Глава III

Божественото вдъхновение и тълкуването на Свещеното Писание

 

Боговдъхновение и истина в Свещеното Писание

 

  1. Съдържащите се и представените в Свещеното Писание Божествено открити истини са били записани под боговдъхновението на Светия Дух. Светата майка, Църквата, с апостолическа вяра счита за свещени и канонични всички цели книги както от Стария, така и от Новия Завет с всичките им части, защото са били написани под боговдъхновението на Светия Дух (вж. Иоан. 20:31; 2 Тим. 3:16; 2 Петр. 1:19-21; 3:15-16), имат Бога за автор и като такива са били предадени на Църквата. Но за съставянето на Свещените книги, Бог избра някои хора и си послужи с тях, обладавайки уменията и способностите им, за да могат те, задвижени от Него и със собствени сили, да напишат като истински автори всички и само желанието от Него неща.

И за да може всичко онова, което боговдъхновените автори или свещенописатели твърдят да бъде счетено за твърдение на Светия Дух, следва да се заяви, че книгите на Писанието учат твърдо, вярно и безпогрешно на истината за нашето спасение, която Бог пожела да предаде в свещените Писмена. Така че “всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата, за да бъде Божият човек съвършен и годен за всяко добро дело” (2 Тим. 3:16-17).

 

Как следва да се тълкува Свещеното Писание

 

  1. Тъй като Бог говори чрез хората и по човешки в Свещеното Писание, за да разбере добре онова, което Той иска да предаде, тълкувателят на Свещеното Писание трябва внимателно да проучи какво действително са искали да кажат свещенописателите и какво Бог е пожелал да яви с техните слова.

За да се разкрие намерението на свещенописателите, между другото трябва да се държи сметка дори за литературните жанрове.

Истината всъщност е предложена и изразена по различни начини в историческите, пророческите или поетическите текстове.

Необходимо е следователно тълкувателят да търси смисъла, който свещенописателят е възнамерявал да изрази и е изразил при определени обстоятелства в зависимост от своето време и култура, посредством тогавашните литературни жанрове. За да се разбере какво точно е искал да изрази светият автор с написаното от него, трябва много да се внимава както с обичайните и изначалните начини на разбиране, изразяване и разказване, които са били в сила по времето на свещенописателя, така и с използваните тогава средства в човешките взаимоотношения.

Ала тъй като Свещеното Писание трябва да бъде четено и тълкувано със същия Дух, с Който е било написано, за да се разкрие точно смисълът на свещените текстове, не по-малко усърдно трябва да се разглеждат съдържанието и единството на цялото Писание, като се държи дължимата сметка за живото Предание на цялата Църква и за аналогията на вярата. Задача на екзегетите е да допринасят съгласно тези правила за по-задълбоченото разбиране и обясняване на смисъла на Свещеното Писание, за да може съждението на Църквата да узрее чрез техните, в известен смисъл подготвителни, проучвания. И действително, всичко това, което засяга начина на тълкуване на Писанието, е подложено в крайна сметка на съждението на Църквата, която осъществява Божествената повеля и служение за съхраняване и тълкуване на Божието Слово.

 

 “Снизходителността” на Божествената премъдрост

 

  1. Следователно, независимо от това, че Божествената истина и святост остават завинаги непокътнати в Свещеното Писание, в него удивително се проявява снизходителността на Вечната премъдрост, “за да можем да научим, че Божията доброта е неописуема и че Той, загриженият и отзивчивият към нашата природа, е приспособил Своя език към нас”. Изразените с човешки езици Божии слова действително са станали подобни на човешкия говор, така както още Словото на Вечния Отец, поемайки слабостите на човешката природа, стана подобно на хората.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.