Пролог

  1. Вслушвайки се религиозно и възвестявайки с доверие Божието Слово, Свещеният събор се присъединява към словата на Свети Йоан, който казва: “И ви възвестяваме вечния живот, които беше у Отца и се яви нам, което сме видели и чули ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и неговия син Иисуса Христа” (1 Иоан. 1:2-3). Затова, следвайки Тридентския и Първия ватикански събор, той възнамерява да предложи изконно учение за Божественото откровение и неговото предаване, за да може посредством благовестието на спасението целият свят, слушайки, да повярва, вярвайки, да се надява, надявайки се, да обича.

Глава I

Откровението

 

Природа и предмет на Откровението

 

  1. Бог пожела с цялата Си доброта и премъдрост да открие и даде да се познае тайната на Своята воля (вж. Еф. 1:9), посредством която чрез Христос, Въплътеното Слово, и в Светия Дух хората получиха достъп до Отца и станаха участници в Божествената природа (вж. Еф. 2:18; 2 Петр. 1:4). С това Откровение поради преизобилието на любовта Си невидимият Бог (вж. Кол. 1:15; 1 Тим. 1:17) действително се обръща към хората като към Свои приятели (вж. Изх. 33:11, Иоан. 15:14-15) и разговаря с тях (вж. Варух 3:38), за да ги прикани и приеме в общението със Себе си. Това домостроителство на Откровението идва чрез тясно свързани помежду си събития и слова, така че изпълнените от Бога в историята на спасението дела да проявяват и усилват учението и означаваните от словата реалности, а словата да възвестяват делата и да изясняват съдържаната в тях тайна. Чрез това Откровение дълбоката истина, било за Бога, било за човешкото спасение, сияе за нас в Христа, Който е едновременно Посредник и пълнота на цялото Откровение[1].

 

Подготовка на евангелското Откровение

 

  1. Бог, Който създава и съхранява всичко чрез Словото (вж. Иоан. 1:3), предоставя на хората едно трайно свидетелство за Себе Си в сътворените неща (вж. Рим. 1:19-20) и, искайки да отвори пътя за небесното спасение, още от самото начало Той сам се яви на предците. След тяхното падение Той отново им вдъхна надеждата за спасение с обещанието за изкупление (вж. Бит. 3:15) и постоянно се грижи за човешкия род, за да въздаде вечен живот на всички онези, които с постоянство в добрите дела търсят спасението (вж. Рим. 2:6-7). В подходящия момент Той призовава Аврам с цел да произведе от него един голям народ (вж. Бит. 12:2-3), когото после просвети след патриарсите чрез Мойсей и пророците, за да могат хората да го признаят за единствения жив и истински Бог, прозорлив Отец и справедлив съдник, и да очакват обещания Спасител. Така подготви пътя на Евангелието през вековете.

 

Христос изпълва Откровението

 

  1. След като много пъти и по много начини Бог говори чрез пророците “в последните тия дни говори ни чрез Сина” (Евр. 1:1-2). Той действително изпрати своя Син, т.е. вечното Слово, Което озарява всички  хора, за да заживее сред хората и да им обясни Божиите тайни (вж. Иоан. 1:1-18). Следователно изпратеният като “човек сред човеците” Исус Христос, Въплътеното Слово, “говори Божии слова” (Иоан. 3:34) и изпълва повереното му от Отца дело на спасението (вж. Иоан. 5:36; 17:4). Затова – който вижда Него, вижда и Отца (вж. Иоан. 14:9) – с цялото Си присъствие и с пълното Си явяване, със словата и с делата Си, със знаците и с чудесата Си и особено със смъртта и със славното Си Възкресение от мъртвите, и накрая с изпращането на Светия Дух на истината Той извършва и изпълва Откровението и го потвърждава с Божественото свидетелство за това, че Бог е с нас, за да ни освободи от мрака на греха и смъртта и за да ни възкреси за вечен живот.

            Следователно, доколкото е нов и окончателен Завет, християнското домостроителство никога не ще премине и не трябва да се очаква никакво ново публично Откровение преди славното явяване на нашия Господ Исус Христос (вж. 1 Тим. 6:14 и Тит. 2:13)

 

Откровението  се приема с вяра

 

  1. На откриващия се Бог се дължи покорността на вярата (вж. Рим. 1:5, 2 Кор. 10:5-6), с която човекът свободно се оставя изцяло в ръцете на Бога, отдавайки “пълна почит на разсъдъка и волята на откриващия се Бог” и съгласявайки се драговолно с неговото Откровение. За да може да бъде дадена тази вяра е необходима благодатта на предвиждащия и подкрепящия Бог и вътрешната помощ на Светия Дух, който раздвижва сърцето и го обръща към Бога, отваря очите на ума и дава “на всички сладостта на съгласието и вярата в истината”. За да може разбирането на Откровението да се задълбочава все повече и повече, самият Свети Дух непрекъснато усъвършенства вярата посредством Своите дарове.

 

Божествено Откровение и познание

 

  1. С Божественото откровение Бог иска да яви и предаде самия себе си и вечните повели на своята воля относно човешкото спасение, “за да ги направи участници в Божествените блага, които абсолютно надхвърлят разбирането на човешкия ум”.

Свещеният събор провъзгласява, че “Бог, начало и край на всички неща, със сигурност може да бъде познат с естествената светлина на човешкия разум по сътворените неща” (вж. Рим. 1:20) и освен това учи, че на Божественото откровение се приписва “фактът, че всичко онова от Божествените неща, което само по себе си не е недостъпно за човешкия разум, може да бъде бързо, безспорно сигурно и безпогрешно познато от всички, дори в настоящата ситуация на човешкия род”.

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.