Глава II

Предаването на Божественото откровение

 

Апостолите и техните наследници, вестители на Евангелието

 

  1. Бог разпореди с всевишната Си доброта откритото от Него за спасението на всички хора да остане завинаги непокътнато и да бъде предавано от поколение на поколение. Затова Господ Христос, у Когото се изпълва цялото Откровение на Всевишния Бог (вж. 2 Кор. 1:20 и 3:16-4:6), нареди на апостолите да проповядват Евангелието – обещано най-напред от пророците и завършено и оповестено от Неговата уста – на всички хора като извор на всяка спасителна истина и на всяко морално правило, предавайки им Божествените дарове. Всичко това бе вярно изпълнено както от апостолите, които с устно си проповядване, с примера и с институциите предаваха и полученото от Христовата уста, от съжителството с Него и от Христовите дела, и наученото по внушение на Светия Дух, така и от онези апостоли и хората от тяхното обкръжение, които под боговдъхновението на същия този Светия Дух, записаха благовестието на спасението.

За да бъде Евангелието съхранено завинаги непокътнато и живо в Църквата, апостолите оставиха за наследници епископите, “поверявайки им собствената си Учителна власт”. Следователно Свещеното Предание и Свещеното Писание и на единия, и на другия Завет ще бъдат занапред като огледало, в което странстващата по земята Църква ще съзерцава Бога, от Когото получава всичко, докато успее да Го види лице в лице както си е (вж. 1 Иоан. 3:2).

 

Свещеното Предание

 

  1. Така че, изразеното по особен начин в боговдъхновените книги апостолско проповядване трябваше да бъде съхранено чрез непрекъсната приемственост до свършека на времената.

Затова, предавайки онова, което самите те са получили, апостолите предупреждават верните да пазят научените било чрез слово, било чрез послание традиции (вж. 2 Сол. 2:15) и да се борят за веднъж завинаги предадената на светците вяра (вж. Иуд. 3). Предаденото от апостолите съдържа всичко, което допринася за святото поведение и за усилването на вярата на Божия народ. Така в своите учение, живот и богопочитание Църквата увековечава и предава от поколение на поколение всичко онова, което е, всичко онова, в което вярва.

Това идващо от апостолите Предание се развива в Църквата с помощта на Светия Дух: действително разбирането на нещата и на предадените думи расте както със съзерцанието и изучаването от страна на вярващите, които ги слагат в сърцето си (вж. Лук. 2:19 и 51), така и с дълбокото проникване в духовните неща и с проповядването на получилите с епископското наследство сигурна харизма за истината. С други думи, Църквата през вековете непрестанно се стреми към пълнотата на Божествената истина, докато в нея се изпълнят Божиите слова.

Твърденията на Светите отци свидетелстват за животворното присъствие на това Предание, чиито богатства се изливат в практиката и живота на вярващата и молещата се Църква. Църквата познава целия канон на Свещените книги благодарение на същото това Предание, в което самите свещени Писмена се разбират по-задълбочено и добиват непрестанна действеност: именно така говорилият в миналото Бог, непрекъснато говори с Невестата на Своя възлюбен Син, а Светият Дух, чрез Който живият глас на Евангелието отеква в Църквата и чрез нея – в света, въвежда вярващите в цялостната истина и изобилно вселява у тях Христовото Слово (вж. Кол. 3:16).

 

Отношение между Преданието и Свещеното Писание

 

  1. Свещеното Предание и Свещеното Писание следователно са тясно свързани и общуват помежду си. Тъй като и двете извират от един и същи Божествен извор, те образуват в известен смисъл едно-единствено нещо и се стремят към една и съща цел. Свещеното Писание е всъщност записаното под боговдъхновението на Светия Дух Божие Слово, а Свещеното Предание предава изцяло Божието Слово, поверено от Господ Христос и от Светия Дух на апостолите, на техните наследници, така че озарени от Духа на истината, вярно да го съхраняват, обясняват и разпространяват с проповядването си. Случва се Църквата да извлича своята увереност за всички открити неща не само от Свещеното Писание. Затова и двете трябва да бъдат приети и почитани с еднакво чувство на благоговение и уважение.

 

Отношение на Преданието и Писанието с цялата Църква и с Учителната власт

 

  1. Свещеното Предание и Свещеното Писание изграждат единственото поверено на Църквата свято хранилище на Божието Слово. Привързвайки се към него, целият свят народ ведно със своите пастири ревностно постоянства в учението на апостолите, в общуването, в преломяването на хляба и в молитвите (вж. Деян. 2:42), за да може в съхраняването, практикуването и изповядването на предадената вяра да бъде установено своеобразно духовно единство между пастири и верни.

Задължението за достоверно тълкуване на записаното или предаваното Божие Слово[8] е поверено единствено на живата Учителна власт на Църквата[9], чийто авторитет се упражнява в името на Исус Христос. Тази Учителна власт обаче не стои над Божието Слово, а му служи, като учи само на предаденото, доколкото по Божествена повеля и с помощта на Светия Дух тя благочестиво слуша, свято пази и вярно обяснява това Слово и от това единствено хранилище на вярата черпи всичко, в което предлага да се вярва като открито от Бога.

            Ясно е следователно, че по силата на премъдрото Божие разпореждане Свещеното Предание, Свещеното Писание и Учителната власт на Църквата са до такава степен свързани и обединени помежду си, че не могат да просъществуват едни без други и всички заедно и по своему, под въздействието на единия Свети Дух, дейно допринасят за спасението на душите.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.