Пастирска конституция Gaudium et spes

 

Пролог

  

Тясно единение на Църквата с цялото човешко семейство

 

  1. Радостите и надеждите, тъгите и тревогите на днешните хора, най-вече на бедните и на всички страдащи, са също радости и надежди, тъги и тревоги на Христовите ученици и няма нищо истински човешко, което да не отеква в сърцата им. Тяхната общност действително се състои от хора, които, единени в Христа и водени от Светия Дух в пътуването си към царството на Неговия Отец, са получили вестта за спасението, която трябва да предложат на всички. Затова християнската общност се чувства реално и тясно солидарна с човешкия род и неговата история.

 

Към кого се обръща Съборът                                                                 

 

  1. Затова след като проникна по-дълбоко в тайната на Църквата, Вторият ватикански събор сега непоколебимо се обръща не само към църковните чеда, нито само към призоваващите името на Христос, а към всички хора и желае да изложи пред тях своето разбиране за присъствието и действието на Църквата в съвременния свят.

Съборът има предвид човешкия свят или цялото човешко семейство ведно с всички неща, сред които живее: светът като театър на историята на човешкия род, белязан от човешките усилия, поражения и победи; светът, за който християните вярват, че е основан и съхранен от любовта на Твореца; безспорно изпадналият под робството на греха свят, но освободен от разпънатия на Кръста и възкръснал Христос, Който срази Лукавия, за да може светът да бъде преобразуван според Божия замисъл и така да бъде изпълнен.

 

В служба на човека                                                                                  

 

  1. В наши дни обзетият от възхищение пред своите открития и мощ човешки род често си задава тревожни въпроси за настоящето развитие на света, за мястото и задачата на човека във вселената, за смисъла на неговите индивидуални и колективни усилия, а също и за крайната цел на нещата и хората. Затова като свидетелства и излага вярата на целия, обединен в Христа, Божи народ, Съборът не би могъл да даде по-красноречиво доказателство за солидарност, уважение и любов към цялото човешко семейство, към което принадлежи този народ, от това да установи с него диалог по горепосочените различни проблеми, осветлявайки ги със светлината на Евангелието и предоставяйки на хората спасителната сила, която ръководената от Светия Дух Църква получава от своя Основател. Става дума за спасението на човешката личност, за изграждането на човешкото общество. Следователно именно човекът, но разглеждан като един и цял, в единството на тяло и душа, на сърце и съзнание, на разум и воля, ще бъде оста на нашето изложение.

Ето защо, като провъзгласява върховното величие на човешкото призвание  и утвърждава наличието на божествения зародиш в него, Светият събор принася на човешкия род искреното съдействие на Църквата с цел установяване на всеобщото братство, което съответства на подобно призвание. Църквата не е движена от никаква земна амбиция, а се прицелва единствено в това да продължи, под ръководството на Светия Дух, самото дело на Христос, Който дойде на света, за да свидетелства за истината, за да спасява, а не да съди, за да служи, а не да Му служат.

 

Встъпително изложение

Състоянието на човека в съвременния свят

 

Надежди и тревоги                                                                                             

 

  1. За да изпълнява тази задача, дълг на Църквата във всеки един момент е да се вглежда в знаците на времето и да ги тълкува в светлината на Евангелието, така че по подходящ за всяко поколение начин да може да отговори на вечните въпроси на хората за смисъла на настоящия и на бъдещия живот и за тяхното взаимоотношение. Действително е важно да се познава и разбира светът, в който живеем, с неговите очаквания, стремежи и често пъти драматичен характер. Ето как могат да бъдат очертани някои от най-характерните черти на съвременния свят.

Човешкият род днес живее в нов период от своята история, характеризиращ се с дълбоки и бързи промени, които постепенно се разпростират над целия свят. Предизвикани от разума и творческата дейност на човека, те се отразяват на самия човек, на неговите индивидуални и колективни съждения и желания, на неговия начин на мислене и на действие спрямо нещата и спрямо хората. И то до такава степен, че вече може да се говори за истинско социално и културно преобразуване, което се отразява и на религиозния живот.

