Декрет за пастирската служба на епископите

Christus Dominus

Пролог

1. Господ Христос, Син на Живия Бог, дойде да спаси народа Си от греховете му и както Той бе пратен от Своя Отец, така и Той изпрати апостолите Си, които освети като им даде Светия Дух, за да прославят на свой ред Отца на земята и да спасят хората „в съзиждане на тялото Христово“ (Еф. 4:12), Църквата.

Папата и епископите увековечават делото на Христос

2. В тази Христова църква като наследник на Петър, на когото Христос повери мисията на пастир на Неговите овце и агнета, Римски­ят първосвещеник се ползва по Божествено установление е върховна, пълна, непосредствена и вселенска власт за благото на душите. Затова в качеството си на пастир на всички верни, изпратен да осигурява както всеобщото благо на Вселенската църква, така и благото на отделните църкви, той притежава върховната власт над всички църкви.

Установените от Светия Дух епископи, наследили апостолите като пастири на душите, заедно е Върховния първосвещеник и под не­говата власт също бяха изпратени да увековечават делото на Христос, Вечния пастир. И действително Христос даде на апостолите и на тех­ните наследници поръчението и властта да поучават всички народи, да освещават хората в истината и да водят стадото. Затова по силата на Светия Дух, Който им бе даден, епископите станаха истинските и досто­верни учители на вярата, първосвещеници и пастири.

3. Като участват в грижата за всички църкви, обединените в Ко­легия или тяло епископи изпълняват, в общение с Върховния първосве­щеник и под неговата власт, получената си чрез епископско ръкоположе- ние епископска служба спрямо Вселенската Божия църква във всичко, което се отнася до Учителната власт и до пастирското управление.

Отделните епископи изпълняват този дълг спрямо поверената им част от Божието стадо, като всеки един от тях се грижи за поверената му отделна църква. Понякога обаче някои епископи могат да обезпечават едновременно някои общи за различни църкви нужди.

Ето защо, като отчита също и условията на човешкото общество, което в наши дни върви към новия ред на нещата и тъй като иска да определи по-точно пастирския дълг на епископите, този Свещен Синод издава следните разпоредби.

Глава I

ЕПИСКОПИТЕ И ВСЕЛЕНСКАТА ЦЪРКВА

I. Ролята на епископите спрямо Вселенската църква

Властта на Епископската колегия

4. По силата на тайнството на тяхното ръкоположение и йерар­хичното им общение с главата и с членовете на Колегията, епископите се учредяват като членове на епископското тяло. ,Цинът на епископите, който наследява Апостолската колегия в Учителната власт и в пастир­ското управление и дори непрекъснато увековечава Апостолското тяло ведно със своя глава, Римския първосвещеник, и никога без него, е също и субект на върховната и пълна власт над цялата Църква, власт, която може да се упражнява само със съгласието на Римския първосвещеник.“Тази власт „тържествено се упражнява във Вселенския събор“ и затова този Свещен събор заявява, че всички епископи, които са членове на Епископската колегия, имат право да участват във Вселенския събор.

„Самата колегиална власт може да бъде упражнявана заедно с па­пата от епископите от целия свят, стига само главата на Колегията да ги призове към колегиално действие или поне да одобри или свободно да приеме единодействието на разпръснатите епископи, така че то да се превърне в истинско колегиално действие. “

Съветът или Синодът на епископите

5. Избраните в различни области на света епископи сътрудничат по-действено на Върховния пастир на Църквата според установените или предстоящи да бъдат установени от самия Римския първосвещеник начини и форми, когато са обединени в Съвет, който сполучливо е наре­чен Синод на епископите^п. И тъй като представлява цялото католическо епископство, този Синод същевременно показва, че всички епископи участват в йерархично общение в грижата за Вселенската църква.

