31 май – Посещение на Блажена Дева Мария (Празник)
Празникът възпоменава срещата на Блажена Дева Мария, заченала Единородния Син Божи, със Света Елисавета, носеща в утробата си Йоан Кръстител. След като получава Ангелския Благовест, че ще стане майка на Спасителя на света и отговаря със своето „да“ на Божията воля, Дева Мария бърза да отиде в юдейското селище Айн – Карим, при своята сродница Елисавета, съпруга на свещеника Захария, „заченала в старостта си“ (Лука 1, 36 ). Когато я вижда, Света Елисавета я поздравява с думите: „Радвай се, благодатна! Как така майката на Господа идва при мен?“ Защото още в майчината си утроба Йоан Кръстител възвестява идването на Месията, ликувайки от радост. В отговор Мария произнася вдъхновения си химн „Magnificat“: „Душата ми величае Господа“ за великите дела, които Той извършва в нейния живот и за спасението на цялото човечество.
Слово на Папа Бенедикт XVI при закриването на Месеца на Мария – Лурдската пещера във Ватиканските градини, 31 май 2010 г.
Скъпи братя и сестри!
С голяма радост се присъединявам към вас в края на тази традиционна молитвена среща, с която се закрива Месец Май във Ватикана. Като се опираме на днешната Литургия, искаме да съзерцаваме Пресвета Мария в тайната на нейното Посещение. В лицето на Дева Мария, която отива да посети своята сродница Елисавета, ние виждаме най-блестящия пример и най-истинското значение на нашето пътуване на вярващи хора, както и на пътуването на самата Църква. По природата си Църквата е мисионерска, призвана е да възвестява Евангелието винаги и навсякъде, да предава вярата на всеки мъж и жена, във всяка култура.
„В онези дни, – пише евангелистът Свети Лука, – Мария стана и отиде бързо в планинската страна, в един град Юдин“ (Лука 1, 39). Пътуването на Мария е истинско мисионерско пътуване. Това пътуване я отвежда далеч от дома й, подтиква я да отиде в света, на места, различни от всекидневния й живот, помага й в известен смисъл да стигне чак до онези краища, до които максимално й позволяват възможностите й. И за всички нас тайната на живота ни на хора и християни се състои в това. Нашето съществуване като отделни личности и като Църква е съществуване, проектирано извън нас. Както вече е станало с Авраам, и ние сме били призовани да излезем от нас самите, от местата на нашата сигурност, за да отидем при другите: на различни места и в различна обстановка. Господ е, Който иска това от нас: „Ще приемете сила, когато слезе върху ви Дух Свети, и ще Ми бъдете свидетели … дори до край – земя“ (Деян. 1, 8). На този път Господ винаги поставя до нас Мария, като наша спътница и грижовна майка. Тя ни вдъхва увереност, защото ни напомня, че с нас винаги е нейният Син Исус, както ни е обещал: „Аз съм с вас през всички дни, чак до свършека на света“ (Мат. 28, 20).
Евангелистът отбелязва, че „Мария остана с нея (със сродницата си Елисавета) около три месеца“ (Лука 1, 56). Тези прости думи ни показват непосредствената цел на пътуването на Мария. Тя е узнала от Ангела, че Елисавета очаква син и че вече е бременна в шестия месец (ср. Лука 1, 36). Но Елисавета е възрастна и присъствието на още съвсем младата Мария би могло да й бъде полезно. Затова Мария отива при нея и остава с нея около три месеца, за да й осигури своята сърдечна близост, конкретната си помощ и цялото всекидневно служение, от което тя се нуждае. Така Елисавета става символ на толкова възрастни и болни хора, дори нещо повече – на всички хора, които се нуждаят от помощ и любов. Колко много са те и днес в нашите семейства, в нашите общности, в нашите градове! И Мария – нарекла се „рабиня Господня“ (Лука 1, 38), става рабиня на хората. По-точно: рабиня на Господа, когото среща в братята.
Любовта на Мария обаче не се изчерпва с тази конкретна помощ, а достига върха си в това, че дарява Самия Исус, че ни помага да го срещнем“. Свети Лука подчертава това: „Когато Елисавета чу поздрава на Мария, проигра младенецът в утробата й“ (Лука 1, 41). Така се озоваваме в центъра и във връхната точка на евангелизаторската мисия. Откриваме най-истинското значение и най-съкровената цел на всяко мисионерско пътуване: даряването на хората на живото и личностно Евангелие, което е Самият Господ Исус. И това общение, и даряването на Исус, както го потвърждава Елисавета, – изпълва сърцата с радост: „Ето, щом гласът на твоя поздрав достигна до ушите ми, проигра младенецът радостно в утробата ми“ (Лука 1, 44). Исус е истинското и единствено съкровище, което трябва да дадем на човечеството. Мъжете и жените от нашето време имат дълбок копнеж за Него, дори когато на пръв поглед изглежда, че не Го познават или Го отхвърлят. От Него имат огромна нужда обществото, в което живеем, Европа, целият свят.
Тази изключителна отговорност е поверена на нас. Да я живеем с радост и всеотдайност, та нашата цивилизация да стане наистина такава, в която да царуват истината, правдата, свободата и любовта – основните и незаменими стълбове на едно истински справедливо и мирно съжителство. Да живеем тази отговорност, като останем ревностни в слушането на Божието Слово, в преломяването на хляба и в молитвата (ср. Деян. 2, 42). Нека тази бъде благодатта, за която се молим тази вечер на Пресветата Дева. Над всички вас да бъде моят благослов!
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)