Втори Ватикански Събор (1962-1965)
GRAVISSIMUM EDUCATIONIS
Декларация за християнското възпитание
Декларация за християнското възпитание
Gravissimum educationis
Въведение
Изключителното значение на възпитанието в живота на човека и все по-голямото му влияние в развитието на съвременното общество са предмет на внимателно разглеждане от страна на Светия икуменически събор. И действително условията на нашето време правят възпитанието на младите хора и дори едно постоянно обучение на възрастните същевременно по-лесни и по-неотложни. Тъй като напълно осъзнават собственото си достойнство и задължения, хората желаят да участват все по- активно в социалния живот и особено в икономическия и политическия живот; от друга страна, изумителното развитие на техниката и научните изследвания и новите средства за социална комуникация им позволяват това, тъй като им предоставят повече свободно време и улеснен достъп до културното и духовното наследство и възможност за взаимно обогатяване благодарение на по-тесните отношения както между отделните групи, така и между народите.
Затова навсякъде се полагат усилия за все по-голямото насърчаване на възпитателната дейност; публикуват се декларации и официални документи, които утвърждават свързаните с възпитанието основни права на човека, особено тези на децата и родителите; и тъй като броят на учениците бързо расте, се увеличават и развиват училищата и се основават други образователни институти; чрез новия опит се усъвършенстват възпитателните и дидактичните методи и се полагат безспорно огромни усилия за възпитаване и образоване на всички хора, макар че много деца и младежи все още са лишени от основно образование, а много други не получават подходящо възпитание съобразно истината и любовта.
Ала за да изпълни поверената й от нейния Божествен основател мисия да благовестява тайната на спасението на всички хора и да възстановява всичко в Христа, Светата майка Църквата от своя страна е задължена да се грижи за целия човешки живот, включително и за земния като свързан с небесното призвание, и затова играе особена роля за напредъка и развитието на възпитанието. Затова Свещеният събор обявява някои основни принципи, свързани с християнското възпитание, най- вече в училищата, които една специална комисия ще трябва да развие след завършването на Събора, а епископските конференции ще трябва да приложат към различните местни условия.
Декларация за християнското възпитание
По силата на своето личностно достойнство всички хора от всяка раса, положение и възраст притежават неотменимото право на възпитание, което съответства на собствената им цел, подхожда на собствения им характер, полово различие, култура, традиции на тяхната страна и същевременно е отворено към братското съжителство с другите народи и благоприятства истинското единство и мир на земята. Истинското възпитание трябва да насърчава подготовката на човешката личност както с оглед на нейната крайна цел, така и за благото на различните общества, на които човекът е член и чиито задължения ще трябва да споделя, когато стане възрастен.
Затова, като се отчита напредъкът на психологията, педагогиката и дидактиката, трябва да се помага на децата и младежите да развиват хармонично своите физически, морални и умствени способности и постепенно да придобият по-зряло чувство на отговорност както в трайното усилие за правилно насочване на собствения си живот, така и в търсенето на истинската свобода, съпроводено от смело и упорито преодоляване на препятствията. Те трябва да получат положително и благоразумно полово възпитание съобразно с техния растеж във възрастта. Освен това трябва да бъдат така подготвени за социалния живот, че след като надлежно им бъдат предоставени необходимите за него съответни средства, да могат да се впишат в различните области на човешката общност, да бъдат готови за диалог е другите и доброволно да допринасят за увеличаването на общото благо.
Свещеният събор заявява също така, че децата и младежите имат правото да бъдат подпомагани както за правилното преценяване и личното приемане на моралните ценности, така и за по-съвършеното опознаване и обикване на Бога. Затова настойчиво иска и препоръчва на онези, които управляват народите или ръководят възпитанието, да се погрижат за това младежта никога да не бъде лишена от това свещено право. И приканва църковните чеда всеотдайно да работят в областта на възпитанието, най-вече е цел по-бързото разпростиране на ползотворното всеобщо възпитание и образование по цялата земя.
