Втора част

Някои неотложни проблеми

Глава ІI

Културният Подем

  

Въведение

 

  1. Не е възможно човешката личност да постигне истинско и напълно човешко жизнено равнище по друг начин освен чрез културата, тоест като обработва природните блага и ценности. Затова всеки път, когато става дума за човешкия живот, природа и култура са по-тясно свързани от когато и да било.

            Общият термин “култура” указва всички средства, с които човек уточнява и обяснява своите многообразни духовни и телесни дарби, старае се да подчини земното кълбо с познания и труд, прави по-човешки социалния живот както в семейството, така и в цялото гражданско общество чрез прогреса на нравите и институциите, и накрая, с течение на времето, изразява, предава и съхранява в делата си големия опит и духовните стремежи, за да служат на прогреса на мнозина и дори на целия човешки род.

            Така че културата включва по необходимост историческа и социална страна и думата “култура” често приема социологическо и етнологическо значение. В този смисъл се говори за многообразие на културите. И действително различните общи условия на живот и форми на организиране на жизнените блага произхождат от различния начин на използване на нещата, на труд, на изразяване, на практикуване на религията и изграждане на нравите, на изработване на законите и създаване на юридически институции, на развитие на науките и изкуствата и грижа за красивото. Така, въз основа на традиционните обичаи се изгражда свойственото за всяка човешка общност културно наследство. Така се създава и исторически определената среда, където се вписва всеки човек от всякакъв род и епоха, и откъдето извлича благата, които му позволяват да развива цивилизацията.

 

Раздел І

Културната ситуация в днешния свят

 

Нови стилове на живот

 

  1. Условията на живот на съвременния човек са толкова дълбоко променени в социално и културно отношение, че закономерно може да се говори за нова епоха в човешката история. Оттук се откриват нови пътища за усъвършенстване и по-широко разпространяване на културата. Те бяха подготвени от внушителния подем на естествените, хуманитарните и социалните науки, от техническия прогрес, от развитието и организацията на средствата за социална комуникация. Затова днешната култура се характеризира с някои отличителни белези: “точните” науки изострят критичния усет; най-новите изследвания по психология обясняват много по-задълбочено човешката дейност; историческите науки много допринасят за разглеждането на нещата откъм тяхната променливост и развой; начините на живот и нравите все повече се уеднаквяват; индустриализацията, урбанизацията и другите благоприятни за общностния живот причини създават нови форми на култура (масова култура), от които се раждат нови начини на мислене, на действие, на използване на свободното време; развитието на взаимоотношенията между различните народи и социални класи откриват по-широко пред всички и пред всеки съкровищата на различните форми на култура и така лека-полека подготвят една по-всеобща форма на човешка култура, която колкото повече уважава особеностите на отделните култури, толкова повече поощрява единството на човешкия род.

 

Човекът – съзидател на културата

 

  1. Все повече се увеличава броят на мъжете и жените от всяка класа и народ, които осъзнават, че са съзидатели и автори на културата на собствената си общност. В цял свят все повече се развива чувството за самостоятелност и отговорност, нещо изключително важно за духовната и морална зрялост на човечеството. Това става още по-явно, когато се вземе предвид обединението на света и наложилото се задължение за изграждане на един по-добър, истински и справедлив, свят. Така ставаме свидетели на раждането на нов хуманизъм, в който човекът се определя най-вече със своята отговорност към събратята си и към историята.

 

Затруднения и задължения

 

  1. При тези условия не е чудно, че човекът, който се чувства отговорен за културния прогрес, не само храни по-голяма надежда, но и гледа тревожно на многобройните противоречия, които трябва да решава.

            Какво да се направи, за да не могат нарасналите културни взаимоотношения, които би трябвало да доведат до истински и плодотворен диалог между различните класи и народи, да смущават живота на общността, да провалят мъдростта на предците и да застрашават присъщия на всеки народ характер?

            По какъв начин да се развива динамичността и разпространяването на културата, без да се изгуби живата вярност към наследените традиции? Това е особено неотложно там, където родената от голямото научно и техническо развитие култура трябва да стане съзвучна с подхранвания от класическото образование съобразно различните традиции култ към дарованието.

            По какъв начин едно толкова бързо и разрастващо се разпространяване на частните науки може да се съчетае с необходимостта от обобщение и със съхраняването на човешките способностите за съзерцание и възхищение, които водят към мъдростта?

            Какво да се направи, за да могат хората от целия свят да споделят културните блага, когато културата на елитите става все по-извисена и сложна?

            И накрая, какво да се направи, за да се признае за законна самостоятелността, която културата изисква за себе си, без да се изпадне в чисто земен и дори враждебен към самата религия хуманизъм?

