Втора част

Някои неотложни проблеми

Глава ІII

Социално-икономически живот

  

Някои характерни черти на икономическия живот

 

  1. В социално-икономически живот също трябва да се почитат и поощряват достойнството и цялостното призвание на човешката личност, както впрочем и благото на цялото общество. Човекът действително е авторът, центърът и крайната цел на целия социално-икономически живот.

            Съвременната икономика, като всяко друго поле на социалния живот, се характеризира с растящо овладяване на природата от човека, с умножаване и интензифициране на взаимоотношенията и взаимозависимостта на гражданите, групите и народите, както впрочем и с по-интензивна намеса от страна на обществените власти. От друга страна, напредъкът на производителността и по-добрата организация на обмените и услугите направиха от икономиката действено средство за по-доброто задоволяване на нарасналите изисквания на човешкото семейство.

            И все пак не липсват основания за тревога. Не малко хора, преди всичко в икономически развитите области, се проявяват като подвластни на изискванията на икономиката, така че почти целият им личен и социален живот е пропит от един вид икономическа нагласа, която се разпространява както в страните с колективистична икономика, така и в другите страни. Във време, когато развитието на икономическия, макар и насочен и съгласуван по разумен и човечен начин, живот би могло да смекчи социалните неравенства, твърде често то става причина за тяхното изостряне или дори, на места, за влошаването на социалните условия на слабите и за презрението към бедните. Докато огромни човешки маси все още са лишени от най-необходимото, някои, дори в по-слабо развитите страни, живеят в разкош и пилеят благата. Луксът е съпътстван от нищета. И докато малцина разполагат с неограничена власт за вземане на решения, мнозинството почти изцяло е лишено от възможността да действа по собствена инициатива и със собствена отговорност, като често е поставено в недостойни за човешката личност условия на живот и труд.

            Подобни икономически и социални неравновесия се наблюдават в земеделието, промишлеността и сферата на услугите, както впрочем и между различните области на една и съща страна. От ден на ден става все по-сериозно противопоставянето между икономически развитите страни и другите, което може да застраши мира в целия свят.

            Хората от нашето време осъзнават все по-ясно тези неравенства и са дълбоко убедени, че по-широките технически и икономически възможности, с които разполага съвременният свят, биха могли и би трябвало да оправят пагубното състояние на нещата. Но за това се изискват много реформи в социално-икономическия живот и промяна в жизнените нагласи и навици. С оглед на това Църквата в продължение на векове, и най-вече в последно време, формулира в светлината на Евангелието и изложи изискваните от здравия разум принципи на справедливост и равноправие, както за индивидуалния и социалния, така и за международния живот. Свещеният събор възнамерява да препотвърди тези принципи и да формулира някои насоки, съобразно характеристиките на настоящето време и особено с оглед изискванията на икономическия прогрес.

 

Раздел І

Икономическо развитие

 

Икономическото развитие в служба на човека

 

  1. Днес повече от всякога са оправдани усилията за увеличаване на производството на блага в земеделието и промишлеността и предлаганите услуги, за да се посрещне растежът на населението и да се отговори на нарасналите стремежи на човешкия род. Затова трябва да се насърчават техническият прогрес, новаторският дух, създаването на нови предприятия и тяхното разширяване, приспособяването на производствените методи и подкрепяните от всички участници в производството усилия: с една дума всичко, което може да допринесе за това развитие. Крайната и основна цел на подобно развитие дори не се състои само в увеличаването на производствените блага, нито само в търсенето на печалба или икономическо надмощие, а в службата на човека: на човека като цяло, тоест като се държи сметка за неговите нужди от материален порядък и за неговите изисквания за умствен, морален, духовен и религиозен живот; на всеки човек, казваме ние, на всяка човешка група, на която и да е раса или зона на света. Затова икономическата дейност следва да се осъществява според присъщите за икономиката закони и методи, но в границите на моралния ред, така че да отговаря на Божия промисъл за човека.

 

Човешкият контрол над икономическото развитие

 

  1. Икономическото развитие трябва да остане под човешкия контрол и да не се оставя на произвола на малък брой, съсредоточаващи прекомерна икономическа власт хора или групи, нито само на политическата общност, нито на някои от най-могъщите страни. Напротив, редно е колкото е възможно повече хора, на всички равнища, а когато се касае за международни отношения, всички страни дейно да участват в неговото ръководене. Необходимо е също спонтанните инициативи на отделните хора и техните свободни сдружения да бъдат свързани и съгласувани по подходящ и органичен начин с усилията на обществените власти.

            Икономическото развитие не може да бъде изоставено нито само на механичното саморазвитие на икономическата дейност на отделните хора, нито само на решението на обществените власти. Затова е нужно да се изобличават грешките както на ученията, които в името на едно погрешно понятие за свобода се противопоставят на необходимите реформи, така и на онези, които жертват основните права на отделните личности и на групите пред колективната организация на производството.