Християнското възпитание
Възродени от водата и Светия Дух и станали нови творения, всички християни, които се наричат и са Божии чеда, имат право на християнско възпитание. Това възпитание не само преследва описаната по-горе присъща на човешката личност зрялост, но преди всичко се стреми към това постепенно посветените в познанието на тайната на спасението кръстени е всеки изминал ден все повече да осъзнават получения от тях дар на вярата: да се научат да се покланят на Бог Отец с дух и е истина (вж. Йоан. 4:23) най-вече чрез литургичното действие, да се подготвят да живеят съобразно новия човек в правдата и светостта на истината (вж. Еф. 4:22-24) и така да достигнат до състоянието на съвършения човек, до пълната възраст на Христовото съвършенство (вж. Еф. 4:13) и да допринесат за растежа на Неговото мистично тяло. Освен това, съзнавайки собственото си призвание, те трябва да се научат както да свидетелстват за своята надежда (вж. 1 Петр. 3:15), така и да насърчават християнското преобразяване на света, чрез което включените в цялостното схващане на изкупения от Христос човек естествени ценности допринасят за благото на цялото общество. Затова този свят Събор припомня на пастирите на душите сериозния им дълг да направят всичко необходимо, за да могат всички верни да се възползват от християнското възпитание и най-вече младите, които са надеждата на Църквата.
Отговарящите за възпитанието
Тъй като са дали живот на децата си, родителите имат сериозното задължение да образоват своето потомство и затова се считат за неговите първи и главни възпитатели. Тази възпитателна функция на родителите е толкова важна, че трудно може да бъде заменена. Именно на родителите е отредено да създадат в семейството онази одухотворена от благоговението към Бога и хората атмосфера, която благоприятства цялостното възпитание на техните деца в личен и в социален обществен смисъл. Следователно семейството е първото училище за социални добродетели, от които се нуждаят всички общества. Най-вече в богатото на благодат и задължения към тайнството Брак християнско семейство децата трябва да се научат от най-ранна възраст както да приемат Бога и да Го почитат, така и да обичат ближните си според получената при Кръщението вяра. В него те добиват първия си опит за здраво човешко общество и за Църквата. И накрая отново чрез семейството те се включват лека-полека в живота на гражданското общество и в Божия народ. Затова родителите следва да си дадат точна сметка за голямото значение на истинското християнско семейство за живота и развитието на самия Божи народ.
Отреденото на първо място на семейството задължение за възпитание изисква помощта на цялото общество. Затова редом с правата на родителите и на онези, на които те поверяват част от своята задача, съществуват определени права и задължения на гражданското общество, доколкото то е натоварено да осигури необходимото за земното общо благо. Функциите на гражданското общество включват и многообразното насърчаване на възпитанието на младежта: тоест закрилата и подпомагането на правата и задълженията на родителите и на другите развиващи възпитателна дейност лица. Съгласно принципа на спомоществователството, при липса на инициатива от страна на родителите и на другите общества и с оглед желанията на родителите, то следва да поеме пълната възпитателна дейност; освен това следва да основе собствени училища и институти, когато това се изисква от общото благо.
И накрая на Църквата е отредено особеното задължение да възпитава не само защото като човешко общество тя трябва да бъде призната за способна да възпитава, а най-вече защото има задачата да възвестява на всички хора пътя на спасението и да предава на вярващите живота на Христос, като им помага с постоянна загриженост да достигнат до пълнотата на този живот. Следователно Църквата е задължена като майка да осигури на всички свои чеда такова възпитание, че целият им живот да бъде пропит от Христовия Дух; и същевременно предлага помощта си на всички народи за насърчаване на пълното съвършенство на човешката личност с оглед на самото благо на земното общество и изграждането на един по-човешки свят.
