Първа част

Църквата и призванието на човека

Глава ІII

Човешката дейност в света

 

Проблемът

 

  1. Със своя труд и дарование човекът винаги се е стремил да развива собствения си живот. А днес, особено с помощта на науката и техниката, той разшири и продължава да разширява своето господство над почти цялата природа, а човешкото семейство лека-полека започва да се признава и изгражда като единна общност в целия свят, преди всичко с помощта на увеличените средства за много форми на обмен между народите. От това произтичат много блага, които човекът някога очакваше от висши сили, а днес вече си доставя по своя инициатива и със свои сили.

            Пред това огромно усилие, което вече е завладяло целия човешки род, сред хората възникват много въпросителни: Какви са смисълът и ценността на човешката дейност? Как да се използват тези богатства? Каква е целта както на индивидуалните, така и на колективните усилия? Макар че не винаги има готово решение за всеки отделен въпрос, Църквата, пазителка на хранилището на Божието слово, откъдето черпи принципите на моралния и религиозния ред, желае да обедини светлината на Откровението с всеобщата компетентност с цел да озари пътя, по който човечеството неотдавна пое.

 

Ценността на човешката дейност

 

  1. Едно е сигурно за вярващите: сама по себе си индивидуалната и колективна човешка дейност, тоест огромното усилие, което хората полагат през вековете, за да подобрят собствените условия на живот, съответства на Божия замисъл. На сътворения по Божи образ човек действително бе наредено да подчини земята с всичко съдържащо се в нея на себе си и да управлява света свято и справедливо, и да остави самия себе си и цялата вселена в Божиите ръце, признавайки в Бог Твореца на всичко, така че, подчинявайки всичко реално на човека, самото Божие име да се прослави по цялата земя.

            Това се отнася и за всички всекидневни дела. За да осигурят издръжка за своя живот и този на семействата си, мъжете и жените, които се трудят така, че да служат по подходящ начин и на обществото, действително с пълно право могат да видят в своя труд продължение на делото на Твореца, да станат полезни за събратята си и да дадат своя личен принос за осъществяването на провиденциалния Божи замисъл в историята.

            Християните следователно изобщо не смятат да противопоставят плодовете на човешкото дарование и могъщество на Божието всемогъщество сякаш разумното творение си съперничи с Твореца, а напротив, те по-скоро са убедени, че победите на човешкия род са знак за Божието величие и плод на Неговия неописуем замисъл. И колкото повече расте могъществото на хората, толкова повече се разпространява и разширява тяхната индивидуална и колективна отговорност. Това показва, че християнското послание не отвлича хората от изграждането на света и не ги подбужда да загубят интерес към благото на себеподобните си, а по-скоро ги подтиква да възприемат всичко като още по-неотложно задължение.

 

Правилото на човешката дейност

 

  1. Тъй като произлиза от човека, човешката дейност наистина е уредена спрямо човека. Когато се труди, човек действително не само променя нещата и обществото, но и усъвършенства самия себе си. Научава много неща, развива своите способности, случва се дори да излезе извън себе си и да се надмине. Ако е добре разбрано, подобно развитие струва повече от външните богатства, които могат да се натрупат. Човек струва повече заради това, което е, отколкото заради това, което има. Така и всичко, което хората вършат с цел да установят по-голяма справедливост, по-широко братство и по-човешки ред в социалните взаимоотношения, е по-ценно от прогреса в полето на техниката. Защото последният действително може да предостави, така да се каже, материалната основа на човешкото издигане, но съвсем не е способен сам да го осъществи.

            Ето какво е следователно правилото на човешката дейност: според Божия замисъл и воля тя трябва да съответства на истинското благо на човечеството и да позволява на отделния или на живеещия в обществото човек да развива и да изпълнява цялото си призвание.

 

Закономерната самостоятелност на земните дела

 

  1. Много наши съвременници обаче изглежда се боят, че ако връзките между човешката и религиозната дейност станат прекалено тесни, ще бъде възпрепятствана самостоятелността на хората, на обществото, на науките.

