6 февруари – Св. Св. Павел Мики, Монах, и Другарите му, Мъченици (Възпоминание)
В този ден Църквата възпоминава 26-ма японски Мъченици, пострадали заради християнската си вяра в края на XVI в. Сред тях е Свети Павел Мики, роден в благородно семейство в Киото през 1556 г. и кръстен като малък.Той е първият японец, положил обети в Ордена на йезуитите. Не успява да стане свещеник, тъй като тогава в Япония липсва Епископ, който да го ръкоположи. По време на антихристиянските гонения през 1596 – 1597 г. е арестуван и разпънат на кръст на 5 февруари 1597 г. в Нагасаки, заедно с ощедвама японски йезуити, шестима испански мисионери францисканци и седемнадесет японски миряни, членове на Третия Францискански Орден. Светите японски Мъченици са канонизирани от Блажения Папа Пий IX през 1862 г.
Оскар Макото Мотицуки. Мъчениците от Нагасаги
(Oscar Macoto Motitsuki. I Martiri di Nagasaki. Rivista Araudi del Vangelo, Febbraio/2004, n. 26, pp. 20-22)
Името „Нагасаки“ ни припомня най-често опустошителната атомна бомба, пусната над този град в края на Втората Световна Война. Малцина обаче знаят, че градът е бил също така сцена на героичното свидетелство на множество Мъченици на Вярата.
Евангелизацията на Япония започва на 15 август 1549 г., когато Свети Франциск Ксаверий пристига за пръв път на нипонска (японска) земя и донася там аромата на своите добродетели и възхитителни дарове.
В началото йезуитите, а след няколко десетилетия – и францисканците, – предприемат ентусиазирано и смело делото за спасението на японските езичници. Емоционални събития и болезнени разочарования, наред със зрелищни обръщания във Вярата придружават стъпка по стъпка дейността на тези достойни воини на Христа. За по-малко от половин век в Империята на Изгряващото Слънце има вече около 300 000 християни, и броят им непрекъснато се увеличава.
Мисията обаче се развива в среда, все още враждебна на Вярата, в страна, терзана от гражданска война. Нейното обединение, предприето от един феодален владетел на име Нобунага, е във фазата на своето утвърждаване. Но той умира внезапно през 1582 г., и неговият наследник Хидейоши подчинява нацията на деспотичното си управление, основано на силата на оръжията.
Първоначално Хидейоши не преследва католиците. С течение на времето обаче той си дава сметка, че много негови васали се обръщат в католицизма. Мнозина от тях заемат важни постове във войската и така създават пречки за осъществяването на диктаторските му планове. Самият Божи Закон е преграда за моралните му безчестия.
Тогава, през 1587 г., Хидейоши подписва декрет за прогонване на мисионерите. Но поради предпазните мерки, взети от йезуитите, декретът за прогонването така и не се прилага. Синовете на Свети Игнатий не само че остават, а и от 1593 г. започват да пристигат от Филипините и мисионери францисканци, и делото на евангелизацията продължава своето развитие.
За съжаление, политическата среда е изпълнена с интриги, комерсиалност и машинации на враговете на Християнската Религия. Всичко това вещае жестоки гонения от страна на императорското Правителство.
В тази проблематична ситуация, през 1596 г. испанският галеон „Сан Фелипе“ претърпява корабокрушениекрай японския бряг. Останал без управление по време на буря, корабът засяда в плитчините и започва да потъва. Екипажът и пътниците – мисионери францисканци, идващи от Филипините, са спасени с малки лодки; свален е на сушата и целият товар, съдържащ скъпоценни копринени платове.
Хидейоши изпраща един правителствен чиновник – Масуда, – за да огледа и оцени стоките. Той се връща с две известия. Първото е доста обективно: стойността на стоките е достатъчна, за да подсили изчерпаните финансови ресурси на диктатора. Второто известие идва от несигурен източник, и гласи, че според капитана на кораба, проповедта на мисионерите служи на испанските завоевателни цели: тя трябва да подготви почвата за военна интервенция.
Тези информации служат на Хидейоши за претекст, тъй като под влияние на интригите той е вече готов да промени отношението си към мисионерите. Така той заповядва да бъдат арестувани францисканците и да бъдат конфискувани богатствата на кораба. Не след дълго нарежда да бъдат обискирани домовете на мисионерите в Осака и Киото.
Францисканската мисия има за главна цел да се грижи за църквата „Дева Мария на Ангелите“ в Киото, тогава столица на Империята. Там, на 2 януари 1597 г., са арестувани мисионерите Брат Петър Батиста – Супериор, Отците Мартин Лойнас де ла Асенсион и Франциск Бланко от Галисия, клирикът Филип де Хесус и Братята – миряни Франциск де Сан Мигел и Гонсало Гарсия. Заедно с тях са арестувани още 15 обърнали се в християнството лица, сред които няколко катехисти и трима министранти – Луис Ибараки, Антоний и Тома Козаки.
В Осака са хвърлени в затвора катехистите Йоан от Гото и Тиаго Кисаи, заедно с един новиций на йезуитите на име Павел Мики. С благороден произход, Мики е роден през 1568 г. и работи заедно със Супериора на Провинцията в Нагасаки. Забележителен проповедник, той развива мащабен апостолат. Тогава, в затвора, и тримата имат радостта да бъдат приети в Обществото на Исус.
