Глава V

Новия Завет

 

Превъзходство на Новия Завет

 

  1. Божието Слово, което е Божия сила за спасение на всеки вярващ (вж. Рим. 1:16), превъзходно се представя и проявява силата си в писанията на Новия Завет. И действително, когато се изпълни времето (вж. Гал. 4:4), Словото стана плът и живя между нас, пълно с благодат и истина (вж. Иоан. 1:14). Христос установи Божието царство на земята, с факти и слова яви Своя Отец и Себе Си, и изпълни делото си със смъртта, възкресението, славното си възнесение и изпращането на Светия Дух. И издигнат от земята, всички привлече към Себе Си (вж. Иоан. 12:32), Той, Единственият, Който има думи за вечен живот (вж. Иоан. 6:68). Но тази тайна не бе разгласена на другите поколения така, както сега се откри на светите Му апостоли и пророци чрез Светия Дух (вж. Еф. 3:4-6), за да проповядват Евангелието, да събуждат вярата в Исус Христос и в Господ Бог и да обединяват Църквата. Писанията на Новия Завет са вечно и Божествено свидетелство за всичко това.

 

Апостолски първоизточник на Евангелията

 

  1. Никому не убягва това, че Евангелията съвсем основателно превъзхождат всички Писания, дори онези на Новия Завет, доколкото те са основното свидетелство за живота и учението на Въплътеното Слово – нашия Спасител.

Църквата винаги и навсякъде е считала и счита, че първоизточникът на четирите Евангелия е апостолски. И действително, проповядваното от изпратените от Христос и боговдъхновените от Светия Дух апостоли ни е предадено от самите тях и от други представители на апостолския кръг посредством писанията, които стават основа на вярата, т.е. Евангелието в четири форми според Матей, Марко, Лука и Йоан.

 

Исторически характер на Евангелията

 

  1. Светата майка, Църквата, твърдо и постоянно е твърдяла и продължава да твърди, че горепосочените четири Евангелия, чиято историчност непоколебимо удостоверява, вярно предават всичко онова, което през живота Си сред хората Исус, Божият Син, действително извърши и на което ги научи за тяхното вечно спасение до деня, когато се възнесе на небето (вж. Деян. 1:1-2). След Възнесението на Господа, апостолите предадоха на своите слушатели казаното и извършеното от Него с онова по-пълно разбиране на нещата, на което се наслаждаваха след като бяха поучени от славните дела на Христос и бяха упътени от светлината на Духа на истината. А светите автори написаха четирите Евангелия, като избраха някои измежду многото предадени устно или вече записани неща, като обобщиха или обясниха някои от тях с оглед на тогавашното положение на църквите, и като съхраниха най-накрая проповедническия характер, за да могат винаги да ни предават истинно и искрено нещата за Исус. И действително, черпейки било от собствената си памет и спомени, било от свидетелството на “ония, които от самото начало бяха очевидци и служители на словото”, те писаха с намерението да ни разкрият “истината” за нещата, на които са ни учили (вж. Лук. 1:2-4).

 

Другите писания на Новия Завет

 

  1. Освен четирите Евангелия канонът на Новия Завет съдържа и посланията на свети Павел и другите апостолски писания, съчинени под боговдъхновението на Светия Дух, с които по премъдро Божие разпореждане се потвърждава всичко отнасящо се до Господ Христос и впоследствие се обяснява Неговото достоверно учение, проповядва се спасителната сила на Божественото дело на Христос, разказва се за началото и удивителното разпространяване на Църквата и се възвестява нейния славeн завършек.

Господ Исус действително помага на своите апостоли, както им бе обещал (вж. Мат. 28:20), и им изпрати Духа Утешител, за да ги въведе в пълнотата на истината (вж. Иоан. 16:13).

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.