Ако под самостоятелност на земните дела се разбира това, че сътворените неща и самите общества притежават собствени закони и ценности, които човекът трябва да открива, използва и подрежда постепенно, тогава се касае за закономерно изискване, което не само е поставено от хората на нашето време, но е съобразено и с волята на Твореца. И действително, поради самото си състояние на творения нещата получават собствените си устои, истина, доброта, собствените си закони и ред. И човекът е длъжен да уважава всичко това, като признава присъщите на всяка една наука или изкуство методологически изисквания. Ето защо ако наистина се провежда по научен начин и следва моралните правила, методичното изследване във всички области на знанието никога няма реално да се противопостави на вярата, защото светските дела и делата на вярата произхождат от един и същи Бог. Нещо повече, този, който със смирение и постоянство полага усилия да проникне в тайните на нещата, без дори да го съзнава, сякаш е воден от Божията ръка, която крепи всички същества и ги превръща в онова, което са. В такъв случай нека ни бъде позволено да изразим съжаление за някои умствени нагласи, произтичащи от недостатъчната осведоменост за законосъобразната самостоятелност на науката, които понякога не липсват и сред самите християни. Пораждайки напрежения и спорове, те са довели много духове дотам да смятат, че наука и вяра се противопоставят една на друга.

Ако обаче под израза “самостоятелност на земните дела” се разбира това, че сътворените неща не зависят от Бога, че човекът може да разполага с тях, без да се позовава на Твореца, то тогава всички вярващи в Бога забелязват колко погрешни са подобни мнения. Творението действително изчезва без Твореца. Впрочем, всички вярващи, независимо от религиозната си принадлежност, винаги са разбирали гласа и проявяването Му в езика на творенията. Забравата на Бога дори лишава от светлина самото творение.

 

Разяжданата от греха човешка дейност

 

  1. Ала в съзвучие с вековния опит Свещеното писание учи хората на това, че човешкият прогрес, при все че е голямо човешко благо, същевременно носи със себе си голямо изкушение: и действително, когато ценностният ред е объркан, а злото и доброто се смесват, индивидите и групите гледат само собствените си дела, а не тези на другите. Така светът престава да бъде полето на неподправено братство, а увеличаването на човешкото могъщество заплашва да разруши самия човешки род.

Цялата човешка история всъщност е прекосена от упорита борба против силите на мрака, която започва още от самото начало на света и ще продължи, както казва Господ, до последния ден. Въвлеченият в тази битка човек трябва неуморно да се сражава, за да се придържа към доброто и с цената на големи усилия, с помощта на Божията благодат, да успее да удържи своето вътрешно единство.

Затова изпълнената с доверие към провиденциалния замисъл на Твореца Христова църква, макар и да признава, че човешкият прогрес може да служи на истинското щастие на хората, не може все пак да не огласи казаното от Апостола: “И недейте се съобразява с тоя век” (Рим. 12:2), тоест с духа на суета и лукавство, който преобръща предопределената да служи на Бога човешка дейност в оръдие на греха.

 Следователно в отговор на питането как може да се преодолее подобна нищета християните твърдят, че всички човешки дейности, които всекидневно са застрашени от високомерието и безредието на себелюбието, трябва да се пречистят и усъвършенстват посредством Кръста и Възкресението на Христос. И действително, изкупеният от Христос и станал ново творение в Светия Дух човек може и трябва да обича също и сътворените от Бога неща. Тъй като ги получава от Бога, той ги гледа и почита така сякаш понастоящем изникват изпод Божиите ръце. Той благодари за тях на Благодетеля и, като използва и се наслаждава на сътворените неща в дух на бедност и свобода, бива въвлечен в истинското притежаване на света като някой, който няма нищо, а притежава всичко : “Всичко е ваше; вие пък сте Христови, а Христос – Божий” (1 Кор. 3:22-23).