            Човешката култура трябва да се развива днес сред всички тези противоречия, така че човешката личност да може изцяло да разцъфти в правилна посока и така че да помага на хората да изпълняват задълженията, към които са призовани, особено братски обединените в едно-единствено човешко семейство християни.

 

Раздел ІІ

Някои принципи относно правилното развитие на културата

 

Вяра и култура

 

  1. Тръгналите на път към небесния град християни трябва да търсят и да вкусват онова, което е горе : това обаче не намалява, а дори увеличава значението на техния дълг да си сътрудничат с всички хора за изграждането на по-човечен свят. И наистина, тайната на християнската вяра прекрасно ги насърчава и им помага да изпълняват по-усърдно това задължение и особено да разкрият пълното значение на делата, поради които човешката култура заема привилегировано място в цялостното призвание на човека.

И действително, когато със своите ръце или с помощта на технически средства човекът обработва земята, за да даде плодове и да стане достойно за всеобщото човешко семейство жилище, и когато съзнателно участва в живота на социалните групи, той осъществява проявения в началото на времената Божи промисъл да подчини земята, да усъвършенства творението и да развива себе си. И същевременно се подчинява на заповедта на Христос да се отдаде в служба на братята си.

Освен това, като изучава различни дисциплини като философия, история, математика, естествени науки и като се занимава с изкуство, човекът може много да допринесе за издигането на човешкото семейство до най-възвишените понятия за истинно, добро и красиво и до съждение с всеобща ценност: така човешкото семейство ще бъде животворно озарено от удивителната Премъдрост, която е с Бога вовеки, разпорежда всяко нещо с Него, весели се в земния кръг и се радва с човешките синове.

Именно поради това освободеният от робуването на нещата човешки дух може по-лесно да се издигне в култа и съзерцанието на Твореца. И дори, тласкан от благодатта, да бъде разположен да познае Божието Слово, което преди да стане плът, за да спаси всичко и да го съедини под главата Си, вече беше в света като “истинската светлина, която просветява всеки човек” (Иоан. 1:9).

Разбира се, днешният прогрес на науката и техниката, които по силата на своя метод не могат да проникнат в съкровените основания за нещата, може да благоприятства известен феноменизъм и агностицизъм, когато използваният от тези науки изследователски метод погрешно се издига във върховно правило за търсене на цялата истина. Дори съществува опасност човекът, доверявайки се прекалено на днешните открития, да се помисли за самодостатъчен и не търси по-висши неща.

Тези печални факти обаче не произтичат непременно от днешната култура и не трябва да ни подлагат на изкушението да не признаваме положителните ѝ ценности. Сред тях следва да откроим: изучаването на науките и строгата вярност към истинното в научното изследване, необходимостта от сътрудничество с други специализирани технически групи, чувството за международна солидарност, все по-будната съвест за отговорността на експертите за подпомагането и дори за предпазването на хората, волята за по-благоприятни условия на живот за всички, особено за лишените от лична отговорност или страдащите от оскъдна култура. Всичко това може да бъде в някакъв смисъл подготовка за приемането на евангелската Блага вест и на Божествената любов на Този, Който дойде да спаси света.

 

Многостранните взаимоотношения между Благовестието и културата

 

  1. Между посланието за спасението и човешката култура съществуват многостранни взаимоотношения. Като се откри на Своя народ и напълно прояви самия Себе си във въплътения Си Син, Бог действително говори според присъщия на различните исторически епохи тип култура.

Църквата, която живя при различни условия през вековете, използва по подобен начин различните култури, за да разпространява и обяснява християнското послание в проповядването си на всички хора, за да го изучава и задълбочава, за да го изразява по-добре в литургичния живот и в живота на многообразната общност на верните.

Но същевременно, изпратената на всички народи от всички времена и по всички места Църква не се свързва изключително и неразривно с някаква раса или народ, с някакъв определен начин на живот, с някакъв древен или нов обичай. Вярна на собствената си традиция и същевременно осъзнаваща своята вселенска мисия, тя е в състояние да влезе в общение с различните форми на култура: подобно общение обогатява колкото самата Църква, толкова и различните култури.

Благата вест за Христос непрекъснато обновява живота и културата на падналия човек, бори се и отстранява грешките и злините, които произлизат от постоянно грозящото изкушение на греха. Непрекъснато пречиства и издига морала на народите. Чрез богатствата свише сякаш отвътре опложда, укрепва, допълва и възстановява в Христос духовните качества и собствените дарби на всеки народ и на всяко време. Така, със самото изпълнение на собствената си мисия Църквата вече дава своя принос в човешката и в гражданската култура и посредством действието си, включително литургичното, възпитава човека във вътрешна свобода.

