Първа част

Църквата и призванието на човека

Глава ІI

Човешката общност

 

Какво възнамерява Съборът

 

  1. Многообразието на човешките взаимоотношения представлява един от най-важните аспекти на днешния свят, за чието развитие много допринася съвременният технически прогрес. И все пак братският диалог между хората не завършва с този прогрес, а на едно по-дълбоко равнище в общността на личностите, която изисква взаимно уважение към пълното духовно достойнство. Християнското откровение много помага за поощряването на това общение между личности и в същото време ни води към задълбочаване на вписаните от Господа в духовната и морална природа на човека закони, които направляват социалния живот.

И тъй като неотдавнашните документи за Учителната власт на Църквата обясниха по-нашироко християнското учение за човешкото общество, Съборът припомня само някои от най-важните истини и изразява основанията за тях в светлината на Откровението. А после набляга на някои особено важни за нашето време последици.

 

Общностен характер на човешкото призвание в Божието намерение

 

  1. Бог, Който бащински се грижи за всички, поиска хората да образуват едно-единствено семейство и да се отнасят помежду си като братя. И действително всички сътворени по образа на Бога, Който “произведе от една кръв целия род човешки да обитава по цялото земно лице” (Деян. 17:26), са призовани към една и съща крайна цел, тоест самия Бог.

Затова любовта към Бога и към ближния е първата и най-важна заповед. Свещеното Писание действително ни учи, че Божията любов не може да бъде отделена от любовта към ближния “и всяка друга заповед се съдържа в тия думи: възлюби ближния си като самаго себе си…. и тъй, любовта е изпълнение на закона” (Рим. 13:9-10; вж. 1 Иоан. 4:20). Това се оказва от голямо значение за все по-зависимите едни от други хора и за все по-обединения свят.

И дори, когато Господ Исус се моли на Отца “да бъдат всички едно…, както Ние сме едно” (Иоан. 17:21-22), откривайки пред нас недостъпни за човешкия разум хоризонти, Той внушава, че съществува известно подобие между единението на божествените лица и единението на Божиите синове в истината и в любовта. В това подобие добре се проявява, че човекът, единственото творение на земята, което Бог пожела заради самото него, може да се открие пълноценно само чрез безкористния дар на самия себе си.

 

Взаимозависимост на личността и човешкото общество

 

  1. Социалният характер на човека е очевиден така както и взаимозависимостта между усъвършенстването на човешката личност и развитието на самото общество. И действително, поради самата своя природа човешката личност, която безусловно се нуждае от социалния живот, е и трябва да бъде начало, субект и цел на всички социални институции. Тъй като социалният живот не е нещо външно за човека, човек израства във всички свои дарби и може да отговори на своето призвание чрез взаимоотношенията си с другите, взаимните услуги, диалога с братята си.

Някои от необходимите за усъвършенстването на човека социални връзки, като семейството и политическата общност, отговарят по-непосредствено на съкровената му природа, други изхождат по-скоро от свободната му воля. В наше време поради различни причини се умножават взаимоотношенията и взаимозависимостите, които пораждат различни сдружения и институции по публично или частно право. Дори да не е лишен от опасности, фактът, наречен социализация, все пак съдържа много предимства за подсилването и растежа на качествата на човешката личност и гарантирането на нейните права.

Но при все че човешките личности получават много от социалния живот за осъществяването на своето призвание, дори религиозното, не може все пак да се отрече, че в социалния контекст, в който живеят и са потопени още от детството си, хората често са отклонявани от доброто и тласкани към злото. И естествено, толкова честите разстройства на социалния ред произтичат отчасти от напрежението, което възниква в икономическите, политическите и социалните структури. Но на едно по-дълбоко равнище те се пораждат от човешкото високомерие и егоизъм, които изопачават също и социалната среда. Там, където социалният ред е разстроен от последиците на греха, склонният към зло още от раждането си човек получава нови подбуди за греха, които не могат да бъдат победени без големи усилия и без помощта на благодатта.