И както се случва при всяка криза на растежа, това преобразуване носи със себе си немалки трудности. Така, докато човекът разпростира толкова нашироко своята мощ, той не винаги успява да я постави в своя услуга. Той полага усилия да проникне в най-съкровеното кътче на душата си, но това го прави често още по-неуверен в самия себе си. Той постепенно си изяснява законите на социалния живот, но след това се колебае в каква посоката да ги приложи.

Човешкият род никога не е разполагал с толкова много богатства и възможности за икономическа мощ, но при все това голяма част от хората все още е измъчвана от глад и мизерия, а големи човешки маси все още са напълно неграмотни. Никога както днес хората не са имали така изострено чувство за свобода, а същевременно възникват нови форми на социално и психическо робство. И докато светът осъзнава толкова трезво своето единство и взаимозависимостта на отделните хора в една необходима солидарност, той е тласкан в противоположни посоки от борещи се помежду си сили: и действително, политическите, социалните, икономическите, расовите и идеологическите противоречия са все още устойчиви, а опасността от тотална, способна да унищожи всичко война – не по-малка. Расте обменът на идеи, но самите думи, с които се изразяват най-важните понятия, приемат твърде различни значения в различните идеологии. И накрая, полагат се усилия за построяване на по-съвършен временен ред, без това да е съпроводено от равностоен духовен прогрес.

Потънали в толкова противоречиви условия, многобройни наши съвременници не са в състояние реално да разграничат постоянните ценности и надлежно да ги съчетаят с новите открития. Затова са обхванати от безпокойство и са измъчвани в надежда и тревожност от въпроса за настоящия ход на света. Този ход отправя предизвикателство към човека, дори го принуждава да си отговори.

 

Дълбоки промени

 

  1. Развълнуваните духове и преобразените условия на живот са свързани понастоящем с коренна промяна, която по отношение на подготовката на духа дава превес на математическите, физическите и хуманитарните науки, а по отношение на действието се осланя на породената от тези науки техника. Тази научна нагласа извайва културата и начина на мислене по различен спрямо едновремешния способ. А и техниката напредна до такава степен, че да преобрази облика на земята и да се впусне в овладяването на извънземното пространство.

В известен смисъл човешкият разум разпростира своето господство и над времето: над миналото – с историческото изследване и над бъдещето – с усилието за проучване и планиране. Прогресът на биологията, психологията и социалните науки не само дава на човека възможност за по-добро себепознание, а му предоставя също и условия за пряко въздействие върху живота на обществото чрез използването на подходящи технически методи. Човешкият род същевременно става все повече загрижен за предвиждането и контролирането на собственото си демографско развитие.

 Самият ход на историята става толкова забързан, че трудно може да бъде следван от отделните хора. Участта на човешката общност става една-единствена и вече не може да се разграничи на множество отделни истории. Така човешкият род преминава от един по-скоро статичен възглед за реда на нещата към един по-динамичен и развиващ се възглед: това поражда нова огромна проблематика, която насърчава нови анализи и обобщения.

 

Социални промени

 

  1. Вследствие на всичко това в традиционните местни общности – патриархални семейства, кланове, племена, села – настъпват все по-дълбоки промени сред различните групи и взаимоотношения в социалния живот.

            Постепенно се разпространява един тип индустриализирано общество, който благоприятства икономическото изобилие в някои страни и коренно преобразува вековните възгледи и условия на социален живот. Същевременно растат вкусът и търсенето на градския начин на живот, благоприятствани от увеличаването броя на градовете и на техните жители, както и от разпространяването на градския начин на живот на село.

            Нови и все по-усъвършенствани средства за комуникация в обществото благоприятстват по-широкото и по-бързото научаване на събитията и разпространяване на идеите и чувствата, като при това пораждат верижни реакции.

            Не трябва да се пренебрегва и това, че много хора, подтикнати да емигрират поради различни основания, променят своя начин на живот.