24-мата затворници са събрани на един площад в Киото, където палачите им отрязват лявото ухо. След това, окървавени, всички са натоварени на малки каруци, за да бъдат обругани от народа.
Обаче позорните груби каруци се превръщат в славни колесници. По пътя от Киото към Нагасаки, Мъчениците са посрещани триумфално от верните в католическите села. Безбройни и трогателни обръщания във вярата се извършват по пътищата и в селата, откъдето минават Мъчениците.
На 8 януари 1597 г. Хидейоши подписва декрет за осъждането на смърт на тези 24-ма герои на Вярата, станали такива по изключително религиозни причини. Към тези Мъченици се присъединяват още двама, които ги придружават в пътя им.
Ханзабуро Теразава, брат на губернатора на Нагоя, получава от Хидейоши заповедта да извърши смъртното им наказание и затова отива да ги посрещне на едно място близо до града.
Когато вижда Луис Ибараки, той се смущава силно. Почувствал се отговорен за гибелта на това невинно момче, той му предлага свободата, ако се съглси да приеме някакво служение. Момчето оставя решението на Брат Петър Батиста, който отговаря утвърдително, при условие, че му бъде позволено да живее като католик.
Ханзабуро не очаква такъв отговор, и след моментно объркване отговаря, че за да може да живее, момчето трябва да се откаже от католическата вяра.
„При тези условия не си заслужава да живея“ – решава министрантът. Ханзабуро е развълнуван, защото забелязва внезапно сред затворниците един свой стар приятел – Павел Мики, от когото навремето дори е слушал няколко урока по катехизис. Спомените силно смущават духа му.
Виждайки го така развълнуван, Павел Мики използва това, за да му поиска три милости, които трудно могат да бъдат отказани: екзекуцията да стане в петък, да им се позволи да се изповядат и да присъстват на Литургия. Ханзабуро се съгласява, но след това променя решението си, поради страх от реакцията на тирана Хидейоши.
По негово разпореждане на един хълм край Нагасаки са издигнати 26 кръста.
Сутринта на 5 февруари, когато се отправят към мястото, където ще се извърши смъртното наказание, Йоан от Гото вижда към него да се приближава почитаемият му баща. Той иска да се сбогува със сина си и да му каже, че според него няма нищо по-важно от спасението на душата. След като окуражава сина си да не се бои и да има силен дух, той го призовава да умре с радост, защото ще умре за Бога, и добавя, че и той, и съпругата му са готови да пролеят кръвта си от любов към Христа, ако се наложи.
Стигайки до върха на хълма, 26-та Мъченици са вързани здраво за вече приготвените кръстове. Край тях се събират около 4 000 верни, много от които също искат да бъдат разпнати. Неочакван проблем за коравосърдечните войници езичници, на които се налага да използват сила, за да … опазят живота на тези християни, обзети от благодатно желание за мъченичество.
Брат Мартин запява Кантика на Захария „Благословен да е Господ, Бог на Израил, задето посети и изкупи народа Си“, докато Брат Гонсало пее „Miserere“. Други пеят „Te Deum“. Отците йезуити Франциск и Пасий насърчават Мъчениците да останат твърди във вярата.
Малкият Луис Ибараки вика със силен глас: „Раят, Раят, Исусе, Марийо!“ И всички присъстващи с цяло гърло подемат този вик.
Първият, приел мъченичеството, е Брат Филип де Хесус. Пронизан многократно с копия, които раздират гърдите му, той започва да се гърчи и кръвта му се лее изобилно.
Малкият аколит Антоний моли Отец Батиста да запее „Laudate pueri Dominum“. Той обаче, изпаднал в дълбоко съзерцание, не чува нищо. Тогава Антоний сам запява псалма, но е прекъъснат от удари с копие, които пронизват малкото му сърце. От друг кръст, Брат Павел Мики окуражава с божествено красноречие другарите си. А душата му вече ликува в Небето.
Смъртоносните удари следват един след друг, отваряйки за славните Мъченици вратите на Рая. Последен издъхва Отец Франциск Бланко.
Същия ден следобед, Епископът на Нагасаки и йезуитите, които не успяват да присъстват на мъченичеството поради забраната на Ханзабуро, отиват да почетат телата на Светите Мъченици, чиято кръв е събрана благоговейно от католиците като скъпоценна реликва.
Слез 30 години, през 1627 г., Папа Урбан VIII признава официално тяхното мъченичество. А Блаженият Пий IX ги канонизира на 8 юни 1862 г.
Хълмът, където е извършена екзекуцията, става известен като „Хълм на Мъчениците“ и се превръща в център на поклонничества. Още много католици ще бъдат обезглавени или изгорени живи там по време на продължителното и свирепо гонение, траело четири десетилетия, до въстанието на Шимабара през 1638 г., когато загиват 37 000 християни.
След това християнството в Япония задълго е напълно унищожено. Обаче кръвта на толкова хиляди Мъченици не е пролята напразно. Обединени от Предрагоценната Кръв на Христа, оплодила не само японската земя, а и всички народи, безбройни мисионери са възвестявали и продължават да възвестяват сред тях Евангелието през вековете. Техният пример вълнува и въодушевява и днес всеки, който чете историята на тяхната възвишена смърт.
Мъчениците образуват бляскав венец на славата на святото чело на Дева Мария, Царицата на Мъчениците.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)