 

Разпространяване на общото благо

 

  1. От все по-тясната и постепенно обхващаща целия свят взаимозависимост произлиза общото благо – тоест съвкупността от условия на социалния живот, които позволяват на групите, както и на всеки от членовете им, да постигнат по-пълно и по-бързо собственото си съвършенство, – което днес става все по-всеобщо и покрива засягащите целия човешки род права и задължения. Затова днес всяка група трябва да държи сметка за нуждите и законните стремежи на другите групи, дори за общото благо на цялото човешко семейство.

Едновременно с това расте съзнанието за висшето достойнство на човешката личност, която стои над всички неща и чиито права и задължения са всеобщи и неприкосновени. Затова всичко, от което човек се нуждае, за да води наистина човешки живот, следва да бъде достъпно за него, като храна, облекло, жилище, право свободно да избира своето житейско състояние и да създаде семейство, право на образование, на труд, на добро име, на уважение, на необходимата информация, право да действа по съвест, право на закрила на частния живот и на справедлива свобода, включително и религиозна.

Така че социалният ред и неговият прогрес трябва винаги да дават превес на благото на личностите, тъй като редът на нещата трябва да бъде подчинен на реда на личностите, а не обратното, според това, което самият Господ внушава, когато казва, че съботата е направена за човека, а не човекът за съботата. Този ред следва все повече да се развива, да се основава на истината, да се осъществява в справедливостта, да се оживява от любовта, да намира все по-човешко равновесие в свободата. За да се постигне подобна цел следва да се обновят нагласите и дълбоките преобразувания на обществото.

Божият Дух, Който с удивително провидение ръководи хода на времето и обновява лика на земята, присъства в това развитие. Евангелският квас е пораждал и поражда в човешкото сърце неудържимото изискване за достойнство.

 

Уважение към човешката личност

 

  1. Що се отнася до най-неотложните практически последици, Съборът набляга на уважението към човека: всеки, без изключение, следва да гледа на ближния си като на друг “себе си”, като държи сметка преди всичко за своя живот и за необходимите средства, за да живее достойно, без да подражава на богаташа, който изобщо не се погрижи за сиромаха Лазар.

Днес особено неотложно е задължението да бъдем ближни на който е да е човек и да служим на дело на минаващия покрай нас, изоставен от всички старец или на несправедливо презирания чуждестранен работник или емигрант, или на родено от незаконна връзка дете, незаслужено понасящо тежестта на грях, който не е извършило, или на гладуващия, който зове съвестта ни като ни припомня словата на Господа: “Доколкото сте сторили това на едногова от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили” (Мат. 25:40).

 Освен това всичко, което се противопоставя на самия живот днес, като убийство, геноцид, аборт, евтаназия и доброволно самоубийство; всичко, което извършва насилие над целостта на човешката личност, като осакатявания, телесни и умствени мъчения, усилия за насилие над съкровеността на духа; всичко, което обижда човешкото достойнство, като нечовешки условия на живот, произволно хвърляне в затвора, депортиране, робство, проституция, търговия с жени и младежи или още унизителни условия на труд, при които към работниците се отнасят просто като към средства за печалба, а не като към свободни и отговорни личности; всички тези и други подобни практики са действително позорни. И докато покваряват човешката цивилизация, те безчестят още повече тези, които се държат по този начин, а не онези, които ги понасят; и сериозно оскърбяват честта на Твореца.

 

Уважение и любов към враговете

 

  1. Уважението и любовта трябва да се разпрострат и върху онези, които мислят или вършат социалните, политическите и дори религиозните неща по различен от нашия начин. Впрочем, колкото по-човечно проникнем в техния светоглед, толкова по-лесно ще започнем диалога с тях.