 

Съгласуване на различните страни на културата

 

  1. Поради споменатите по-горе основания Църквата напомня на всички, че културата трябва да се прицели в цялостното усъвършенстване на човешката личност за благото на общността и на цялото човешко общество. Затова е необходима грижа за духа с цел развиването на способности като възхищение, интуиция, съзерцание, които да доведат до формиране на собствено съждение и до изостряне на религиозното, моралното и социалното чувство.

            Тъй като произтича от разумния и социален характер на човека, за да се развива, културата действително има непрестанна нужда от съответната свобода и от признаване на законната възможност за самостоятелно упражняване според собствените ѝ принципи. Следователно тя има право да изисква уважение и да се радва на известна неприкосновеност, естествено при зачитане правата на личността и както на отделната, така и на универсалната общност, в границите на общото благо.

            Като на свой ред подема това, на което учи Първият ватикански събор, Свещеният събор заявява, че “съществуват два (разграничени) реда на познание” – на вярата и на разума – и че Църквата не забранява “изкуствата и хуманитарните дисциплини (…) да си служат в присъщата за всяка една от тях област с присъщите си принципи и метод”. Затова, “като признава тази справедлива свобода”, Църквата утвърждава законната самостоятелност на културата и особено на науките.

Всичко това изисква човекът с уважение към моралния ред и общата полезност също да може свободно да търси истината, да проявява и разпространява мнението си, да развива което и да е изкуство, и накрая, да бъде безпристрастно осведомяван за събитията с обществен характер.

Задача на обществените власти не е да определят присъщия за формите на култура характер, а да осигурят условията и да предприемат съответни действия за развиването на културния живот сред всички, дори сред малцинствата в дадена страна. Затова е необходимо на всяка цена да се избягва принуждаването на културата да служи на политическата или на икономическата власт, като се отклонява от собствената ѝ цел.

 

Раздел ІІІ

Някои неотложни задължения на християните

относно културата

 

Признаване на всеобщото право на култура и неговото съблюдаване

 

  1. Тъй като сега се открива възможност за избавление на голям брой хора от нищетата на невежеството, в най-висша степен съзвучно с нашето време е задължението, особено на християните, усърдно да се трудят за утвърждаването на основните принципи, чрез които навсякъде и на всички да се признае правото на съобразена с достойнството на личността човешка и гражданска култура, без разлика на раса, пол, националност, религия или социално положение, при това както в икономическата, така и в политическата област, както на национално, така и на международно равнище. Затова е необходимо на всички да бъдат осигурени достатъчно изобилни културни блага и особено онези, които образуват така наречената базова култура, за да не бъде възпрепятствано истински човешкото сътрудничество за общото благо на голям брой хора поради неграмотност и лишаване от отговорна дейност.

Вследствие на това следва да се положат всички усилия, за да могат способните хора да получат достъп до висшето образование: именно по този начин те ще могат да изпълняват в човешкото общество онези функции, задължения и услуги, които са съвместими с естествените им нагласи и с придобитите компетенции. Така всеки един човек и всички социални групи от всеки един народ ще бъдат в състояние да постигнат пълноценното развитие на културния си живот, съобразно собствените си дарби и традиции.

 Освен това е необходимо да се направи всичко възможно всеки да осъзнае както своето право на култура, така и своето задължение да се образова и да помага на другите. Тук и там съществуват обаче условия на живот и труд, които пречат на хората в културните им усилия и поради това убиват интереса към културата у тях. Това се отнася особено за селяните и работниците, на които е необходимо да се осигурят условия на труд, които да не пречат, а да поощряват техния културен живот. И тъй като жените вече се трудят в почти всички отрасли, понастоящем би било добре те да бъдат в състояние пълноценно да изпълняват задълженията си според присъщия си характер. Признаването и поощряването на необходимото лично участие на жените в културния живот ще бъде дълг на всички.

 

Цялостна културна подготовка на човека                  

 

  1. Днес е по-трудно, отколкото в миналото, да се обобщят различните дисциплини на знанието и изкуствата. Докато обемът и разнообразието на елементите, които изграждат културата, действително се увеличават в същото време намалява способността на отделните хора за тяхното възприемане и органично съчетаване, така че образът на “универсалния човек” все повече избледнява. И все пак всеки човек е длъжен да съхрани понятието за цялостна човешка личност, в което преобладават ценности като разум, воля, съвест и братство, всички те основани в Бога Творец и удивително оздравени и издигнати в Христа.

            Семейството е преди всичко майка-кърмилница за това възпитание: в него обградените с любов деца по-лесно научават правилния ред на нещата, а почитаните форми на култура естествено се предават на духа на развиващия се юноша.

