8 август – Свети Доминик, Свещеник (Възпоминание)
Свети Доминик де Гусман е роден през 1170 г. в Калеруега (Кастилия, Испания). Получава отлично образование и съвсем млад посвещава живота си на Бога. Ръкоположен е за свещеник през 1194 г. Когато посещава Южна Франция, където по онова време е много разпространена албигойската ерес, получава вдъхновението да основе нов монашески Орден, който да проповядва на заблудените истинската вяра. През 1215 г. поставя началото на Ордена на Проповедниците (Отците Доминиканци). Умира на 6 август 1221 г. в Болоня (Италия). Канонизиран е през 1234 г. от Папа Григорий IX.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI в Кастел Гандолфо – 8 август 2012 г.
Скъпи братя и сестри,
Днес Църквата чества възпоминанието на Свети Доминик де Гусман, Свещеник и Основател на Ордена на Проповедниците, наричани Доминиканци. В един предишен Катехизис вече представих тази забележителна фигура с фундаментален принос за обновлението на Църквата от своето време. Днес бих искал да хвърля светлина върху един основен аспект от неговата духовност: молитвения му живот. Свети Доминик е бил човек на молитвата. Влюбен в Бога, той не е имал друг стремеж, освен спасяването на душите, в частност на онези, които са били изпаднали в ересите от онова време. Подражател на Христос, той въплъщава радикално трите евангелски съвета, присъединявайки към възвестяването на Словото свидетелството на живота в бедност. Воден от Светия Дух, напредва по пътя на християнското усъвършенстване. Молитвата е във всеки момент онази сила, която обновява и прави все по-плодотворни апостолските му дела.
Блаженият Йордан от Саксония, умрял през 1237 г., негов наследник начело на Ордена, пише следното: „През деня никой не беше по-общителен от него … Обратното, през нощта нямаше по-усърден от него в молитвеното бдение. Посвещаваше деня на ближния, а нощта отдаваше на Бога“ (P. Filippini, San Domenico visto dai suoi contemporanei, Bologna 1982, pag. 133). В Свети Доминик можем да видим пример за хармонично съчетаване на съзерцанието на божествените тайни с апостолската активност. Според свидетелството на близки до него хора, „той винаги говореше с Бога и за Бога“. Това сочи дълбокото му общение с Господа и същевременно – постоянните му усилия да доведе и другите до това общение с Бога. Не е оставил писания, посветени на молитвата, но доминиканската традиция е събрала и съхранила живия му опит в едно произведение, озаглавенно „Новите начини за молитва на Свети Доминик“. Тази книга е съставена между 1260 и 1288 г. от един брат доминиканец. Тя ни помага да разберем нещо от вътрешния живот на Светеца и помага и на нас, колкото и да сме различни, да научим нещо от това, как да се молим.
Според Свети Доминик има нови начини за молитва, и всеки от тях, които той прилага винаги пред Разпнатия Исус, включва поведение на тялото и на духа, които, изключително проникнали се взаимно, благоприятстват за съсредоточаване и отдаденост. Първите седем начина следват една възходяща линия, като крачки по един път към общението с Бога, с Троицата. Свети Доминик се моли прав, приведен напред, за да изрази смирение; прострян на земята, за да проси прошка за греховете си; на колене, покайвайки се, за да участва в Господните Страдания; с разтворени ръце, гледайки Разпнатия, за да съзерцава Най-висшата любов; с поглед към небето, чувствайки се привлечен към света на Бога. Има, следователно, три форми: прав, коленичил, прострян на земята – но винаги с поглед, отправен към Разпнатия Господ. Бих искал да се спра накратко обаче на два начина, които отговарят на две благочестиви практики, характерни за живота на Светеца. Преди всичко – личната медитация, когато молитвата добива още по-интимни, пламенни и вдъхновяващи измерения. В края на рецитирането на Литургията на Часовете и след отслужването на Месата, Свети Доминик продължавал разговора си с Бога, без да си налага ограничения във времето. Седнал спокойно, той се настройвал за слушане, четейки книга или гледайки Разпятието. Така интензивно преживявал тези моменти на връзка с Бога, че дори външно можело да се наблюдават реакциите му на радост или плач. Тоест, чрез медитацията преживявал реалностите на вярата. Свидетели разказват, че понякога изпадал в екстаз с преобразено лице, но веднага след това подемал отново със смирение ежедневните си трудове, подкрепен от силата, която му идва свише. След това, молитвата по време на пътуванията му от един манастир до друг: той рецитирал Сутрешните Хвалебствия, Средния Час, Вечерните Молитви заедно с другарите си, и, прекосявайки долини или хълмове, съзерцавал красотата на творението. Тогава от сърцето му избликвала песен на хвала и благодарност към Бога за всичките му дарове, и преди всичко – за най-голямото чудо: изкуплението, извършено в Христос.
Скъпи приятели, Свети Доминик ни напомня, че в основата на свидетелството на вярата, което всеки християнин трябва да дава в семейството, в работата, в социалната си дейност и в моментите на отдих, стои молитвата, личният контакт с Бога. Само тази реална връзка с Бога ни дава силата да живеем интензивно всяко събитие, особено най-болезнените моменти. Този Светец ни напомня и важността на външното поведение в нашата молитва. Колениченето, стоенето прави пред Господа, съзерцаването на Разпятието, спирането и концентрирането в мълчание, не са вторични неща, а ни помагат да влезем вътрешно, с цялото си същество, във връзка с Бога. Бих искал да припомня още веднъж колко е нужно за духовния ни живот да намираме всеки ден моменти, за да се молим на спокойствие. Трябва да отделяме това време особено през ваканциите, да търсим малко време, за да говорим с Бога. Това ще бъде начин също така да помагаме на онези, които са близо до нас, да навлизат в бляскавата светлина на Божието присъствие, което носи мира и любовта, от които всички се нуждаем. Благодаря!
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)