            Естествено подобна любов и любезност не трябва в никакъв случай да ни правят безразлични към истината и доброто. Същата тази любов дори подтиква учениците на Христос да благовестят на всички хора спасителната истина. Ала следва да се прави разлика между грешката, която трябва винаги да се отхвърля, и грешащия, който винаги съхранява достойнството на личността, дори когато е опетнен от погрешни или недостатъчни религиозни понятия. Единствен Бог съди и прониква в сърцата и затова ни забранява да съдим вътрешната вина на когото и да е.

            Учението на Христос изисква от нас да прощаваме дори обидите и разпростира над всички врагове наставлението за любовта, което е заповед на Новия Завет: “Слушали сте, че бе казано: “обичай ближния си и мрази врага си”. Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят” (Мат. 5:43-44).

 

Основополагащо равенство на всички хора и социална справедливост

 

  1. Всички надарени с разумна душа и сътворени по Божи образ хора имат една и съща природа и един и същ произход, и тъй като са изкупени от Христос, се радват на едно и също призвание и на една и съща божествена съдба: необходимо е следователно да се признае тяхното основополагащо равенство.

Със сигурност не всички хора са равни, що се отнася до разнообразните им физически възможности или различните им умствени и морални сили. При все това всяка форма на дискриминация в основните права на личността, както в социалната, така и в културната област, независимо дали е основана на пол, раса, цвят на кожата, социалните условия, език или религия, трябва да бъде отхвърлена като противоречаща на Божия замисъл. Наистина е огорчаващо, че тези основни права на личността все още не се спазват напълно навсякъде: когато например на жената се отказва възможността свободно да избере своя съпруг и да прегърне определено житейско състояние или да получи достъп до равни възможности за образование и култура с предоставяните на мъжа.

Нещо повече, въпреки че между хората съществуват справедливи различия, еднаквото лично достойнство изисква да се постигнат по-човешки и по-справедливи условия на живот. И действително, твърде многото икономически и социални неравенства между членовете и народите на единственото човешко семейство скандализират и противоречат на социалната справедливост, равноправието, достойнството на човешката личност, както и на социалния и международния мир.

Както частните, така и обществените човешки институции следва да полагат усилия да служат на достойнството и крайната цел на човека и в същото време решително да се борят срещу всяка форма на социално или политическо робство и да защитават основните човешки права при всеки политически режим. Тези институции трябва дори постепенно да се съгласуват с духовните дела, най-висшите сред всички, дори да е нужно по-скоро продължително време, за да се постигне желаната крайна цел.

 

Необходимост от преодоляване на индивидуалистичната етика

 

  1. Дълбокото и бързо преобразуване на нещата незабавно изисква никой, поради невнимание към развитието на нещата или по инерция, да не се задоволява с една чисто индивидуалистична етика. Дългът към справедливостта и любовта се изпълнява по-добре, когато всеки, допринасяйки за общото благо според собствените си способности и нуждите на другите, поощрява и помага също и на обществените и частни институции, които служат за подобряване на условията на живот на хората. Ала има и такива, които макар че изповядват широки и щедри възгледи, на практика продължават да живеят така сякаш изобщо не ги е грижа за нуждите на обществото. И дори много хора в различни страни не държат особено сметка за законите и за социалните предписания. Не са малко и онези, които не се срамуват да се измъкват с различни хитрости и измами от справедливите данъци или от другите социални задължения. Други пък пренебрегват някои правила на социален живот, например хигиенните мерки или установените правила за управление на превозните средства, като не си дават сметка, че със своето нехайство застрашават собствения си живот и този на другите.

            Включването на социалните задължения сред основните задължения на съвременния човек и тяхното спазване следва да бъде свещено за всички. И действително, колкото повече се обединява светът, толкова по-открито задълженията на хората надхвърлят частните групи и постепенно се разпростират в целия свят. А това не може да стане, ако отделните хора и техните групи не отглеждат в самите себе си, с необходимата помощ на Божията благодат, моралните и социални добродетели и не ги разпространяват в обществото, така че да се родят наистина нови хора, съзидатели на едно ново човечество.

