Декрет за мисионерската дейност на Църквата

Ad Gentes divinitus

 

ГЛАВА V: Организация на мисионерската дейност

 

Въведение

 

  1. Тъй като имат различни дарби (вж. Рим. 12:6), християните трябва да сътрудничат на евангелското дело според собствените си възможности, средства, харизма и служение (вж. 1 Кор. 3:10). Следователно всички, които сеят и жънат (вж. Йоан. 4:37), садят и поливат, трябва да бъдат едно (вж. 1 Кор. 3:8), за да могат „свободно и организирано да се стремят към една и съща крайна цел“ и единодушно да насочат усилията си към изграждането на Църквата.

Затова трудът на вестителите на Евангелието и помощта на другите християни трябва да бъдат така насочени и свързани, че „всичко да става с приличие и ред“ (вж. 1 Кор. 14:40) във всички области на мисионерската дейност и сътрудничество.

 

Обща организация

 

  1. Тъй като задачата за възвестяването на Евангелието навсякъде по света е отредена на първо място на епископското тяло, Синодът на епископите, тоест „Постоянният съвет на епископите на Вселенската църква“, трябва да прояви специална загриженост към мисионерската дейност, която е най-висшето и свещено задължение на Църквата сред делата с общо значение.

За всички мисии и за цялата мисионерска дейност трябва да има една-единствена компетентна Конгрегация за Разпространяване на вярата, която да ръководи и координира по целия свят както мисионерската дейност, така и мисионерското сътрудничество при зачитане правото на Източните църкви.

Макар че Светият Дух вдъхва по различни начини мисионерския дух в Божията църква, като често изпреварва самото действие на онези, на които е отредено управлението на църковния живот, все пак тази конгрегация трябва да насърчава мисионерското призвание и духовност, ревностността и молитвата за мисиите и да им предоставя достоверни и целесъобразни сведения. То трябва да вдъхновява и разпределя мисионерите според най-неотложните нужди на областите. Трябва да изработи строен план за действие, да издаде ръководните правила и съответстващите на евангелизацията принципи, да дава начален подтик. Трябва действено да поощрява и координира събирането на средствата, които ще бъдат разпределени впоследствие с оглед на нуждите или ползите, големината на териториите, броя на верните и невярващите, на благотворителните дейности и институтите, на свещенослужит елите и мисионерите.

Заедно с Папския съвет за насърчаване на единството между християните то трябва да търси пътищата и средствата за осигуряване и организиране на братското сътрудничество, а също и доброто съгласуване с мисионерските инициативи на другите християнски общества, за да може скандалното разделение да бъде прекратено, доколкото това е възможно.

Затова е необходимо тази конгрегация да бъде едновременно средство за ръководене и орган на динамично управление, който да използва приспособени към условията на нашето време научни методи и средства, тоест да отчита актуалните изследвания по богословие, методика и мисионерска пастирска дейност.

В управлението на тази конгрегация трябва дейно да участват с право на глас представители на всички, които сътрудничат за мисионерската дейност: епископи от цял свят по преценка на епископските конференции и директори на институти и на папските институти според установените от Римския първосвещеник начини и критерии. Всички тези представители следва да бъдат свиквани периодично, за да осигурят върховната организация на всяка мисионерска дейност под властта на Върховния първосвещеник.

Тази конгрегация трябва да разполага с постоянна комисия от експерт-консултанти с доказани знания и опит, които между другото следва да събират полезни сведения както относто местната ситуация в различните области и нагласата на различните човешки групи, така и относно методите за евангелизация и след това да предлагат научно обосновани заключения за мисионерската дейност и сътрудничество.

разпространяване на вярата, за да има постоянни и еднородни метод и правило в организацията и ръководството на всички мисии. Институтите за монахини, регионалните мисионерски институти, организациите на миряните и особено международните организации трябва да бъдат надлежно представени.

 

Местна организация в мисиите

 

  1. За да бъдат постигнати целите и резултатите при упражняването на мисионерската дейност, всички, които работят в мисиите, трябва да имат „едно сърце и една душа“ (Деян. 4:32).