Различните методи на християнското възпитание
Църквата използва всички целесъобразни средства за изпълнението на възпитателната си задача, ала най-вече се грижи за своите собствени средства. Първото сред тях е обучението по катехизис, което осветлява и укрепва вярата, подхранва живота според Христовия Дух, води към съзнателното и дейно участие в литургичното тайнствои подбужда апостолическата дейност. Църквата много цени, стреми се да пропие със своя дух и да въздигне също и другите средства, които принадлежат на общочовешкото наследство и са особено подходящи за облагородяването на душите и за подготовката на хората, а именно средствата за социална комуникация, множеството културни и спортни сдружения, младежките движения и преди всичко училищата.
Значение на училището
Особено значение сред всички възпитателни средства има училището, което по силата на своята мисия, докато постоянно се грижи за съзряването на умствените качества, развива способността за съждение, дава достъп до придобитото от предишните поколения културно наследство, насърчава чувството към ценностите, подготвя за професионалния живот и като поражда приятелското отношение между ученици с различен характер и социално положение, благоприятства предразположението за добро взаимно разбирателство. То учредява нещо като средище, в чиято дейност и развитие трябва да участват заедно семействата, преподавателите и различните видове сдружения с културни, граждански и религиозни цели, гражданското общество и цялата човешка общност.
Следователно призванието на всички онези, които, като си сътрудничат с родителите при осъществяването на тяхната задача, в името на човешката общност поемат задължението да възпитават в училищата, е прекрасно и наистина сериозно. Това призвание изисква специални дарби на духа и сърцето, много старателна подготовка, постоянна способност за обновление и приспособяване.
Права и задължения на родителите
Родителите имат първичното и неотменимо задължение и т во да възпитават децата си: следователно трябва да се радват на истинска свобода при избора на училище. Затова обществените власти, на които е отредено да закрилят и защитават свободата на гражданите, трябва да уважават разпределителната справедливост и така да разпределят обществените субсидии, че родителите да могат да избират напълно свободно и по съвест училищата за собствените си деца.
От другата страна, държавата следва да се погрижи всички граждани да получат достъп до и да участват надлежно е културния живот, и да бъдат подготвени както подобава за упражняването на гражданските си права и задължения. Следователно държавата трябва да закриля правото на децата на подходящо училищно възпитание, да проявява бдителност относно способностите на преподавателите и сериозността на учението, да обезпечава здравето на учениците и изобщо да развива цялата образователна система, като отчита принципа на спомоществователството и изключва всякаква форма на училищен монопол, която противоречи на естествените права на човешката личност и на развитието и разпространяването на културата, на мирното съвместно съществуване на гражданите и на плурализма, който съществува днес в много общества.
Свещеният събор приканва верните великодушно да сътрудничат както в търсенето на подходящите възпитателни методи и учебни програми, така и в подготовката на способни добре да възпитават младежите учители, и най-вече чрез сдруженията на родителите постоянно да подпомагат цялостната работа в училище и в частност даваното от него морално възпитание.
Морално и религиозно възпитание във всички училища
Освен това, съзнавайки сериозното си задължение да се грижи надлежно за моралното и религиозното възпитание на всички свои чеда, Църквата трябва да присъства с особената си обич и помощ в живота на многобройните си чеда, които не учат в католически училища. Тя прави това както чрез свидетелството на живота на техните учители и дирек- така и чрез апостолското действие на съучениците им, но най- вече чрез служението на свещениците и миряните, които им преподават учението за спасението по съответстващ на възрастта и другите обстоятелства начин и им предоставят духовна помощ чрез целесъобразни инициативи според условията и времето.
Тя припомня на родителите сериозното им задължение да предвидят всичко и дори да изискват децата им да могат да се възползват от тази помощ и в съзвучие със светската подготовка да напредват и в християнската. Затова Църквата приветства онези граждански власти и общества, които, отчитайки съществуващия в модерното общество плурализъм и гарантирайки справедливата религиозна свобода, помагат на семействата да осигурят на своите деца във всички училища съобразено със свойствените за самите тези семейства морални и религиозни принципи възпигание.