            От друга страна, всички граждани следва да помнят, че имат правото и задължението – което следва да бъде признато и от страна на обществените власти – да допринасят според възможностите си за прогреса на собствената си общност. Особено в икономически по-слабо развитите области, където се налага използването на всички налични средства, общото благо е сериозно накърнено от онези, които не използват собствените си богатства или от онези, които – запазвайки личното право на движение – лишават собствената си общност от нужните ѝ материални и духовни блага.

 

Премахване на значителните социално-икономически неравенства

 

  1. За да се отговори на изискванията за справедливост и равноправие, следва да се положат всички усилия, за да бъдат отстранени възможно най-бързо, с уважение към личните права и характера на всеки народ, значителните икономически неравенства, съпътствани от дискриминация в индивидуалните права и в социалните условия, които се наблюдават и често се задълбочават днес. Също така в много зони, имайки предвид особените затруднения на земеделския отрасъл при производството и продажбата на благата, занимаващите се със земеделие следва да бъдат подпомагани, за да увеличават производството, да поддържат продажбата и да осъществяват необходимите преобразувания и методологически промени, както и за да достигнат равностойно равнище на доходите, за да не останат, както по-често се случва, граждани в по-неизгодни социални условия. Самите земеделци и най-вече младите хора следва да се стараят да подобряват професионалната си компетентност, без която земеделието не би могло да се развива.

Справедливостта и равноправието също изискват необходимата за една развиваща се икономика подвижност да бъде регулирана с оглед избягването на неустойчивостта и несигурността на живота на отделните хора и на техните семейства. Що се отнася до работниците от други страни или области, които допринасят с труда си за икономическия растеж на народ или зона, различни от тези, от които произхождат, следва старателно да се премахне всяка дискриминация при условията на заплащане или труд. Освен това всички, на първо място обществените власти, трябва да ги приемат като личности, а не просто като чисти оръдия за производство, и да им помогнат да се съберат със семействата си и да си намерят прилично жилище, както и да благоприятстват тяхното вписване в социалния живот на приемащите ги народ или област. Доколкото е възможно обаче следва да се разкриват работни места в техните собствени области.

Днешните преходни икономики, както и новите форми на индустриализирано общество, в които например широко се прилага автоматизирането, трябва да се погрижат да осигурят на всеки достатъчна и подходяща работа, заедно с възможността за съответната техническа и професионална подготовка. Прехраната и човешкото достойнство на онези, които най-вече поради болест или напреднала възраст изпитват особени затруднения, също трябва да бъдат гарантирани.

 

Раздел ІІ

ръководни принципи на цялостния социално-Икономически живот

 

Труд, условия на труд и свободно време

 

  1. Човешкият труд за производство и размяна на блага и за предоставяне на икономически услуги е по-ценен от другите елементи на икономическия живот, тъй като по своето естество те са само средства.

Подобен, полаган независимо или в зависимост от други, труд действително изхожда непосредствено от личността, която в известен смисъл бележи природата с печата си и я подчинява на волята си. С труда си човек обикновено издържа себе си и членовете на семейството си, общува с другите и служи на своите братя – хората, може да упражнява истинска любов и да сътрудничи със собствената си дейност за изпълването на Божието творение. Нещо повече: знаем, че като принася собствения труд на Бога човек се свързва със самото изкупително дело на Исус Христос, Който придаде на труда възвишено достойнство, работейки със собствените Си ръце в Назарет. Оттук за всеки човек произтичат и дългът да се труди почтено, и правото на труд. В зависимост от конкретните обстоятелства обществото от своя страна е длъжно да помага на гражданите да си осигурят достатъчна заетост. Освен това трудът следва да бъде така възнаграден, че да гарантира достатъчно средства, позволяващи на отделния човек и семейството му достоен живот в материално, социално, културно и духовно отношение, в зависимост от вида дейност и производителността на всеки човек, както и от условията на предприятието и общото благо.

Тъй като икономическата дейност най-често се осъществява в производствени групи, които обединяват много хора, несправедливо и нечовешко е тя да бъде организирана и уредена в ущърб на който и да е трудещ се. Много често обаче се случва, също и в наши дни, трудещите се да бъдат в известен смисъл подчинени на собствената си дейност. Това изобщо не намира оправдание в така наречените икономически закони. Следователно целият процес на производителния труд следва да бъде приспособен към изискванията на личността и нейните форми на живот; най-вече на нейния домашен живот, особено по отношение на майките в семейството, като постоянно се отчитат пола и възрастта. На трудещите се следва да бъде осигурена и възможността да изразяват качествата и личността си в самото упражняване на труда. Едновременно с отдаването на тази трудова дейност с дължимата отговорност, време и енергия, всички трудещи се трябва да се ползват от достатъчно време за почивка и от свободно време, което да им позволява да поддържат семеен, културен, социален и религиозен живот. И дори да имат възможност да се отдадат на свободни дейности, развиващи енергиите и способностите, които те може би няма как да упражняват в професионалния си труд.

