6 януари – БОГОЯВЛЕНИЕ (Тържество)
Проповед на Папа Бенедикт XVI на Светата Литургия за Богоявление в Папската Базилика „Свети Петър“ във Ватикана – 6 януари 2007 г.
Скъпи братя и сестри!
Днешната Литургия съзерцава, като на една мозайка, различни месиански факти и реалности, но вниманието ни е насочено преди всичко към Мария, Божията Майка, осем дни след рождението на Исус: Theot?kos – онази, която „даде на света Царя, Който владее небето и земята във вековете на вековете“ (Входен антифон; cfr Sedulia). Литургията днес размишлява над Словото, станало Човек, и повтаря, че То е родено от Девица. Разсъждава над обрезанието на Исус като ритуал на присъединяването Му към общността, и съзерцава Бога, дал чрез Мария Своя Единороден Син за глава на „новия народ“. Възпоминава името, дадено на Месията, и го слуша, произнесено с голяма нежност от Мария. Призовава за света мир – Христовия мир, и прави това чрез Мария – посредница и съратница на Христос.
Започваме нова слънчева година – най-новия период от време, даден ни от Божието Провидение в контекста на спасението, започнало с Христос. Но вечното Слово не е ли навлязло във времето именно чрез Мария? Това ни припомня във второто Четиво, което чухме преди малко, Апостол Павел, който казва, че Исус е роден „от жена“ (ср. Гал. 4, 4). В днешната Литургия се възвисява фигурата на Мария – истинската Майка на Богочовека Исус. Затова днешното Тържество не отбелязва някаква абстрактна идея, а тайна и историческо събитие: Исус Христос, Божествено Лице, е роден от Дева Мария, която е Негова Майка в истинския смисъл на думата.
Освен майчинството, подчертава се и девството на Мария. Става дума за две нейни характеристики, които се споменават винаги заедно, по неделим начин, защото са взаимно свързани и се обуславят помежду си. Мария е Майка, но е Майка Девица. Мария е Девица, но е Девица Майка. Ако бъде пренебрегнат единият или другият аспект, няма да се разбере напълно тайната на Мария, както я представят Евангелията. Майка Христова, Мария е също така Майка на Църквата, за каквато моят почитаем предшественик, Божият Слуга Павел VI, пожела да я провъзгласи на 21 ноември 1964 г., по време на Втория Ватикански Събор. Накрая, Мария е духовна Майка на цялото човечество, защото Исус е дал за всички кръвта Си на кръста, и от кръста е поверил всички на нейните майчински грижи.
Затова да започнем, гледайки към Мария, тази нова година, която получаваме от Божиите ръце като скъпоценен „талант“, който трябва да даде плодове; като възможност, предоставена ни от Провидението, за да допринесем за осъществяването на Божието Царство. В тази атмосфера на молитва и благодарение на Господа за дара на новата година, аз се радвам, че мога да се обърна, изпълнен с уважение, към почитаемите Господа Посланици от Дипломатическия Корпус към Светия Престол, пожелали да вземат участие в днешното тържествено Отслужване. Поздравявам сърдечно Кардинал Тарчизио Бертоне, моя Държавен Секретар. Поздравявам Кардинал Ренато Рафаеле Мартино и членовете на Папския Съвет за Справедливост и Мир. като им изказвам дълбоката си признателност за усърдието, с което работят всекидневно за утвърждаването на тези така фундаментални ценности за живота на обществото. По случай настоящия Световен Ден на Мира изпратих до управляващите и отговорниците на народите, както и до всички мъже и жени с добра воля, моето Послание, чиято тема тази година е: „Човешката личност – сърце на мира“.
Дълбоко съм убеден, че „като се уважава личността, се утвърждава мирът, а като се изгражда мирът, се създават условия за истински и пълноценен хуманизъм“. Това е задача, която по особен начин е свързана с християнина, призван „да бъде неуморим строител на мира и непоколебим защитник на достойнството на човешката личност и на неотменните й права“. Именно защото е създаден по Божи образ и подобие (ср. Бит. 1, 27), всеки човешки индивид, независимо от неговата раса, култура и религия, има еднакво личностно достойнство. Затова трябва да бъде уважаван, и никоя религия не трябва никога да оправдава лекомисленото отношение към него като към обект. Изправени пред заплахите към мира, каквито, за съжаление, винаги има, пред ситуации на несправедливост и насилие, които продължават да съществуват на различни места на земята, пред наличието на военни конфликти, често забравяни от широкото обществено мнение, и пред опасността от тероризъм, заплашващ спокойствието на народите, става все по-належащо да работим всички заедно за мира. Това е „едновременно дар и задача“ (n. 3): дар, за който трябва да благодарим в молитвата си; задача, която трябва да осъществяваме смело и неуморно.
Евангелският разказ, който чухме, представя сцената с витлеемските пастири, които отиват при пещерата, за да се поклонят на Младенеца, след като са получили известието на Ангела (ср. Лука 2, 16). Как да не отправим поглед още веднъж към драматичната ситуация, характерна за земята, където е роден Исус? Как да не призоваваме с постоянна молитва да се установи час по-скоро и в онзи регион ден на мира – ден, в който да се разреши окончателно всеки конфликт, траещ вече твърде дълго? Едно мирно споразумение, което да бъде трайно, трябва да почива върху уважение към достойнството и правата на всяка личност. Пожеланието, което отправям към тук присъстващите представители на народите, е международната общност да положи всички усилия, та в името на Бога да бъде изграден един свят, в който да бъдат уважавани от всички основните права на човека. Но за да стане това, нужно е фундаментът на тези права да бъде признат не просто на хартия, а „в самата природа на човека и в неотменимото достойнство на личността, създадена от Бога“. Защото ако елементите, изграждащи човешкото достойнство, бъдат поверени на променливото човешко мнение, то нейните права, макар и провъзгласявани тържествено, накрая ще останат слаби и подвластни на различно тълкуване“.
„Затова е важно международните институции да не губят от поглед естествения фундамент на човешките права. В противен случай ще бъдат изложени на риск, за съжаление винаги възможен, да изпаднат в единствено позитивистично тяхно тълкуване (ibid.).
„Да те благослови Господ и да те опази … Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир“ (Числ. 6, 24.26). Този благослов чуухме във второто Четиво. Той е взет от Книгата Числа: в него три пъти се повтаря името на Господа. Това показва интензивността и силата на благослова, чиято последна дума е „мир“. Библейският термин shalom, който превеждаме като „мир“, обаче изразява съвкупността от блага, в които се състои спасението, донесено от Христос – Месията, възвестен от пророците. Затова ние, християните, Го признаваме за Княз на мира. Той е станал Човек и се е родил в една витлеемска пещера, за да донесе Своя мир на хората с добра воля – на онези, които Го приемат с вяра и любов. Така мирът е наистина дар и задача на Рождество Христово: дар, приет със смирено покорство и призоваван постоянно с молитвено упование; задача, която прави от всеки човек с добра воля „проводник на мира“.
Да искаме от Мария, Божията Майка, да ни помага да приемаме нейния Син, и заедно с Него – истинския мир. Да се молим тя да озари очите ни, за да умеем да разпознаваме Лицето на Христос в лицето на всяка човешка личност – сърце на мира!
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)