Глава IV

Стария Завет

 

Историята на спасението в книгите на Стария Завет

 

  1. В голямата Си любов, планирайки и загрижено подготвяйки спасението на целия човешки род, Бог изрично си избра народ, на когото да повери обещаното. Действително посредством сключения с Аврам (вж. Бит. 15:18) и с народа на Израил чрез Мойсей (вж. Изх. 24:8) Завет, Той се откри с думи и дела на народа като единствения истински и жив Бог, така че Израил да изпита какви са Божиите пътища към хората и, тъй като сам Бог говори чрез устата на пророците, да ги прозре все по-дълбоко и ясно, и да ги разпространи все по-широко сред хората (вж. Пс. 21:28-29; 95:1-3; Ис. 2:1-4; Иер. 3:17). Предизвестената, разказаната и обясненото от светите автори домостроителство на спасението се намира като истинско Божие Слово в книгите на Стария Завет. Затова тези боговдъхновени книги съхраняват ценността си вечна: “А всичко, що бе писано по-преди, за наша поука бе писано, та чрез търпението и чрез утехата на писанията да имаме надежда” (Рим. 15:4).

 

Значение на Стария Завет за християните

 

  1. Домостроителството на Стария Завет бе насочено най-вече към това да подготви пророчески благовестието (вж. Лук. 24:44, Иоан. 5:39; 1 Петр. 1:10) и да означи чрез разни образи (вж. 1 Кор. 10:11) идването на Христос, всеобщия Изкупител, и на неговото месианско царство. Освен това, като държат сметка за участта на човешкия род във времето, което предшества осъщественото от Христос спасение, книгите на Стария Завет проявяват пред всички познанието за Бога и човека, а също и начините, по които справедливият и милосърдният Бог се държи с хората. Макар и да съдържат някои несъвършени и временни неща, тези книги все пак показват истинската Божествена педагогия. Затова верните трябва благочестиво да приемат тези книги, които изразяват живо чувство към Бога, съдържат възвишени учения за Бога, спасителна премъдрост за човешкия живот и чудни молитвени съкровища, в които в крайна сметка се крие тайната на нашето спасение.

 

Единство на двата Завета

 

  1. Следователно Бог, вдъхновител и автор на книгите и на единия, и на другия Завет, премъдро е разпоредил Новия Завет да бъде скрит в Стария, а Старият Завет да бъде разяснен в Новия. Защото макар Христос да е основал Новия Завет със Своята кръв (Вж. Лук. 22:20; 1 Кор. 11:25), изцяло включените в евангелската проповед[3] книги на Стария Завет придобиват и проявяват пълното си значение в Новия Завет (Вж. Мат. 5:17; Лук. 24:27, Рим. 16:25-26; 2 Кор. 3:14-16) и на свой ред го озаряват и обясняват.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.