гневи докрай, нито се вечно сърди. Той не ни стори според нашите беззакония, и не ни въздаде според нашите грехове. О

 

Защото, колкото е високо небето над земята, толкова е велика милостта Му към ония, които се боят от Него. Колкото е далеч изток от запад, толкова е отдалечил Той от нас нашите беззакония. О

 

СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО: Ще стана и ще отида при баща си, и ще му кажа: „Татко, съгреших против небето и пред тебе.“

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Лука.            15, 1-3.11-32

В онова време:

Приближиха се при Исуса всички митари и грешници да Го слушат. А фарисеите и книжниците роптаеха и казваха. „Той приема грешниии и яде с тях.“

Но Исус им каза тази притча:

„Един човек имаше двама сина, и по-малкият от тях рече на баща си: „Татко, дай ми дяла, който ми се пада от имота.“ И баща им раздели имота. Но след много дни, младият син, като събра всичко, отиде в далечна страна и там прахоса имота си, като живееше разпътно.

А след като той разпиля всичко, настана голям глад в оная страна, и той изпадна в нужда; и отиде та се представи у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свине. И той бе петимен да напълни корема си с рошкове, що свинете ядеха, но никой

 не му даваше.

А като дойде на себе си, рече: „Колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син; направи ме като един от наемниците си.“ И стана, та отиде при баща си.

И когато беше още далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува. А синът му рече:

„Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син.“

А бащата рече на слугите си: „Изнесете най-хубавата премяна и го облечете, и дайте пръстен на ръката му и обуща на нозете. Па докарайте и заколете угоеното теле; Нека ядем и се веселим, защото тоя мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери.“ И взеха да се веселят.

А по-старият му син беше на нива и на връщане, като доближи до къщи, чу песни и игри; и като повика един от слугите, попита: „Що е това?“ Той му рече: „Брат ти си дойде, и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.“ Той се разсърди, и не искаше да влезе, а баща му излезе и го канеше. Но той отговори на баща си и рече: „Ето, аз толкова години ти служа, и ни веднъж твоя заповед не престъпих; и мене никога дори козле не си дал, за да се повеселя с приятелите си; а като дойде тоя ти син, който прахоса имота ти с блудници, за него ти закла угоеното теле.“

А той му рече: „Чедо, ти си винаги с мене, и всичко мое е твое. А трябваше да се зарадваме и развеселим за това, че тоя ти брат мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.“

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.