Участие па епископите в грижата за всички църкви

6. Като законни наследници на апостолите и членове на Епис­копската колегия, епископите следва да знаят, че са винаги обединени, да проявяват загриженост към всички църкви и да мислят, че по силата на Божието установление и повелята на апостолския дълг всеки един от тях е отговорен за Църквата заедно с другите епископи. Те следва да проявяват особена загриженост към онези части на света, където Божи­ето Слово все още не е било благовестено или където, най-вече поради малкия брой свещеници, верните са застрашени от отдалечаване от по­велите на християнския живот и дори от изгубване на самата вяра.

Така че епископите следва да работят с всички сили за пламен­ното поддържане и развиване на делата на евангелизацията и апостол- ството от верните. И да подготвят достойни свещеници и помощници йеромонаси и миряни не само за мисиите, но и за областите с недостиг на клирици. Следва да положат всички възможни усилия да изпратят ня­кои от своите свещеници в мисионерските земи или в гореспоменатите епархии, за да изпълняват там свещенослужението завинаги или поне за определен период от време.

Освен това при използването на църковните блага епископите не трябва да забравят да отчитат не само нуждите на своите епархии, но и онези на отделните църкви, защото те също са част от едната Христова църква. И накрая, те следва да насочат вниманието си към облекчаването на сполетелите други епархии или други области бедствия според собст­вените си възможности.

Действена любов към преследваните епископи

7. Епископите следва най-вече да обграждат с братската си обич и с дейната си загриженост онези епископи, които заради името на Хрис­тос са станали жертва на клевети и преследвания, държани са в затвора или са възпрепятствани да изпълняват служението си. И с молитва и с дела да им докажат предаността си с цел смекчаването и облекчаването на болките на техните събратя.

II. Епископите и Апостолическият престол

Властта на епископите в техните епархии

8. а) Като наследници на апостолите епископите притежават в по­верените си епархии цялата същинска и непосредствена редовна власт, необходима за изпълнението на пастирския им дълг, като Римският пър- восвещеник по силата на своята служба винаги и във всичко съхранява правото си да запази някои каузи за себе си или за друга власт.

б) Всеки епархиен епископ разполага с правомощието да осво­бождава при особени случаи от действието на общия църковен закон верните, над които упражнява властта си по право, всеки път, когато прецени, че това е благоприятно за тяхното духовно благо, освен ако не е изразено изрично съображение по въпроса от страна на върховната църковна власт.

Конгрегациите на Римската курия

9. При упражняването на своята върховна, пълна и непосредстве­на власт над цялата Църква Римският първосвсщеник използва ведом­ствата на Римската курия: следователно те изпълняват службата си от негово име и чрез неговата власт за благото на църквите и в услуга на свещенопастирите.

Отците на този Свещен събор изразяват своето желание тези кон- грегации, които несъмнено оказваха досега ценна помощ на Римския първосвещеник и на църковните пастири, да получат сега нов правил­ник, съобразен в по-голяма степен с нуждите на времето, областите и обредите, особено що се отнася до техния брой, наименование, компе­тентности, практика и съгласуването на работата им. Като отчитат при­същото на епископите пастирско задължение, те желаят също да бъде по-точно определена службата на легатите на Римския първосвещеник.Членовете на римските конгрегации

10. И тъй като тези конгрегации бяха учредени за благото на Все­ленската църква, се изразява също и желанието техните членове, пер­сонал и консултанти, както и легатите на Римския първосвещеник, да бъдат избирани в границите на възможното от различни църковни обла­сти. Така администрациите или централните органи на Католическата църква ще придобият наистина вселенски характер.

Желателно е също сред членовете на конгрегациите да бъдат до­пускани и някои епископи, особено епархийните: така те ще могат по- изчерпателно да предават на Върховния първосвещеник нагласите, же­ланията и нуждите на всички църкви.

И накрая, съборните отци считат за много полезно самите ведом­ства да се вслушват в мнението на миряните, които се отличават с до­бродетели, знания и опит, и тези миряни да заемат по-подходящо място в живота на Църквата.