Католическите училища
Присъствието на Църквата в областта на образованието се проявява особено в католическото училище. Подобно на другите училища то преследва културни цели и хуманистичната подготовка на младежите. Ала характерно за него е това, че създава една пропита от евангелския дух на свободата и любовта училищна общностна среда, че помага на юношите да развиват собствената си личност и същевременно допринася за растежа :а на новото творение, в което те са се превърнали чрез Кръщението, и накрая това, че насочва цялата човешка култура към благовестието на спасението, за да озари чрез вярата постепенно придобиваното от учениците познание за света, за живота и за човека. Именно така, отваряйки се, сто подобава, към определените от настоящия прогрес изисквания, католическото училище възпитава учениците си дейно да работят за благото на земния град и същевременно ги подготвя да работят за разширяването на Божието царство така, че чрез упражняването на примерен и апостолски живот да се превърнат в квас за спасението на човешката общност.
Затова, бидейки в състояние да допринесе изключително много за осъществяването на мисията на Божия народ и да служи на диалога между Църквата и човешката общност, ползотворен и за двете, католическото училище съхранява своето изключително значение и при настоящите обстоятелства. Така че този свят Събор повтаря, че Църквата има право свободно да основава и ръководи училища от всякакъв порядък и степен, право, което вече бе заявено в много документи на Учителната влат, и припомня, че упрацняването на това право допринася изключително много както за опазването на свободата на съвестта и правата на родителите, така и за самия културен напредък.
От своя страна преподавателите не трябва да забравят, че най-вече от тях зависи осъществяването на целите и намеренията на католическото училище . Следователно те трябва да бъдат особено старателно подготвени при усвояването както на светските, така и на религиозните знания, което да бъде удостоверено със съответните дипломи, и много компетентни по отношение на съобразеното със съвременните открития педагогическо изкуство. Сплотени помежду си и с учениците си любовта, пропити от апостолски дух, те трябва да свидетелстват както с живота си, така и с учението за единствения Учител, Христос. Трябва да си сътрудничат преди всичко с родителите и заедно с тях надлежно да отчитат през целия възпитателен цикъл половото различие и особената цел, която Божественото провидение е отредило на двата пола в ceмейството и в обществото. Да полагат усилия за насърчаване на личната дейност на своите ученици, а след завършването на училищния цикъл да продължават да им помагат със съветите и приятелството си, дори посредством пропити от истински църковен дух сдружения на бившите ученици. Свещеният събор държи да заяви, че службата на тези учители е изключително подходящо и необходимо за нашето време същинско апостолство и същевременно истинска служба на обществото. Той припомня на родителите католици задължението да поверят, според конкретните обстоятелства на времето и мястото, децата си на католическите училища, да им помагат според възможностите си и да си сътрудничат с тях за благото на техните деца.
Различните видове католически училища
Всички училища, които зависят от Църквата по един или друг начин, следва да се доближат възможно най-много до този идеал за католическо училище, макар че в зависимост от местните обстоятелства католическото училище може да приеме различни форми. Църквата цени изключително много и посещаваните от ученици некатолици католически училища, особено на територията на младите църкви.
Впрочем при създаването и организирането на католическите училища е необходимо да се съблюдават нуждите на съвременния свят. За целта, като се запази поддръжката за началните и основните училища, които съставляват основата на възпитанието, трябва да се отдава голямо значение на онези особено търсени при настоящите условия училища. Такива са познатите под името технически и професионални училища, възпитателните институти за възрастни, институтите за социални грижи, училищата за инвалиди, които се нуждаят от особени грижи, и училищата, които подготвят начални и детски учители както за обучението по религия, така и за други възпитателни форми.