 

Участие в управлението на предприятието и в общата организация на труда. Трудови конфликти

 

  1. Икономическите предприятия са обединения на личности, тоест на свободни и самостоятелни хора, сътворени по Божи образ. Затова след като бъдат взети предвид задълженията на всички – на собствениците, на работодателите, на ръководителите, на трудещите се – и се запази необходимото за ръководене на предприятието единство, трябва се поощрява дейното участие на всички в управлението на предприятието във форми, които следва да се уточнят по съответния начин. И тъй като все пак все по-често решенията за общите икономически и социални условия, от които зависи бъдещето на трудещите се и на техните деца, вече се вземат не на равнището на предприятието, а на по-високото равнище на висшестоящите институции, те също трябва дейно да участват при вземането на подобни решения както пряко, така и чрез свободно избрани представители.

            Към основните права на човешката личност следва да се причисли както правото на трудещите се свободно да основават собствените си сдружения, които наистина могат да ги представляват и да допринасят за правомерното организиране на икономическия живот, така и правото им да участват свободно в дейността на тези сдружения, без да са заплашени от репресии. Благодарение на подобно организирано участие, съчетано с разтящата икономическа и социална образованост, всички все повече ще осъзнават собствената си функция и отговорност. Така, в зависимост способностите и нагласите на всеки един от тях, те ще се почувстват дейна част от цялостното дело на икономическото и социалното развитие и от изграждането на всеобщото благо.

            В случай на социално-икономически конфликти трябва да се положат всички усилия за постигане на мирното им разрешаване. Но при все че преди всичко трябва да се прибегне до искрен диалог между страните, възможно е стачката все пак да остане и при днешните обстоятелства необходимо, макар и крайно средство за защита на собствените права и за задоволяване на справедливите стремежи на трудещите се. Необходимо е обаче колкото може по-скоро да бъдат възстановени диалогът и преговорите за постигане на съгласие.

 

Земните блага и тяхното общочовешко предназначение

 

  1. Бог отреди земята и всичко съдържащо се в нея да бъде използвано от всички хора и народи, така че създадените блага равноправно да потекат към всички според правилото за неотделимата от любовта справедливост. Така че каквито и да са приспособените към законните институции на народите, според различни и променящи се обстоятелства, форми на собственост, винаги трябва да се държи сметка за всеобщото предназначение на благата. Затова използвайки тези блага, човек трябва да разглежда външните неща, които законно притежава, не само като собствени, но и като общи в смисъл, че могат да бъдат полезни не само на него, но и на другите. Впрочем всички хора имат право на достатъчна част от благата за себе си и за собствените си семейства. Именно това смятаха за справедливо Църковните отци и учители, когато учеха, че хората са задължени да помагат на бедните и то не само с излишното. Намиращият се в крайна нужда има право да се снабди с необходимото от богатството на другите. Предвид доста големия брой гладуващи по света Свещеният събор незабавно призовава всички, както отделните хора, така и обществените власти – като помнят думите на Отците: “Нахрани умиращия от глад, защото ако не си му дал да яде, си го убил” – реално да предоставят и полезно използват собствените блага – всеки според възможностите си – преди всичко като осигурят на отделните хора и на народите необходимите за издръжката и развитието им средства.

В икономически по-слабо развитите общества нерядко предназначените за всеобщо ползване блага се разпределят отчасти според общите обичаи и традиции, които осигуряват най-необходимите блага на всеки член. Нужно е все пак да се избягва разглеждането на някои обичаи като непоклатими, ако те вече не отговарят на новите изисквания на настоящето време. От друга страна, не трябва да се действа неблагоразумно срещу почтените обичаи, които продължават да бъдат доста полезни, под предлог че те трябва да бъдат надлежно приспособени към днешните обстоятелства. По подобен начин в икономически силно развитите страни една мрежа от социални институции за обществено осигуряване би могла да допринесе отчасти за разпределянето на предназначените за общо ползване блага. Освен това е важно да се продължи развитието на институциите в служба на семейството и социалните изисквания, особено на онези, които допринасят за културата и образованието. В организацията на всички тези институции следва да се внимава гражданите да не се подтикват към пасивно отношение към обществото или безотговорност към поетите задължения, или отказ от задължението.