 

Издигнатата до съвършенство в Пасхалната тайна човешка дейност

 

  1. Самото Божие Слово, чрез Което всичко бе сътворено, стана плът и дойде да живее между хората, влезе в историята на света като съвършен човек, като я пое и съедини под главата Си. То ни открива, че “Бог е любов” (1 Иоан. 4:8) и заедно с това ни учи, че основният закон на човешкото съвършенство, а поради това и на преобразуването на света, е новата заповед за любовта. Носи на вярващите в Божията любов сигурността, че пътят на любовта е открит за всички хора и усилията за осъществяване на всеобщото братство не са напразни. И ни предупреждава да не вървим по пътя на любовта единствено в големите неща, а преди всичко в обикновените житейски обстоятелства. Понасяйки смъртта заради всички нас, грешниците, то ни учи с примера Си, че е необходимо да носим и Кръста, който плътта и светът полагат на плещите на търсещите мир и справедливост. Със Възкресението Си, което Го направи Господ, Христос, Комуто бе дадена всяка власт на небето и на земята, все така действа в сърцата на хората с добродетелния Свой Дух, като не само поражда желанието за бъдния свят, а вдъхновява, пречиства и укрепва великодушните въжделения на човешкото семейство за по-човечен живот и за подчиняване на цялата земя на тази крайна цел. Ала даровете на Духа със сигурност са различни: ако едни са призовани явно да засвидетелстват желанието за небесното жилище, като по този начин допринасят за живото му съхраняване в човечеството, други се призовани да се посветят в служба на хората по земята, за да подготвят със своето служение почвата за Небесното царство. Той превръща обаче всички тях в свободни хора, доколкото, отричайки егоизма и събирайки всички земни сили в човешкия живот, те се устремяват към бъдещето, към времето, когато самото човечество ще стане благоприятно за Бога приношение.

Господ остави на своите залог за тази надежда и храна попътна в тайнството на вярата, в което отглежданите от човека хляб и вино се превръщат в Неговото Тяло и в Неговата славна Кръв. Това угощение на братско общение е предвкусване на небесната трапеза.

 

Нова земя и ново небе

 

  1. Ние не знаем по кое време ще дойде свършекът на земята и човечеството, нито начина, по който ще бъде преобразена вселената. Разбира се, образът на този накърнен от греха свят e преходен. Обаче знаем от Откровението, че Бог ни е подготвил ново жилище и нова земя, където обитава правдата и чието блаженство ще изпълни и надмине всички желания за мир, които напират в сърцата на хората. Тогава, след като смъртта бъде победена, Божиите синове ще бъдат възкресени от Христос, а посятото в слабостта и тлението ще бъде облечено в нетление. Любовта ще остане със своите плодове, а цялото творение, което Бог сътвори именно заради човека, ще бъде освободено от робството на суетата.

Ние естествено сме осведомени, че няма полза за човека, ако придобие целия свят, а себе си погуби. И все пак очакването на новата земя не трябва да отслабва, а още повече да насърчава у нас грижата за обработването на настоящата земя, където расте тялото на новото човешко семейство, което вече успява да предначертае новия век. Затова, макар че трябва грижливо да разграничим земния прогрес от развитието на Христовото Царство, този прогрес все пак има голямо значение за Божието царство, доколкото може да допринесе за по-добрия ред в човешкото общество.

И действително, ние отново ще открием пречистените от всякаква скверност, озарени и преобразени блага като човешко достойнство, братско общение и свобода – тоест всички добри плодове на природата и нашето трудолюбие, разпространени от нас по земята в Духа на Господа и по Негово наставление – когато Христос предаде на Отца вечното и вселенско Царство: “Царство на истината и на живота, Царство на святост и благодат, Царство на справедливост, любов и мир”. Царството вече присъства тук, на земята, като тайна, но то ще постигне своето съвършенство с Господното пришествие.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.