Доматична конституция за Божественото откровение

Dei Verbum

Пролог

1. Вслушвайки се религиозно и възвестявайки с доверие Божието Слово, Свещеният събор се присъединява към словата на Свети Йоан, който казва: “И ви възвестяваме вечния живот, които беше у Отца и се яви нам, което сме видели и чули ви възвестяваме, за да имате и вие общение с нас; а нашето общение е с Отца и неговия син Иисуса Христа” (1 Иоан. 1:2-3). Затова, следвайки Тридентския и Първия ватикански събор, той възнамерява да предложи изконно учение за Божественото откровение и неговото предаване, за да може посредством благовестието на спасението целият свят, слушайки, да повярва, вярвайки, да се надява, надявайки се, да обича.

Глава I

Откровението

Природа и предмет на Откровението

2. Бог пожела с цялата Си доброта и премъдрост да открие и даде да се познае тайната на Своята воля (вж. Еф. 1:9), посредством която чрез Христос, Въплътеното Слово, и в Светия Дух хората получиха достъп до Отца и станаха участници в Божествената природа (вж. Еф. 2:18; 2 Петр. 1:4). С това Откровение поради преизобилието на любовта Си невидимият Бог (вж. Кол. 1:15; 1 Тим. 1:17) действително се обръща към хората като към Свои приятели (вж. Изх. 33:11, Иоан. 15:14-15) и разговаря с тях (вж. Варух 3:38), за да ги прикани и приеме в общението със Себе си. Това домостроителство на Откровението идва чрез тясно свързани помежду си събития и слова, така че изпълнените от Бога в историята на спасението дела да проявяват и усилват учението и означаваните от словата реалности, а словата да възвестяват делата и да изясняват съдържаната в тях тайна. Чрез това Откровение дълбоката истина, било за Бога, било за човешкото спасение, сияе за нас в Христа, Който е едновременно Посредник и пълнота на цялото Откровение[1].

Подготовка на евангелското Откровение

3. Бог, Който създава и съхранява всичко чрез Словото (вж. Иоан. 1:3), предоставя на хората едно трайно свидетелство за Себе Си в сътворените неща (вж. Рим. 1:19-20) и, искайки да отвори пътя за небесното спасение, още от самото начало Той сам се яви на предците. След тяхното падение Той отново им вдъхна надеждата за спасение с обещанието за изкупление (вж. Бит. 3:15) и постоянно се грижи за човешкия род, за да въздаде вечен живот на всички онези, които с постоянство в добрите дела търсят спасението (вж. Рим. 2:6-7). В подходящия момент Той призовава Аврам с цел да произведе от него един голям народ (вж. Бит. 12:2-3), когото после просвети след патриарсите чрез Мойсей и пророците, за да могат хората да го признаят за единствения жив и истински Бог, прозорлив Отец и справедлив съдник, и да очакват обещания Спасител. Така подготви пътя на Евангелието през вековете.

Христос изпълва Откровението

4. След като много пъти и по много начини Бог говори чрез пророците “в последните тия дни говори ни чрез Сина” (Евр. 1:1-2). Той действително изпрати своя Син, т.е. вечното Слово, Което озарява всички  хора, за да заживее сред хората и да им обясни Божиите тайни (вж. Иоан. 1:1-18). Следователно изпратеният като “човек сред човеците” Исус Христос, Въплътеното Слово, “говори Божии слова” (Иоан. 3:34) и изпълва повереното му от Отца дело на спасението (вж. Иоан. 5:36; 17:4). Затова – който вижда Него, вижда и Отца (вж. Иоан. 14:9) – с цялото Си присъствие и с пълното Си явяване, със словата и с делата Си, със знаците и с чудесата Си и особено със смъртта и със славното Си Възкресение от мъртвите, и накрая с изпращането на Светия Дух на истината Той извършва и изпълва Откровението и го потвърждава с Божественото свидетелство за това, че Бог е с нас, за да ни освободи от мрака на греха и смъртта и за да ни възкреси за вечен живот.

            Следователно, доколкото е нов и окончателен Завет, християнското домостроителство никога не ще премине и не трябва да се очаква никакво ново публично Откровение преди славното явяване на нашия Господ Исус Христос (вж. 1 Тим. 6:14 и Тит. 2:13)

Откровението  се приема с вяра

5. На откриващия се Бог се дължи покорността на вярата (вж. Рим. 1:5, 2 Кор. 10:5-6), с която човекът свободно се оставя изцяло в ръцете на Бога, отдавайки “пълна почит на разсъдъка и волята на откриващия се Бог” и съгласявайки се драговолно с неговото Откровение. За да може да бъде дадена тази вяра е необходима благодатта на предвиждащия и подкрепящия Бог и вътрешната помощ на Светия Дух, който раздвижва сърцето и го обръща към Бога, отваря очите на ума и дава “на всички сладостта на съгласието и вярата в истината”. За да може разбирането на Откровението да се задълбочава все повече и повече, самият Свети Дух непрекъснато усъвършенства вярата посредством Своите дарове.

Божествено Откровение и познание

6. С Божественото откровение Бог иска да яви и предаде самия себе си и вечните повели на своята воля относно човешкото спасение, “за да ги направи участници в Божествените блага, които абсолютно надхвърлят разбирането на човешкия ум”.

Свещеният събор провъзгласява, че “Бог, начало и край на всички неща, със сигурност може да бъде познат с естествената светлина на човешкия разум по сътворените неща” (вж. Рим. 1:20) и освен това учи, че на Божественото откровение се приписва “фактът, че всичко онова от Божествените неща, което само по себе си не е недостъпно за човешкия разум, може да бъде бързо, безспорно сигурно и безпогрешно познато от всички, дори в настоящата ситуация на човешкия род”.