6 август – Преображение Господне

6 август – Преображение Господне (Празник)

 

Това евангелско събитие е свързано с пътуването на Исус към Йерусалим, където трябва да се осъществи кулминацията на Неговата мисия на земята – Неговата смърт на кръста за спасението на човечеството. За да подготви учениците Си за предстоящите събития, Господ се изкачва заедно с Петър, Яков и Йоан на планината Тавор, където изцяло се преобразява в небесна светлина. Явяват се Мойсей и Илия като знаци на Закона и Пророците, а Сам Отец потвърждава от небесата: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение. Него слушайте!“ (Мат. 17, 1-9).

 

Из „Слово, произнесено в деня на Преображение Господне“ на Анастасий Синаит, Епископ

(Nn. 6-10; Mélanges d’archéologievet d’histoire, 67 [1955] 241-244)

На планината Тавор Исус разкри на Своите ученици тайната на Своето Преображение. Той им бе говорил за Божието царство и за своето второ пришествие в славата. Но явно всичко това не бе за тях достатъчно убедително. Тогава, за да направи вярата им силна и дълбока, и чрез настоящи факти да достигнат до смисъла на бъдещите събития, Господ пожела да им покаже блясъка на Своята божественост и така да им разкрие  предварителния образ на небесното царство. И за да не би в очакване на тези неща вярата им да отслабне, Той ги предупреди с думите: Тук, сред вас, има някои, които няма да умрат, докато не видят Сина човечески да идва в славата на Отца Си (ср. Мат. 16, 28).

От своя страна, за да покаже, че Христос може да направи всичко, което пожелае, евангелистът добавя: „След шест дни Исус взе със Себе Си Петър, Яков и Йоан, брат му, и възведе ги насаме на висока планина. И се преобрази пред тях: и лицето Му светна като слънце, а дрехите Му станаха бели като светлина. И ето, явиха им се Мойсей и Илия, разговарящи с Него“ (Мат. 17, 1-3).

Такава е прекрасната действителност на настоящия празник, тази е тайната на спасението, която се извършва днес за нас на планината, това е, което сега ни обединява: смъртта, и заедно с нея – славата на Христа.

За да разберем съкровената същност на тезе несравними и свети тайни заедно с избраните и озарени Христови ученици, да слушаме Бога, Който с тайнствения Си глас ни зове непрестанно от висините при Себе Си. да тръгнем за там незабавно. Нещо повече, смея да кажа, да отидем там като Исус, Който сега от небето е наш Водач , Който ни посочва пътя. С Него ще бъдем обгърнати от онази светлина, която само очите на вярата могат да видят. Нашият духовен облик ще се преобрази и ще бъде изграден по Негов образ. Като Него ще навлезем в постоянно състояние на преображение, защото ще станем участници в божественото естество и ще бъдем приготвени за блажения живот.

Да бързаме, радостни и изпълнени с доверие, там, където Той ни зове, да навлезем в облака, да станем като Мойсей и Илия, като Яков и Йоан.

Да се оставим като Петър да бъдем обзети изцяло от видението на Божията слава. Да позволим да бъдем преобразени от това славно Преображение, да бъдем изведени от земята и отведени от света. Да изоставим плътта, да изоставим сътворения свят и да се насочим към Твореца, на Когото Петър, изпаднал в екстаз и извън себе си казва: „Господи, добре е за нас да бъдем тук (Мат. 17, 4).

Наистина, Петре, е „добре за нас да бъдем тук“, с Исус, и да останем тук през всички векове. Има ли нещо по-щастливо, по-скъпоценно и по-свято от това да бъдем с Бога, да Му бъдем угодни, да се намираме в Неговата светлина?

Разбира се, всеки от нас чувства, че Бог е с него и че бива преобразяван по Негов образ. Нека тогава възкликне с пълен глас: „Добре е за нас да бъдем тук“, където всичко е блясък, радост, блаженство и ликуване. Да останем тук, където душата остава потопена в мира, в спокойствието и в насладата; тук, където Христос ни разкрива лика Си; тук, където Той живее с Отца. Ето че Той идва на мястото, където се намираме и ни казва: „Днес спасението влезе в този дом“ (Лука 19, 9). Тук са събрани всички вечни съкровища. Тук се виждат като в огледало образите на първите плодове и на реалността на бъдещите векове.

 

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.