 

Отговорност и участие

 

  1. За да могат отделните хора да изпълняват по-старателно дълга на съвестта си към самите себе си и към различните групи, в които членуват, те трябва да бъдат надлежно възпитани на едно по-широко културно равнище и да използват огромните средства, с които разполага днес човешкият род. Възпитанието на младите хора от какъвто и да е социален произход трябва да бъде така насочено, че да създава не толкова умствено развити мъже и жени, колкото силни личности според изискванията на нашето време.

Но човек достига трудно до подобно чувство на отговорност, ако условията на живот не му позволяват да осъзнае собственото си достойнство и да отговори на призванието си като служи на Бога и на другите. Човешката свобода наистина често отслабва, когато човек изпада в крайна нищета, и се обезценява, когато, поддавайки се на прекомерните улеснения в живота, се затваря в един вид високомерно усамотение. И обратно, тя укрепва, когато човек приема неизбежните затруднения на социалния живот, поема многобройните изисквания на човешкото съжителство и старателно служи на човешката общност.

Затова е необходимо да се стимулира волята на всички да поемат собствения дял от общите начинания. А начинът на действие на страните, чието гражданско мнозинство участва в управлението на обществените дела в обстановка на истинска свобода, е похвален. И все пак трябва да се държи сметка за реалните условия на всеки народ и за необходимата стабилност на обществените власти. Но за да бъдат всички граждани благосклонни да участват в живота на различните групи, които съставят социалното тяло, е необходимо те да намерят в тези групи способни да им помогнат и да ги поставят в услуга на другите ценности. Закономерно може да се помисли, че бъдещето на човечеството е в ръцете на способните да дадат на утрешните поколения основания за живот и надежда.

 

Въплътеното Слово и човешката солидарност

 

  1. Както Бог сътвори хората, не за да живеят индивидуалистично, а за да се обединят в общество, така и “пожела да освети и спаси хората не поотделно и без връзка помежду им, а като създаде от тях народ, който да Го познае в истината и свято да Му служи”. От самото начало на историята за спасението Той самият избра хората не само като индивиди, но и като членове на някаква общност. И действително, като им разкри Своя замисъл, Бог нарече тези избраници “Свой народ” (Изх. 3:7-12), с който сключи след това Завета на Синайската планина.

            Този общностен характер се усъвършенства и изпълнява от делото на Исус Христос. Самото Въплътено слово поиска да участва в човешкото съжителство. То присъства на сватбата в Кана, влезе в дома на Закхей, храни се с митарите и с грешниците. То откри любовта на Отца и изключителното призвание на хората, като се позова на най-обикновените страни от социалния живот и използва езика и образите на всекидневния живот. Освети човешките връзки, преди всичко семейните, от които произхождат социалните взаимоотношения, като нарочно ги подчини на законите на своето отечество. Пожела да води живота на труженик от Своето време и област.

            В проповядването Си изрично нареди на Божиите синове да се отнасят един към друг като братя. В молитвата си поиска всичките Му ученици да станат “едно”. И като Изкупител на всички дори принесе самия Себе си за тях в смъртта. “Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели” (Иоан. 15:13). Освен това нареди на апостолите да благовестят евангелското послание на всички хора, за да може човешкият род да стане Божие семейство, в което пълнотата на закона е любовта.

            Първороден сред много братя, след смъртта и Възкресението Си Той установи чрез дара на Своя Дух сред всички онези, които Го приемат с вяра и любов, едно ново братско общение в Своето Тяло, каквото е Църквата, където всички, членове едни на други, взаимно си служат според отредените им различни дарби.

            Тази солидарност следва винаги да расте до деня, в който бъде завършена, когато всички спасени от благодатта хора като възлюбено от Бога и от Христос семейство съвършено ще прославят Бога.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.