II Пасхална Седмица – Вторник – 02в

II Пасхална Седмица – вторник

 

ПЪРВО ЧЕТИВО

 

Четене от деянията на Апостолите.                      4,32-35

Множеството повярвали имаха едно сърце и една душа, и никой нещо от имота си не наричаше свое, но всичко им беше общо. Апостолите пък свидетелствуваха с голяма сила за възкресението на Господа Исуса Христа, и голяма благодат беше върху тях всички.

Помежду им нямаше ни един, който да се нуждае; защото, които притежаваха земи или къщи продаваха ги и донасяха цената на продаденото и слагаха пред нозете на Апостолите; и се раздаваше на всеки според нуждите.

Така Йосиф, наричан от Апостолите Варнава, което значи син на утеха, левит, родом от Кипър, който си имаше нива, продаде я, донесе парите и ги сложи пред нозете на Апостолите.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ

 

Пс 92,1ав.1 с – 2.5 (О: la)

 

О Господ царува, Той е облечен с величие.

 

Господ царува, Той е облечен с величие; облечен е Господ, с могъщество е препасан. O

 

Затова вселената е утвърдена и няма да се поклати. Твоят престол е утвърден от край време, Ти си от века. О

 

Бездруго са верни Твоите откровения; на Твоя дом, Господи, подобава светост през дълги дни. О

 

О Алилуя. Син Човечески трябва да бъде въздигнат, та всеки, който вярва в Него, да има живот вечен. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

 

Четене от светото Евангелие според Йоан.              3,7-15

В онова време:

Исус каза на Никодим: Истина, истина ти казвам: Трябва да се родите отново. Вятърът духа, дето иска, и гласа му чуваш, но не знаеш, отде иде и накъде отива; тъй бива с всеки, роден от Духа.“

Никодим Му отговори и рече: „Как може да бъде това?“

Исус му отговори и рече: „Ти си учител Израилев, та това ли не знаеш? Истина, истина ти казвам: ние говорим за това, що знаем, и свидетелствуваме за онова, що сме видели; а нашето свидетелство вие не приемате. Ако за земни работи ви говорих, и не вярвате, – как ще повярвате, ако бих ви говорил за небесни? Никой не е възлязъл на небето, освен слезлият от небето Син Човечески, който пребъдва на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята тъй трябва да се издигне Син Човечески, та, всеки, който вярва в Него да не погине, но да има живот вечен.“

Това е слово Господне.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.