Втора част

Някои неотложни проблеми

Глава ІV

Животът на политическата Общност

  

Съвременният обществен живот

 

  1. В наши дни се наблюдават дълбоки преобразувания и в структурите и в институциите на народите, които съпътстват техния културен, икономически и социален напредък. Тези преобразувания упражняват голямо влияние в живота на политическата общност, най-вече относно правата и задълженията на всички при упражняването на гражданската свобода и в преследването на общото благо, и относно регулирането на взаимоотношенията на гражданите и на взаимоотношенията им с обществените власти.

            По-живото съзнание за човешко достойнство поражда, в различни области на света, усилие за установяване на правно-политически ред, който по-добре да гарантира в обществения живот правата на личността, като правото на свободно събиране, на сдружаване, на изразяване на собствено мнение, на частно и публично изповядване на религията. Гарантирането на правата на личността действително е необходимо условие за дейното, както индивидуално, така и групово, участие на гражданите в живота и в управлението на обществените дела.

            С културния, икономическия и социалния прогрес у мнозина се засилва желанието да поемат по-големи отговорности при организирането на живота на политическата общност. В съзнанието на мнозина се увеличава загрижеността за запазване правата на малцинствата в една страна, без да се забравя техният дълг към политическата общност. От ден на ден все повече расте и уважението към личностите, които имат различно мнение или изповядват различни религии и същевременно се установява по-широко сътрудничество, способно да гарантира на всички граждани, а не само на неколцина привилегировани, действителното възползване от личните права.

            И обратно, осъждат се всички съществуващи в някои области форми на политически режими, които възпрепятстват гражданската или религиозната свобода, увеличават броя на жертвите на политическите страсти и престъпления и отклоняват упражняването на властта от общото благо в полза на някоя клика или на самите управляващи.

            За установяване на един наистина човешки политически живот няма нищо по-добро от това да се развива вътрешното чувство за справедливост, любов и служба на общото благо и да се укрепват основните убежденията за истинската природа на политическата общност и за целта, за законното упражняване и за границите на компетентност на обществените власти.

 

Природа и цел на политическата общност

 

  1. Хората, семействата и различните групи, които образуват гражданската общност, съзнават безсилието си сами да изградят един напълно човешки живот и изпитват необходимост от една по-широка общност, в която всички всекидневно да допринасят със собствените си способности за все по-доброто постигане на общото благо. И затова създават политическа общност според различните видове институции. Политическата общност съществува именно с оглед на това общо благо, в което намира пълното си оправдание и значение и от което води началото си собствената ѝ юридическа уредба. Общото благо включва съвкупността от онези условия на социален живот, които позволяват на хората, семействата и сдруженията да постигнат по-пълно и по-леко собственото си съвършенство.

Ала в политическата общност се събират многобройни и различни хора, които законно могат да се насочат към разни решения. За да не се допусне разпадането на политическата общност поради това, че всеки тегли към собственото си мнение, е необходима власт, способна да направлява енергията на всички граждани към общото благо, но не механично или деспотично, а като действа преди всичко като уповаваща се на свободата и съзнанието за дълга и на поетото задължение морална сила.

Очевидно е следователно, че политическата общност и обществената власт са основани в човешката природа и затова принадлежат към предопределения от Бога ред, дори определянето на политическите режими и излъчването на техните управници да са предоставени на свободната воля на гражданите.

От това следва, че упражняването на обществената власт както от страна на общността като такава, така и от страна на представителните органи на държавата, винаги трябва да се развива в обсега на моралния ред за постигане на общото благо, разглеждано в динамична форма според нормите на юридически ред, който вече е определен или предстои да бъде определен. Тогава гражданите са длъжни да се подчиняват по съвест. Откъдето ясно произтичат отговорността, достойнството и значението на управляващите.

Когато обществената власт, превишавайки права си, потиска гражданите, те не трябва да се отказват от обективно изискваните от общото благо неща. При това следва да им бъде позволено да защитават собствените си права и правата на съгражданите си от злоупотребите с властта, като зачитат очертаните от природния и от Евангелския закон граници.

Конкретните начини на организация на собствената структура и доброто равновесие на обществените власти от страна на самата политическа общност могат да се променят според различния характер на народите и хода на историята. Но те винаги трябва да бъдат прицелени в изграждането на един възпитан, миролюбив и добронамерен към всички човек в полза на цялото човешко семейство.

 

Всеобщо сътрудничество в обществения живот

 

  1. Напълно съобразни с човешката природа се оказват политико-юридическите структури, които предоставят все по-добре на всички граждани, без никаква дискриминация, действителна възможност да участват свободно и дейно както в изработването на юридическите основи на политическата общност, така и в управлението на обществените дела, в определянето полето на действие и целите на различните органи, в избирането на управляващите. Затова гражданите не трябва да забравят, че имат правото и същевременно задължението да използват свободния си собствен глас за общото благо. Църквата счита като достойно за възхвала и уважение делото на онези, които се посвещават на благото на обществените дела и поемат тежестта на съответните отговорности, за да служат на хората.

За да може отговорното сътрудничество на гражданите, съчетано със съзнанието за дълг, да получи добри резултати във всекидневния политически живот, се изисква положителна юридическа уредба, която удачно да организира разпределение на функциите и органите на властта, и заедно с това действена и независима защита на правата. Правата на личностите, семействата и групите и тяхното упражняване следва да бъдат признати, уважавани и развивани не по-малко от задълженията, които всеки гражданин трябва да спазва. Сред последните би било полезно да се припомни задължението за изискваните от общото благо материални и лични услуги за обществените дела. Управляващите следва да се стараят да не възпрепятстват семейните, социални или културни групи, посредническите организации или институции и да не ги лишават от тяхното законно и ефикасно действие, а напротив, охотно да ги благоприятстват в рамките на реда. Гражданите, поотделно или групово, следва да се стараят да не дават прекалени правомощия на обществената власт и да не изискват неуместно прекомерни облаги от нея, с риск да намалят отговорността на личностите, семействата и социалните групи.