            В днешното общество съществуват благоприятни възможности за същото това възпитание, които произтичат най-вече от нарасналото разпространение на книгата и от новите средства за културна и социална комуникация, които могат да улеснят всеобщата култура. Повече или по-малко намаленото време за труд увеличава с всеки изминал ден културните възможности за повечето хора. Свободното време с основание се използва за разпускане на духа, за укрепване на душевното и телесно здраве чрез свободно избрани дейности и научни занимания, чрез пътувания в други страни (туризъм), които правят по-изтънчен духа на човека и обогатяват хората с взаимното опознаване, и дори чрез физически упражнения и спортни прояви, които също спомагат за поддържането на равновесието на духа в общността и допринасят за установяване на братски взаимоотношения между хората с всякакво положение, националности или раси. Християните следователно сътрудничат за проникването на човешкия и християнския дух в присъщите за нашата епоха културни прояви и дейности.

            И все пак всички тези улеснения не са в състояние да осъществят цялостната културна подготовка на човека, ако в същото време се пренебрегва въпросът за дълбокото значение на културата и науката за човешката личност.

 

Съгласуване на човешката култура и християнското обучение                     

 

  1. Макар че Църквата е допринесла изключително много за развитието на културата, опитът все пак показва, че поради случайни основания съгласуването на културата и християнството не винаги се осъществява без затруднения.

Тези затруднения не са непременно в ущърб на вярата, дори могат да насърчават духа към по-старателно и задълбочено разбиране на вярата. Неотдавнашните изследвания и новите открития на науките, историята и философията действително пораждат нови проблеми с последици за самия живот и изискват нови изследвания дори от страна на богословите. Така че богословите са приканени, с уважение към методите и присъщите за богословската наука изисквания, постоянно да търсят по-подходящи начини за предаване на християнското учение на хората от своето време, защото едно е хранилището или самите истини на вярата, а съвсем друго – начинът на оповестяване на тези истини, като все пак се запазят значението и дълбокият им смисъл. В пастирската грижа следва достатъчно добре да се познават и да се използват не само принципите на богословието, но и откритията на светските науки, на първо място на психологията и социологията, така че верните също да бъдат отведени към един по-чист и по-зрял живот на вяра.

Литературата и другите изкуства също са много важни по своему за живота на Църквата. Те действително полагат усилия да опознаят характера на човека, неговите проблеми и опити да познае и усъвършенства самия себе си и света. Стараят се да открият неговото място в историята и във вселената, да онагледят неговите нищети и радости, неговите нужди и способности и да предначертаят една по-добра човешка участ. Така че те са в състояние да издигнат човешкия живот, който изразяват под многообразни форми, в зависимост от времето и мястото.

Нужно е старание, за да могат отдадените на тези изкуства да почувстват признанието на своята дейност от Църквата и, разполагайки с определена свобода, по-лесно да установяват взаимоотношения с християнската общност. Църквата следва да признае и новите направления в изкуството, които съответстват на нашето време и отчитат характера на различните страни и области. Те следва да бъдат приети в култовите сгради, тогава когато извисяват духа към Бога с подходящ и съответстващ на литургичните изисквания език.

Така познанието на Бога се проявява по-добре, а проповядването на Евангелието става по-прозрачно за човешкия разум и сякаш съобразено с естеството на условията на съществуване.

Следователно верните следва да живеят в много тясно единение с хората от своето време и да полагат усилия за съвършеното проникване в техния начин на мислене и чувстване, чийто израз е културата. Те следва да съгласуват познанието на новите науки, на новите учения и на последните открития с християнския морал и мисъл, за да могат религиозността и почтеността да вървят редом с научното познание и непрекъснатия технически прогрес, а те да бъдат в състояние да съдят и тълкуват всичко с пълноценно християнско чувство.

Занимаващите се с богословски науки в семинариите и университетите следва да си сътрудничат със специалистите по други науки като обединяват силите и гледните си точки. Докато задълбочава познанието на откритата истина, богословската изследователска дейност не трябва да губи досег със собственото време, за да може да подпомага компетентните хора в различните отрасли на знанието за по-пълното познание на вярата. Това сътрудничество ще се окаже много ползотворно за подготовката на свещенослужителите, които ще могат да представят на нашите съвременници учението на Църквата за Бога, за човека и за света по най-подходящия начин, така че техните слова да бъдат приети още по-охотно. Желателно е дори много миряни да получат подобаваща подготовка по свещените науки и не малко сред тях да развиват тези научни занимания и да ги задълбочават с подходящи научни средства. Но за да бъдат в състояние да упражняват задължението си, на верните, както на клириците, така и на миряните, следва да бъде призната справедливата свобода да търсят, мислят и смирено и смело да изразяват собственото си мнение в полето на тяхната компетентност.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.