7 октомври – Блажена Дева Мария на Броеницата (Възпоминание)
Прекрасната Молитва на Броеницата, в която съзерцаваме с очите на Дева Мария Тайните Христови, води началото си от Средновековието. През 1571 г. Светият Папа Пий V препоръчва на християните да молят с вяра Броеницата преди големия сблъсък на европейския флот с турците при Лепанто. Постигнатата победа води до установяването на днешното Възпоминание, което през 1716 г. е разпространено в цялата Църква и е утвърдено окончателно от Светия Папа Пий X през 1913 г.
Броеницата – лесна и красива молитва. Проповед на Кардинал Джовани Батиста Ре в Светилището на Блажена Дева Мария на Броеницата в Помпей – 3 октомври 2010 г.
(Il Rosario, una preghiera facile e bella. Santuario della Madonna del Rosario, Pompei, 3 ottobre 2010)
В тази първа неделя на октомври – месеца, посветен на Броеницата, за мен е голяма радост да бъда тук, поклонник заедно с всички други поклонници, пред това прекрасно светилище, което Блаженият Бартоло Лонго е пожелал да бъде светилище на Броеницата, и което сега е станало международен център на Броеницата.
В края на това евхаристично отслужване ще отправим заедно традиционното Моление – хорова молитва към Дева Мария, – за да призовеммайчинската й закрила и за да представим на Бога чрез Блажената Дева Мария съкровените желания на сърцата си и да намерим нужната сила, за да изпълняваме своите задължения и отговорности.
Днешният празник ни приканва да размишляваме за Броеницата – една лесна и красива молитва, която е придружавала поколения и поколения християни: молитва, много обичана от Светците и усърдно насърчавана от Папите. Това е една простичка молитва, но също ефикасна и богата на библейско и богословско съдържание. Тази молитва не е загубила нищо от своята стойност сред ритъма на нашето технологично общество. И в третото хилядолетие тя си остава молитва с голямо значение, предназначена да носи духовни плодове. Ако е вярно, че сред молитвите първото място принадлежи на Литургията – извор и връх на църковния живот, – не по-малко е вярно, че сред набожностите на Божия народ Броеницата заема почетно място. Тя е „сладостна верига, която ни свързва с Бога“, според красивия израз на Блажения Бартоло Лонго, „връзка на любовта, която ни обединява с Ангелите“, „кула на спасението“ и „сигурно пристанище“, защото ни поверява на могъщото застъпничество на Мария и ни издейства благодатта, която ни спасява.
Историята на Броеницата показва, че Църквата в трудни моменти е прибягвала до тази молитва, която притежава особена сила, за да получи помощ от Бога чрез застъпничеството на Дева Мария.
Това е молитва, която подхранва нашата духовност и ни помага да израстваме като християни, защото чрез Мария ни води към най-дълбокото познание на тайните Христови. Защото Броеницата ни води към сърцето на християнския живот и ни помага да съзерцаваме и да задълбочаване Христовата тайна и мястото на Блажена Дева Мария в тайната на Христос и на Църквата.
Със своите двадесет тайни Броеницата изразява вярата на Църквата без игра на думи и без да поставя фалшиви проблеми, ни помага да имаме упование в Бога и да Му се поверим.
Явявайки се в Лурд и във Фатима, Дева Мария е държала в ръка Броеницата, и е препоръчаа тя да бъде рецитирана.
Папа Папа Йоан Павел II, който два пъти бе дошъл да се моли в това светилище по време на своя понтификат, сподели, че от младежките му години молитвата на Броеницата е имала важно място в живота му. В Апостолическото си Послание за Броеницата по случай Годината на Броеницата, „Rosarium Virginis Mariae“ (от 16 октомври 2002 г.), непрежалимият Папа заявява: „Броеницата ме придружаваше в моментите на радост и на изпитание. На нея съм поверявал толкова много грижи, в нея винаги съм намирал подкрепа“ (n. 2). Той казва, че да се рецитира Броеницата е „да се молим с Мария и в школата на Мария“.
