II постна седмица – петък – 02п

II постна седмица – петък

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене из книгата Битие.                    37, 3-4.12-13а.17в-28

Израел обичаше Йосиф повече от всичките си синове, защото му се беше родил на старини; и му направи шарена дреха. Като видяха братята му, че баща им го обича повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да говорят с него кротко.

Когато братята му отидоха да пасат бащиния си добитък в Сихем, Израел му каза: „Братята ти пасат овцете в Сихем; хайде, ще те проводя при тях.“ И отиде Йосиф подир братята си и ги намери в Дотан.

Те го видяха отдалеч, и преди той да се приближи до тях, взеха да се сдумват против него да го убият, и рекоха помежду си: „Ето, съновиденът иде; хайде сега да го убием и да го хвърлим в някой ров, па да кажем, че го е изял лют звяр; и да видим, какво ще излезе от сънищата му.“

Чу това Рувим и се опита да го избави от ръцете им, като каза: „Да го не убиваме и не проливайте кръв; но го хвърлете в ямата, що е в пустинята, а ръка не туряйте върху него.“ Това казва той с намерение да го избави от ръцете им и да го върне при баща му.

Когато Йосиф дойде при братята си, те му съблякоха дрехата, шарената дреха, що беше на него, и го взеха, та го хвърлиха в рова; а ровът беше празен; в него нямаше вода.

И седнаха те да ядат хляб и, като погледнаха, видяха, че иде от

 Галаат керван измаилтяни, и камилите им бяха натоварени със стиракс, балсам и ливан. Те отиваха да занесат това в Египет. Тогава Юда рече на братята си: „Каква полза, ако убием брата си и скрием кръвта му? Хайде, да го продадем на измаилтяните и да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът.“ Братята го послушаха.

И като минаваха Мадиамските търговци, извадиха Йосифа от рова и го продадоха на Измаилтяните за двадесет сребърника; а те отведоха Йосиф в Египет.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 104, 16 – 17.18 – 19.20 – 21 (О: 5а)

 

О Спомняйте си чудесата, които е извършил Господ.

 

И призова глад на земята, всяко хлебно дърво изтреби. Прати пред тях човек; за роб биде продаден Иосиф. O

 

Стегнаха в окови нозете му, в желязо се намери душата му, докле се изпълни словото My; словото Господне го изпита. О

 

Царят прати, и в.ладетелят на народите го развърза и го освободи; постави го за господар над дома си; и управител над всичките си владения. О

 

СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО: Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син; всеки, който вярва в Него да има живот вечен.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Матей.          21, 33-43.45-46

В онова време: Исус каза на първосвешениците и стареите народни:

„Чуйте друга притча: Имаше един човек стопанин, който наследи лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.

И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете. А лозарите, като уловиха слугите му, един набиха, друг убиха, а трети с камъни пребиха. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: „Ще се засрамят от сина ми.“

Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: „Този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.“ И, като го уловиха, изведоха го вън от лозето и убиха. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?“

Отговарят му: „Злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодове.“ Исус им казва:“Нима не сте никога чели Писанията:

„Камъкът, който изхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни?“

Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му.“

И, като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори. И дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.