В наше време сложността на проблемите задължава властите по-често да се намесват в социалните, икономическите и културните дела, за да определят по-благоприятните условия, които да позволят на гражданите и на групите по-действено да продължат свободното осъществяване на пълното човешкото благо. Отношението между социализацията и самостоятелността и прогреса на личността може да бъде схващано по различен начин в различните области на света въз основа на развитието на народите. Но там където упражняването на правата временно е ограничено заради общото благо, свободата следва да бъде възстановена веднага щом се променят обстоятелствата. Във всеки случай е нечовешко обществената власт да приема тоталитарни форми или форми на диктатура, които накърняват правата на личността или на социалните групи.

Гражданите следва великодушно и предано да поддържат любовта към родината, но без да стесняват духа, тоест по такъв начин, че същевременно винаги да отчитат и да желаят благото на цялото човешко семейство, което обединява с всички възможни връзки раси, народи и страни.

Всички граждани трябва да осъзнаят собственото си особено призвание в политическата общност: те следва да служат за пример като развиват у самите себе си чувството на отговорност и посвещаването на общото благо, така че да покажат на дело как могат да се съчетаят властта и свободата, личната инициатива и солидарността на цялото социално тяло, предимствата на единството и плодотворните различия. Те трябва да приемат законното многообразие и различие на временните дела и да уважават гражданите, които честно отстояват собственото мнение дори в групата. Що се отнася до политическите партии, те са длъжни да развиват всичко, което общото благо изисква според тях, но никога не трябва да поставят собствения интерес над общото благо.

Нужни са усърдни грижи за така необходимо днес гражданско и политическо възпитание, както на целия народ, така и най-вече на младите хора, за да могат всички граждани да бъдат в състояние да играят ролята си в живота на политическата общност. Онези, които са способни или могат да станат способни за упражняване на толкова трудното и същевременно толкова благородно политическо изкуство, следва да се подготвят и погрижат за упражняването му без личен интерес и материални облаги. Те следва да се борят безкористно и мъдро срещу несправедливостта и потисничеството, властническия произвол и нетърпимостта на един-единствен човек или на една-единствена политическа партия и да се посветят на всеобщата служба с искреност и правота, и дори с изискваните от политическия живот любов и сила.

 

Политическата общност и Църквата

 

  1. Най-вече там където съществува плуралистично общество е много важно правилно да се видят взаимоотношенията между политическата общност и Църквата и ясно да се разграничат действията, които верните извършват индивидуално или групово от свое име, като водени от християнската съвест граждани, от действията, които извършват от името на Църквата в общение с техните пастири.

Църквата, която поради отговорността и компетентността си не се смесва по никакъв начин с политическата общност и не е свързана с никаква политическа система, е едновременно знак и пазителка на трансцедентния характер на човешката личност.

Политическата общност и Църквата са независими една от друга и самостоятелни в собственото си поле. И двете, макар и по различен начин, служат на личното и социално призвание на едни и същи личности. Те ще упражняват тази служба за всеобща полза толкова по-действено, колкото по-добре поддържат едно здравословно сътрудничество помежду си, отчитайки обстоятелствата за време и място. Човекът не се ограничава единствено до времевия хоризонт, а живеейки в човешката история, изцяло съхранява вечното си призвание. А основаната в любовта на Изкупителя Църква допринася за разширяването на обсега на действие на справедливостта и любовта у всеки народ и между всички народи. Като проповядва евангелската истина и озарява всички отрасли на човешката дейност със своето учение и със свидетелството на християните, Църквата същевременно почита и поощрява политическата свобода и отговорността на гражданите.

Тъй като са приканени да благовестят на хората Христос, Спасителя на света, апостолите и техните последователи със собствените си сътрудници се уповават в упражняването на апостолството си на Божието всемогъщество, което много често проявява силата на Евангелието в слабостта на свидетелите. Всички онези, които се посвещават на служението на Божието Слово, следва да използват присъщите на Евангелието пътища и средства, които се различават в много отношения от средствата на земния град.

Разбира се, земните неща са тясно свързани с нещата, които надхвърлят този свят в човешкото състояние, и самата Църква си служи със светските неща доколкото това се изисква от собствената ѝ мисия. И все пак тя не влага своята надежда в предоставени от гражданските власти привилегии. И дори би се отказала от упражняването на някои законно придобити права, ако установи, че използването им може да породи съмнение в искреността на нейното свидетелство или ако нови обстоятелства изискват други разпоредби. Но тя има право винаги и навсякъде истински свободно да проповядва вярата и да преподава учението си за обществото, да упражнява безпрепятствено мисията си сред хората и морално да съди дори нещата, които се отнасят до политическия ред, когато това се изисква от основните права на личността и от спасението на душите. И тя ще постигне това като използва всички и само онези средства, които са съобразени с Евангелието и с благото на всички, според различните времена и ситуации.

С верността към Евангелието, при изпълнението на своята мисия в света Църквата, чието задължение е да насърчава и издига всичко истинно, добро и красиво, което се намира в човешкото общество, укрепва мира сред хората за Божия слава.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.