            Така че взаимоотношенията на човека със себеподобните му непрекъснато се разрастват и тази “социализация” създава на свой ред нови взаимоотношения, без обаче винаги да благоприятства съответна зрялост на личността и наистина междуличностни взаимоотношения, тоест “персонализация”.

            Такова развитие се проявява най-вече в страни, които се възползват от придобивките на икономическия и техническия прогрес, но задвижва и развиващите се народи, които се стремят да получат за своите страни благата на индустриализацията и урбанизацията. Тези народи, особено ако са обвързани с по-древни традиции, изпитват същевременно нужда да упражняват свободата си по-зряло и по-лично.

 

Психологически, морални и религиозни промени

 

  1. Изменението на нагласите и структурите често води до оспорване на традиционните ценности, най-вече от младите хора, които нерядко нетърпеливи, се бунтуват вероятно поради недоволството си и, съзнавайки значението си в социалния живот, желаят възможно най-скоро да поемат своите отговорности. Това често излага родителите и възпитателите на все по-големи всекидневни затруднения при изпълнението на своя дълг.

            Наследените от миналото институции, закони, начини на мислене и чувстване не винаги изглеждат приспособими към настоящето положение, откъдето произтича и дълбоката обърканост в поведението и дори в самите правила за добро поведение.

            И накрая, религиозният живот също търпи влиянието на новите условия. От една страна, едно по-остро критично чувство го пречиства от магическия възглед за света и от остатъците на суеверие и изисква все по-лично и дейно приобщаване към вярата: затова онези, които достигат до по-остро чувство за Бога, са многочислени.  От друга страна обаче, все повече растат човешките маси, които на практика се отдалечават от религията. За разлика от миналите времена отричането на Бога или религията или минаването на практика и без тях не е необичаен или индивидуален факт. И действително, днес подобно поведение нерядко се представя като изискване на научния прогрес или на някакъв нов вид хуманизъм. В много страни всичко това се проявява не само във философските аргументации, но завладява обширни полета на литературата, изкуството, тълкуването на науките за човека и на историята, и дори самите граждански закони: оттук произтича и объркването на мнозина.

 

Неравновесията в съвременния свят

 

  1. Едно толкова бързо, често осъществявано без порядък, развитие и самото все по-изострено съзнание за съществуващите по света несъответствия пораждат или увеличават противоречията и неравновесията.

            Преди всичко в личността много често се забелязва неравновесие между модерния практически разум и способността за теоретично мислене, което не успява нито да се наложи, нито да подреди задоволително синтезирано съвкупността от знания. Поражда се също и неравновесие между загрижеността за практическа действеност и изискванията на моралното съзнание и не по-рядко между условията на колективния живот и изискванията на способността за самостоятелно мислене и на самото съзерцание. И накрая, неравновесие между специализациите в човешката дейност и общия поглед върху нещата.

            А напреженията в семейството се пораждат било от тежестта на демографските, икономическите и социалните условия, било от затрудненията, които възникват между поколенията, било от новия тип социални взаимоотношения между мъжа и жената.

            Големи различия възникват също между расите и дори между различните социални групи, между богатите страни и не толкова богатите или бедните страни и накрая, между родените от стремежа на народите за мир международни институции и амбицията да се наложи собствената идеология или колективният егоизъм в държавите или другите организации.

            Оттук произтичат взаимните недоверия или враждебности, конфликти и огорчения, на които човекът е едновременно причина и жертва.

 

 Най-разпространените стремежи на човешкия род

 

  1. Междувременно расте убеждението, че човешкият род може и трябва не само непрекъснато да подсилва своето господство над сътвореното, но и да се бори за установяване на политически, социален и икономически ред, който все повече и по-добре да служи на човека и да помага на всеки човек и на всяка група да утвърждава и развива собственото си достойнство.