Казва също: „Броеницата, макар да се характеризира с мариината си физиономия, е христологична молитва на сърцето. В трезвостта на своите елементи тя концентрира в себе си дълбочината на цялото евангелско послание, на което е почти компендиум. В нея отеква молитвата на Мария, нейният вечен „Magnificat“ заради делото на изкупителното Въплъщение, започнало в девствената й утроба. С нея християнският народ заема място в школата на Мария, за да позволи да бъде въведен в съзерцанието на красотата на Христовото лице и на опита от дълбочината на Неговата любов. Чрез Броеницата вярващият черпи изобилно благодатта, като че я получава от ръцете на самата Майка на Изкупителя“ (Rosarium Virginis Mariae, n. 1).
Отец Пио от Пиетрелчина споделя с един свой духовен син, че чрез рецитирането на Броеницата Дева Мария никога не му е отказвала исканите благодати (Giovanni Bardazzi. Un discepolo di Padre Pio, Prato 2003, p. 92). И когато в последните дни на живота му питат Отец Пио: „Какво ще ни оставиш в наследство?“, той отговаря: „Оставям ви Броеницата“.
Историята е изпълнена със свидетелства, които ни показват как тази молитва е придружавала и обикновените хора, и прочутите личности и дейците на изкуството.
В централната част на голямата фреско „Страшния Съд“ в Сикстинската Капела, рисувана от Микеланджело между 1536 и 1541 г., забелязваме една особеност: един от възкръсналите подава с лявата си ръка Броеница на един мъж и една жена, за да им помогне да се възкачат в Рая, хващайки се за нея.
С това трезво художествено изображение в шедьовъра на Микеланджело художникът е изразил убеждението, че Броеницата е важна молитва за постигането на вечното спасение.
В дома на Алесандро Мандзони в Милано, на улица „Мороне“ № 4, окачена на таблата на леглото, и днес можем да видим неговата броеница: той я е рецитирал винаги. В своя роман „Годениците“, Лучия, в най-драматичния момент на живота си, изважда от джоба си броеницата и я рецитира (глава 21), и докато го прави, усеща в сърцето си да покълва и да расте огромно упование и внезапна надежда.
И Де Гаспери, в „Писма от затвора“, писани до съпругата му, когато е арестуван от фашистите, казва, че духовна подкрепа му е моленето на Броеницата, която през първите дни рецитирал „както може“, тоест без броеница. След това неговата съпруга му изпраща една броеница: той я рецитира привечер, в часа, когато съпругата му и децата му се молят, и тогава – пише той, – „духът ми коленичи заедно с вас“.
Кристоф Глук, великият музикант, сред приемите във Виенския двор, всеки ден е намирал време да рецитира Броеницата. Блаженият Контардо Ферини, университетски преподавател в Павия, когато вечер имал приятели в дома си или е бил поканен от приятели на вечеря, преди да си тръгне, изваждал броеницата си и канел приятелите си да се молят заедно.
Практиката да се казва привечер Броеницата в семейството бе много разпространена в миналото. Днес, за съжаление, се гледа телевизия или част от семейството е извън дома.
Днес е на мода да се изучават йогийски техники за релакс, като се повтаря постоянно една и съща „мантра“, която помага за концентрацията над себе си и за намирането на своята собствена енергия. Толкова хора са забравили, че тези „тайни“ са ги имали вече „в джоба“. Достатъчно е да вземем в ръка Броеницата. Те търсят някъде далече онова, което могат да намерят много наблизо. Търсят в модерни учители онова, в което бащите и дедите им са били вече много опитни: Броеницата.
Затова да преоткрием Броеницата. Да я чувстваме като място за съзерцание, за да си осигуряваме глътка кислород в нашите дни.
Да я направим връзка на единството за нашите семейства. Семейството, което се моли заедно, остава единно. Да практикуваме тази молитва през нашите пътувания, да се молим с нея при една или друга наша ежедневна грижа. Нека тя да заема празните пространства на очакването, да ни осигурява мънички частици от небето в сивотата на ежедневната рутина.
Далеч от това да бъде бягство от проблемите на семейството и мира, Броеницата ни помага да гледаме на тях с отговорно и сериозно око, и ни осигурява силата да ги разрешаваме с помощта на Бога. Броеницата осветлява нашия човешки път и е източник на надежда и подкрепа, който ни дава силата да вървим напред.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)