Глава VI

Свещеното Писание в живота на Църквата

 

Църквата почита Свещеното Писание

 

  1. Църквата винаги е почитала Божествените Писания както и самото Тяло на Господа, и никога не ще престане – най-вече в Светата литургия – да се храни с хляба на живота от трапезата на Божието Слово и на Христовото тяло, и да го поднася на вярващите. Ведно със Свещеното Предание, Църквата винаги е разглеждала и разглежда Свещените Писания като върховно правило на собствената вяра. И действително, бидейки боговдъхновени и веднъж завинаги написани, те неизменно предават самото Божие Слово и карат гласа на Светия Дух да зазвучи в думите на пророците и апостолите. Необходимо е следователно цялото църковно проповядване, както и самата християнска религия, да бъдат подхранвани и ръководени от Свещеното Писание. В свещените книги нашият небесен Отец действително се приближава с голяма любов към Своите чеда и ги заговаря; а Божието Слово e толкова силно и мощно, че става опора и подкрепа за Църквата, а за църковните чеда – непоклатимост на вярата, храна за душата, чист и непресъхващ извор на духовния живот. Затова следните слова важат с пълна сила за Свещеното Писание: “Словото Божие е живо и действено” (Евр. 4:12), то “може да ви назидае по-добре и да ви даде наследие между всички осветени” (Деян. 20:32; вж. 1 Сол. 2:13).

 

За съответствието на преводите

 

  1. Необходимо е верните да имат широк достъп до Свещеното Писание. Поради това още от самото начало Църквата приема за свой много древния гръцки превод на Стария Завет, т. нар. превод на Седемдесетте, и винаги е почитала източните и латинските преводи и в частност т. нар. Вулгата. И тъй като Божието Слово трябва да бъде на разположение по всяко време, Църквата е майчински загрижена да се правят съответстващи и правилни преводи на различни езици и то най-вече от оригиналните текстове на Свещените книги. Ако в зависимост от възможностите и със съгласието на църковните власти тези преводи се осъществяват в сътрудничество с отделените братя, ще могат да бъдат използвани от всички християни.

 

Апостолско усърдие на учените

 

  1. Просветената от Светия Дух Невеста на Въплътеното Слово, т.е. Църквата, от ден на ден полага все по-големи усилия за постигане на по-дълбоко разбиране на Светите Писания и за непрестанно подхранване на синовете си с Божествените слова. Затова тя основателно насърчава и изучаването на Светите Отци от Изток и от Запад и на Светите литургии. Нужно е също католическите екзегети и занимаващите се със Светото Богословие да си сътрудничат усърдно, да работят под наблюдението на свещената Учителна власт, да изучават и обясняват със съответните разяснения Божествените Писмена, така че колкото е възможно повече служители на Божието Слово да бъдат в състояние плодотворно да доставят на Божия народ храната на Писанията, да одухотворяват духа, да укрепват волята, да разпалват любовта към Бога в човешките сърца[1]. Свещеният събор насърчава синовете на Църквата, които разработват библейските науки, ревностно да постоянстват в предприетото дело с възобновяваща се енергичност и с максимално усърдие според църковния смисъл.

 

Богословско значение на Свещеното Писание

 

  1. Ведно със Свещеното Предание, Светото Богословие почива на писаното Божие Слово като на вечна основа и решително укрепва и се обновява в него, разглеждайки в светлината на вярата всяка скрита в тайната на Христос истина. Свещените Писания съдържат Божието Слово и, бидейки боговдъхновени, те наистина са Божие Слово: така че изучаването на Свещеното Писание следва да бъде като душата на Светото Богословие. А служението на Словото, т.е. пастирското проповядване, катехезата и цялото християнско просвещаване, в което литургичната проповед трябва да заема привилегировано място, също следва благотворно да се подхранва и свято да се укрепва чрез словото на Писанието.

 

Препоръка да се чете Свещеното Писание

 

  1. Затова е необходимо всички клирици и на първо място Христовите свещеници, които като дяконите и катехизаторите по закон се отдават на служението на Словото, да бъдат в досег с Писанията посредством усърдното свято четене и грижливото изучаване, за да не стане “празен проповедник на Божието Слово навън, онзи, който не го слуша отвътре” а да предава на поверените му верни свръхизобилните богатства на Божието Слово и то най-вече в Светата литургия. По същия начин Светият събор особено силно насърчава всички верни християни и най-вече монасите да научат “превъзходството на познаването Христа Иисуса” (Фил. 3:8) чрез честото четене на свещените Писмена. “Непознаването на Писанията е всъщност непознаване на Христос”. Следователно те трябва да пристъпват към светия текст драговолно било посредством богатата на Божествени слова Света литургия, било посредством благочестивото четене, било посредством подходящи за целта инициативи и други начинания, които днес похвално се разпространяват навсякъде с одобрението и под грижите на пастирите. Те следва да помнят обаче, че четенето на Свещеното Писание трябва да бъде съпроводено от молитвата, за да се установи диалогът между Бог и човек, защото “именно на Него говорим, когато се молим; Него слушаме, когато четем Божествените пророчества”.

На светите епископи, “хранители на апостолическото учение”, е отредено да  просвещават по подходящ начин поверените им верни относно правилната употреба на Божествените книги, най-вече на Новия Завет и на първо място Евангелията, посредством преводите на свещените текстове, допълнени с необходимите и наистина достатъчни пояснителни бележки, за да могат църковните синове да се запознаят сигурно и ползотворно със Свещените Писания и да се пропият от техния дух.

Освен това трябва да се подготвят издания на Свещеното Писание за нехристияни, снабдени със съответните пояснителни бележки и подходящи за тяхната ситуация, чието умело разпространяване е задължение както на духовните пастири, така и на християните, независимо от тяхното поприще.

 

Заключение

 

  1. Следователно с четенето и изучаването на Свещените книги “Словото Господне се разпространява и слави навред“ (2 Сол. 3:1) и повереното на Църквата съкровище на Откровението все повече изпълва човешките сърца. Както животът на Църквата черпи сила от усърдната честота на приемане тайнството на Евхаристията, така и закономерно следва да се очаква нов тласък за духовен живот от нарасналото почитане на Божието Слово, което “ще пребъде вечно” (Ис. 40:8, вж. 1 Петр. 1:23-25).

 

 

Всяко едно от установените в тази Догматична конституция неща бе одобрено от отците на Свещения събор. Така че по силата на дадената ни от Христос апостолическа власт, в единение с почитаемите отци и в името на Светия Дух, ние я одобряваме, постановяваме и установяваме, и разпореждаме синодално установеното да бъде обнародвано за Божия слава.

 

Рим, Свети Петър, 18 ноември 1965 г.

 

Аз, Павел, Епископ на Католическата църква

(Следват подписите на отците)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.