Задача на епископа като глава и средище на единството в епархийното апостолство е така да поощрява, управлява и координира мисионерската дейност, че да бъде съхранена и насърчавана спонтанността на участващите в самата дейност. Всички мисионери, включително и богопосветените извън манастирите, зависят от него, що се отнася до различните дела, свързани с упражняването на свещеното апостолство. С цел по-добрата координация, епископът трябва да създаде, доколкото е възможно, Пасторален съвет, в който клириците, монасите и миряните да участват чрез избрани представители. Освен това епископът следва да се погрижи апостолическата дейност да не се ограничава само до новопокръстените, но равна част от мисионери и средства да бъде предназначена за евангелизацията на нехристияните.

 

Регионална координация

 

  1. Епископските конференции трябва да се занимават по общо съгласие с най-сериозните въпроси и с най-неотложните проблеми, без обаче да пренебрегват местните различия. За да не се разпиляват и без това недостатъчните хора и средства и за да не се умножават ненужно инициативите, се препоръчва да се обединят всички сили за основаване на институти, които да служат на общото благо: например семинарии, висши и технически училища, пасторални, катехизаторски и литургич- ни центрове, както и центрове за средствата за социална комуникация.

Подобно сътрудничество трябва да бъде установено по целесъобразност и между различните епископски конференции.

 

Организация на дейността на институтите

 

  1. Уместно е да се координират и развиваните от църковните институти или сдружения дейности. Независимо от техния вид те трябва да зависят, шо се отнася до мисионерската дейност, от местния ордина- рен епископ. За целта ще бъде много полезно да се сключат частни споразумения, които да уреждат отношенията между местния ординарен епископ и ректора на института.

Когато дадена територия е поверена на един институт, църковният ректор и самият институт ще трябва да помислят за насочването на всичко към следната цел: новата християнска общност да расте и да стане местна църква, която да бъде управлявана от свой собствен пастир и клир при настъпване на подходящият момент.

Когато се прекрати мандатът за дадена територия, настъпва нова ситуация. Тогава епископските конференции и институтите трябва да определят по взаимно съгласие правилата, които да уреждат отношенията между местния ординарен епископ и институтите. На Светия престол обаче е отредено определянето на общите принципи, въз основа на които да бъдат сключени регионалните или дори частните споразумения.

Дори да са готови да продължат започнатата дейност, като сътрудничат на обичайното служение на грижата за душите, все пак е нужно да се осигури институтите, доколкото това е съвместимо с целта им, да останат верни на самата епархия, като всео тдайно поемат специфични дейности или някоя област.

 

Координация между институтите

 

  1. Институтите, които се занимават с мисионерска дейност на една и съща територия, следва да намерят пътищата и начините да координират своите дейности. Затова са изключително полезни монашеските конференции и обединенията на монахините, в които трябва да участват всички институти от една и съща страна или област. Тези конференции трябва да търсят какво може да се направи с общо усилие и да поддържат тесни взаимоотношения с епископските конференции.

Добре е всичко това да се разпространи в подобна форма и в мисионерските институти на страните, от които произхождат, с цел по-лесно и с по-малко средства да бъдат решавани общите въпроси и инициативи:да се помисли например за свързаната с учението подготовка на бъдещите мисионери, за курсовете за мисионери, за докладите до обществените власти или за международните и наднационалните организации.

 

Координация между научните институти

 

  1. Тъй като редовното и добре уредено упражняване на мисионерската дейност изисква евангелските работници да бъдат научно подготвени за техните задължения, особено за диалога с нехристиянските религии и култури, и да бъдат действено подпомагани в самото изпълнение, е желателно в полза на мисиите братски и всеотдайно да си сътрудничат всички научни институти, които се занимават с мисиология и с други полезни за мисиите дисциплини или изкуства като етнологията и лингвистиката, историята и религиознанието, социологията, пасторалните техники и други подобни.

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.