I постна седмица – неделя
Година А
ПЪРВО ЧЕТИВО
Четене из книгата Битие. 2,7 – 9; 3,1 – 7
Създаде Господ Бог човека от земна пръсти вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.
И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде. И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави на глед и добри за ядене; и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.
Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде. И рече тя на жената: „Истина ли каза Бог, да не ядете от никое дърво в рая?“
Жената отговори на змията: „Плодове от дърветата можем да ядем; само от плодовете на дървото, що е посред рая, рече Бог: Не яжте от тях и не се докосвайте до тях, за да не умрете.“
Тогава змията рече на жената: „Не, няма да умрете; но Бог знае, че в деня, в който вкусите от тях, ще ви се отворят очите, и ще бъдете като богове, знаещи добро и зло.“
Видя жената, че дървото е добро за ядене и че е приятно за очите и многожелано, защото дава знание, взе от плодовете му и яде, па даде и на мъжа си, та яде и той. Тогава се отвориха очите на двамата.
И като разбраха, че са голи, съшиха смокинени листа и си направиха препасници.
Това е Божие слово.
ОТПЕВЕН ПСАЛОМ
Пс 50, 3 – 4.5 – 6а.12 – 13.14 и 17 (O: Ср 3а)
О Помилвай ни, Господи, защото съгрешихме.
Помилвай ме, Боже, по милостта си, и по многото си щедрости заличи беззаконието ми. Напълно ме умий от моята вина, и очисти ме от моя грях. O
Защото беззаконието си аз съзнавам, и моят грях е винаги пред мене. Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших, и лошо пред Тебе извърших. О
Сърце чисто създай в мене, Боже, и несломим дух обнови в мене. Не ме отхвърляй от лицето Си; и светия Твой дух не отнемай от мене. О
Върни ми радостта на Твоето спасение и във великодушие ме утвърди. Господи, отвори устните ми, и устата ми ще възвестят Твоята хвала. О
ВТОРО ЧЕТИВО
Четене от първото послание на Павел Апостол до римляни. 5, 12 – 19
Братя:
Както чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта, и по такъв начин смъртта премина във всички люде чрез един човек, в когото всички съгрешиха; – защото и преди закона имаше грях в света; ала грях се не смята, кога няма закон. Обаче смъртта царува от Адам до Мойсей и над несъгрешилите с престъпление, подобно на престъплението на Адам, който е образ на бъдещето.
Но дарът не е като престъплението; защото, ако поради престъплението на едного измряха мнозина, още повече Божията благодат и дарът чрез благодатта на Едного Човека, Исуса Христа, се изля преизобилно върху многото. И дарът не е като осъждането, станало чрез единия човек, който съгрешил; защото съденето за едно престъпление води към осъждане, а дарът – от много престъпления към оправдание.
Защото, ако с престъплението на един човек смъртта царува чрез него единия, много повече ония, които приемат изобилно благодатта и дара на оправданието, ще царуват в живота чрез Едного Исуса Христа.
И така, както чрез престъплението на едного дойде осъждане на всички човеци, тъй и чрез правдата на Едного дойде на всички човеци оправдание за живот. Защото, както чрез непослушанието на един човек мнозина станаха грешни, тъй и чрез послушанието на Едного мнозина ще станат праведни.
Това е Божие слово.
СТИХ ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЕТО: Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста.
ЕВАНГЕЛИЕ
Четене от светото Евангелие според Матей. 4, 1 – 11
В онова време:
Исус биде отведен от Духа в пустинята, за да бъде изкушен от дявола, и, като пости четиридесет дена и четиридесет нощи, най-сетне огладня.
И приближи се до Него изкусителят и рече: „Ако си Син Божий, кажи, тия камъни да станат хлябове.“
А Той му отговори и рече: „Писано е: Не само с хляб ще живее човек, а с всяко слово, което излиза от Божии уста.“
Тогава дяволът Го завежда в светия град и Го поставя на храмовата стреха, и Му казва: „Ако си Син Божий, хвърли се долу, защото писано е: На Ангелите си ще заповяда за Тебе, и на ръце ще те понесат, да не би някак да препънеш о камък ногата си.“
Исус му рече: Писано е също Няма да изкусиш Господа, Бога твоего.“
Пак Го завежда дяволът на твърде висока планина и Му показва всички царства на света и тяхната слава, и Му дума: „Всичко това ще Ти дам, ако паднеш и ми се поклониш.“
Тогава Исус му казва: „Махни се от Мене, сатана! Защото писано е: На Господа, твоя Бог ще се поклониш и Нему едному ще служиш.“
Тогава дяволът Го оставя, и ето, ангели дойдоха и Му служеха.
Това е слово Господне.