 

Инвестиции и финанси

 

  1. Инвестициите от своя страна трябва да допринасят за осигуряването на възможности за труд и достатъчен доход както на днешното, така и на бъдещото активно население. Всички отговорни за подобни инвестиции и за организацията на целия икономически живот – отделни хора, групи, обществени власти – трябва да вземат присърце тези цели и да покажат, че осъзнават сериозността на задължението си: от една страна, да вземат мерки за предоставяне на необходимите блага за един достоен живот както на отделните хора, така и на цялата общност, а от друга страна, да предвидят бъдещите ситуации и да осигурят справедливото равновесие между настоящите, както индивидуални, така и колективни, потребителски нужди и инвестиционните изисквания на бъдещото поколение. И винаги следва да се отчитат неотложните нужди на икономически по-слабо развитите страни или региони. В областта на паричната политика трябва да се внимава да не се засегне благосъстоянието на собствената страна или на другите страни. А освен това следва да се предотврати несправедливото ощетяване на икономически слабите от промените в паричната стойност.

 

Достъп до частната собственост върху благата. Проблеми на едрата поземлена собственост

 

  1. Собствеността и другите форми на частно право на външни блага допринасят за изразяването на личността и дават на човека повод да упражнява отговорния си принос към обществото и икономиката. Следователно е много важно да бъдат създадени благоприятни условия за индивидуалния или груповия достъп на всички хора до правото на външни блага.

            Частната собственост или каквото и да е право на външни блага осигуряват на всеки необходимо пространство за неговата лична и семейна самостоятелност и трябва да бъдат разглеждани като продължение на човешката свобода. И накрая, насърчавайки упражняването на правата и задълженията, те съставляват едно от условията на гражданските свободи.

            Днес съществуват разнообразни форми на подобно притежание или собственост, които от ден на ден все повече се разнообразяват. Въпреки обществените фондове и гарантираните от обществото права и услуги, всички форми на притежание и собственост си остават значителен източник на сигурност. Това важи не само за собствеността върху материалните блага, а се отнася и за нематериалните блага като професионалните способности.

Правото на частна собственост не се противопоставя на това на различните форми на държавна собственост. Предаването на благата, които са държавна собственост, обаче може да бъде извършено само от компетентните власти според изискванията и в границите на общото благо и срещу равностойно обезщетение. Освен това обществената власт следва да предотвратява злоупотребите с частна собственост против интересите на общото благо.

            Поради самата си природа частната собственост има и социална функция, която се основава на закона за общото предназначение на благата. Ако се пренебрегне тази социална функция, собствеността може да стане повод за алчни страсти и сериозни безредици и да даде претекст на оспорващите самото право на собственост.

            В много икономически по-слабо развити страни съществуват обширни и дори необятни поземлени имения, които не се обработват достатъчно или се държат в резерв с цел спекулации, без да се обработват. И докато от една страна, мнозинството от населението е лишено от обработваема земя или притежава твърде ограничена собственост, то от друга, увеличаването на земеделската продукция изглежда доста неотложно. Нерядко наетите от работодателите в тези имения работници, тоест онези, които обработват част от тези имения като наематели, получават недостойна за човек заплата или възнаграждение под друга форма, не разполагат с прилично жилище или се експлоатират от посредници. Лишени от всякаква сигурност, те живеят в състояние на лична зависимост, забранява им се почти изцяло възможността за действие по собствена инициатива и с лична отговорност, възпрепятствани са културното им израстване и участието им в социалния и политическия живот. Затова са наложителни реформи, прицелени според случая в повишаването на доходите, подобряването на условията на труд, увеличаването на сигурността на заетостта и благоприятните условия за лична инициатива, и дори реформи за преразпределение на недостатъчно обработваните имоти в полза на способни да ги оценностят хора. В последния случай трябва да бъдат осигурени необходимите за тази цел блага и средства, в частност помощи за образование и възможности за действена кооперативна организация. Всеки път когато общото благо изисква експроприация на собствеността, обезщетението трябва да бъде изчислено според равностойността, като се отчитат всички обстоятелства.

 

Социално -икономическата дейност и Христовото царство

 

  1. Християните, които дейно участват в съвременното социално-икономическо развитие и се борят за справедливост и любов, трябва да бъдат убедени, че могат много да допринесат за благоденствието на човешкия род и за мира в света. Те следва да служат за пример в тези дейности, независимо дали действат индивидуално или колективно. Така че, след като придобият безусловно необходимите компетентност и опит, те следва правилно да насочват развиваните земни дейности, оставайки верни на Христос и на Неговото Евангелие, така че целият им индивидуален и социален живот да бъде пропит от духа на блаженствата и особено от духа на бедност.

            Който вярно следва Христос, търси преди всичко Божието царство, откъдето черпи една по-силна и по-чиста любов, за да помага на всички свои братя и за да осъществява справедливите дела с боговдъхновена любов.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.