Свещеният събор живо приканва църковните пастири и верните да не си спестяват жертвите при подпомагането на католическите училища и с всеки изминал ден все по-добре да осъществяват своята задача и на първо място да посрещат нуждите на онези, които нямат икономически средства или са лишени от помощта и обичта на семейството, или са чужди на дара на вярата.
Свобода на вярата
Що се отнася до висшите училища и най-вече университетите и факултетите, Църквата ги обгръща с не по-малка грижа. А в онези, които зависят от нея, дори последователно цели разработването на всеки предмет според собствените му принципи и методи с присъщата на научноизследователската дейност свобода за постигане на все по-задълбочено разбиране на различните предмети и благодарение на много внимателното проучване на повдигнатите с времето нови въпроси и изследвания, на все по-ясно схващане за срещането на вярата и разума в една-единствена истина, следвайки учителите на Църквата и особено свети Тома от Аквино. По този начин католическият университет трябва да осигурява, така да се каже, публичното, постоянно и всеобщо една по-висока култура и така да подготвя всички свои студенти, че те наистина да се отличават със знанията си, да са готови да поемат отговорни задачи в обществото и да свидетелстват за вярата си пред света.
В католическите университети, които нямат богословски факултет, трябва да има институт или катедра по богословие, които да предлагат подходящо за студентите миряни обучение. И тъй като знанието се развива най-вече благодарение на особената изследователска дейност е голямо научно значение, католическите университети и факултети следва да поддържат онези институти, които служат на развитието на научното изследване.
Свещеният събор настойчиво препоръчва католическите университети и факултети да се развиват, като надлежно се разпределят в различните части на света, но те трябва да се отличават не толкова с броя, колкото е качеството на обучението си. Следва да се улесни достъпът до тях на студентите, които дават добри надежди за успех, дори да са със скромни икономически възможности, особено произхождащите от новите държави.
И тъй като бъдещето на обществото и на самата Църква е тясно свързано с развитието на младежите, които следват виеше образование, църковните пастири трябва да се грижат не само за духовния живот на студентите в католическите университети. Загрижени за духовната подготовка на всички техни чеда, те трябва да осигурят чрез целесъобразни споразумения между епископите създаването на католически общежития и университетски центрове към некатолическите университети, където старателно подбрани и подготвени свещеници, богопосветени и миряни да могат постоянно да оказват духовна и интелектуална подкрепа на университетската младеж. А що се отнася до по-надарените младежи както в католическите, така и в другите университети, ако покажат способности за преподаване и изследователска дейност, те следва да бъдат обект на особени грижи и да бъдат насърчавани в университетската кариера. Факултетите по свещени науки
Църквата очаква изключително много от дейността на факултетите по свещени науки. Тя поверява именно на тях важната задача да подготвят собствените си студенти не само за свещеническото служение, но преди всичко за да преподават в църковните висши учебни заведения, за да работят в областта на научните изследвания или за да осигурят най-висшите форми на интелектуално апостолство. Тези факултети имат също и задачата да задълбочават изследванията в различните полета на свещените науки с оглед на все по-пълното познание на Божественото откровение, по-доброто проучване на предаденото от предходните поколения наследство на християнската мъдрост, развиването на диалога с отделените братя и с нехристияните и отговарянето на породените от културния напредък проблеми.
Поради тези основания, след като надлежно преразгледат своите собствени закони, църковните факултети следва настойчиво да насърчават развитието на свещените и другите свързани с тях науки и възприемайки най-съвременните методи и средства, да подготвят своите студенти за най-висшата изследователска дейност.
Необходимост от съгласуване в областта на образованието
Сътрудничеството, което от ден на ден става все по-необходимо на епархийно, национално и международно равнище, все повече се утвърждава поради неотложността си и в областта на образованието. Така че е нужно да се положат всички възможни усилия за надлежно съгласуване между католическите училища и за насърчаване на изискваното от общото благо на цялото човечество сътрудничество между тях и другите училища.