            Оттук произтичат настойчивите изисквания на мнозина, които, осъзнали несправедливото или неравноправното разпределение на благата, се считат за онеправдани. Развиващите се или току-що получилите независимост страни желаят да се възползват от благата на модерната цивилизация не само на политическо, но и на икономическо равнище и свободно да изпълняват своята роля в света. С всеки изминал обаче ден тези страни все повече се отдалечават от по-богатите страни, които се развиват по-бързо, и доста често изпадат под тяхната зависимост, включително икономическа. Гладуващите народи предявяват изисквания към по-богатите народи. Жените отправят искания за равенство с мъжете, и то не само по право, но и на дело, там където все още не са го постигнали. Работници и селяни искат не само да припечелват необходимото, за да живеят, но и да развиват личността си чрез своя  труд и да участват в организирането на икономическия, социалния, политическия и културния живот. За първи път в човешката история днес всички народи са убедени в това, че благата на цивилизацията могат и трябва реално да се разпространяват сред всички.

            Ала във всички тези изисквания се крие едно по-дълбоко и всеобщо желание: отделните лица и организираните групи жадуват за пълноценен и свободен живот, за достоен за човека живот, който да постави в тяхна услуга всичко, което съвременният свят може да им предостави в изобилие. Държавите също полагат все по-големи усилия, за да постигнат определена форма на универсална общност.

            След като нещата са поставени по този начин, днес светът изглежда едновременно мощен и слаб, способен да извърши най-доброто и най-лошото, а пред него се открива пътят на свободата или робството, на прогреса или регреса, на братството или омразата. От друга страна, човекът си дава сметка, че от него зависи доброто насочване на задействаните от самия него усилия, които могат да го смажат или да му служат. Затова си задава въпроси.

           

Най-задълбочените въпроси на човешкия род

 

  1. И наистина, неравновесията, от които страда съвременният свят, са свързани с едно по-дълбоко неравновесие, вкоренено в човешкото сърце. Именно в човека се борят помежду си много от елементите. От една страна, като творение, той действително изпитва по хиляди начини своите граници; от друга страна, се чувства неограничен в своите желания и призован към по-висш живот. Подложен на много съблазни, той винаги е принуден да избере една и да се откаже от друга. И дори, слаб и грешен, той нерядко върши това, което не желае, а не върши онова, което желае. Ето защо той страда в себе си от това разделение, от което именно произлизат толкова много и толкова сериозни разногласия в обществото. Със сигурност твърде много хора, които живеят в практически материализъм, са далеч от ясното възприемане на тази драма или поне, смазани от нищетата, са възпрепятствани да се замислят върху нея. Мнозина смятат, че ще намерят покой в предложено по различни начини тълкуване на нещата. А други очакват единствено от човешките усилия истинско и пълноценно освобождение на човешкия род, и са убедени, че бъдещото човешко царство на земята ще възнагради всички техни съкровени желания. Не липсват и такива, които отчаяни, че не могат да дадат смисъл на живота си, възхваляват дързостта на онези, които, оценявайки човешкото съществуване като изпразнено от всякакъв смисъл, полагат усилия да го обяснят напълно единствено със собственото си старание. При все това се увеличава броят на онези, които при настоящето развитие на света си задават или възприемат по нов начин остротата на основни въпроси като: Що е човек? Какво е значението на болката, злото, смъртта, които продължават да съществуват въпреки прогреса? Колко струват завоеванията, заплатени с толкова висока цена? Какво може да даде човекът на обществото и какво може да очаква от него? Какво ще се случи след този живот?

Що се отнася до Църквата, тя вярва, че Христос, Който умря и възкръсна за всички, дава на човека светлина и сила чрез Своя Дух, за да може човекът да отговори на върховното си призвание, че на хората на земята е дадено друго име, чрез което могат да се спасят. Тя вярва също, че е намерила в своя Господ и Учител ключа, центъра и края на цялата човешка история. Освен това твърди, че под всички промени остават много непроменени неща, основани в Христа, Който е винаги същият и вчера, и днес, и вовеки. Така в светлината на Христос, образ на невидимия Бог, роден преди всяко творение, Съборът възнамерява да се обърне към всички, за да онагледи тайната на човека и да съдейства в търсенето на решение на най-важните проблеми на нашето време.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.