30 септември – Свети Йероним, Свещеник и Църковен Учител (Възпоминание)
Свети Йероним е роден ок. 347 г. в Стридон, Далмация (дн. в Хърватско). Получава блестящо образование в родния си град и в Рим. Кръстен е през 366 г., след което води аскетичен живот в Аквилея, където около него се събира група силно вярващи християни. След това заминава на Изток и живее като отшелник в Сирия. През 382 г. се завръща в Рим, където е назначен за секретар и съветник на Папа Дамасий I. Духовен ръководител е на много християни от висшата столична аристокрация.
След смъртта на Папата през 385 г. напуска Рим и се установява във Витлеем, където остава до смъртта си на 30 септември 419/420 г. Забележително е делото му по превода на Светото Писание на латински език (Vulgata). Оставя и много ценни богословски творби, сред които се открояват коментарите му върху Библията.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 7 ноември 2007 г.
Свети Йероним. I. Живот и писания
Скъпи братя и сестри,
Днес ще спрем вниманието си на Свети Йероним – един Отец на Църквата, който поставя Библията в центъра на живота си. Той я превежда на латински език, коментира я в трудовете си и най-вече се стреми да я живее по конкретен начин през дългия си земен живот, въпреки известния си труден и огнен характер.
Йероним е роден в Стридон около 347 г., в християнско семейство, което му осигурява много добро образование, като го изпраща дори в Рим, където да усъвършенства обучението си. Като млад го привлича светският живот (cfr Ep. 22, 7), но в него надделяват склонността и интересът към християнската религия. След като получава Кръщение около 366 г., той се насочва към аскетичен живот, и като се оттегля в Аквилея, се включва в една група пламенни християни, която той определя като „хор на блажените“ (Cronaca dell’anno 374), събрана около Епископ Валериан. След това заминава на Изток и живее като отшелник в пустинята Халкида, южно от Алепо (cfr Ep. 14, 10), отдавайки се сериозно на учение. Усъвършенства познанията си по гръцки език, започва да изучава еврейски (cfr Ep. 125, 12), преписва кодекси и творби на Отците на Църквата (cfr Ep. 5, 2). Медитацията, самотата, контактът с Божието Слово помагат да узрее в него християнското съзнание. Чувства все по-болезнено тежестта на младежките си преживявания (cfr Ep. 22, 7) и се убеждава веднъж завинаги в контраста между езическия мироглед и ххристиянския живот: контраст, станал известен от драматичното му и живо „видение“, за което ни е оставил разказ. В него той се вижда бичуван пред Божието лице, задето е „цицеронец, а не християнин“ (cfr Ep. 22, 30).
През 382 г. се преселва в Рим. Там Папа Дамасий, на когото е известна славата му на аскет и научната му компетентност, го прави свой секретар и съветник; от пасторални и културни съображения го насърчава да започне нов латински превод на библейските текстове. Някои представители на римската аристокрация, особено благородни жени като Паула, Марцела, Азела, Лея и други, желаещи да тръгнат по пътя на християнското съвършенство и да задълбочат познанието си на Божието Слово, го избират за свой духовен ръководител и учител в методичното усвояване на свещените текстове. Тези знатни жени научават също гръцки и еврейски. След смъртта на Папа Дамасий, Йероним напуска Рим през 385 г. и прави поклонничество: първо в Светата Земя – мълчалива свидетелка на земния живот на Исус, после в Египет – земя, предпочитана от множество монаси (cfr Contro Rufino 3, 22; Ep. 108, 6-14). През 386 г. се установява във Витлеем, където благодарение на щедростта на благородната Паула са построени мъжки и женски манастир, както и приют за поклонниците, пристигащи в Светата Земя, „мислейки, че Мария и Йосиф са нямали къде да се подслонят“ (Ep. 108, 14). Във Витлеем остава до смъртта си, продължавайки да развива огромна дейност: коментира Божието Слово; защитава вярата, като се противопоставя решително на различчни ереси; призовава монасите към съвършенство; преподава класическа и християнска култура на младите си ученици; приема с пастирски дух поклонниците, посещаващи Светата Земя. Умира в своята килия, близо до пещерата на Рождество Христово, на 30 септември 419/420 г.
Литературната му подготовка и огромната ерудиция са от полза на Йероним при редактирането и превода на много библейски текстове: един безценен труд за латинската църква и за западната култура. На базата на оригиналните текстове на еврейски и гръцки, и чрез сравнения с предишните версии, той извършва редакция на четирите Евангелия на латински език, след това – на Псалтира и на голяма част от Стария Завет. Като се опира на еврейския и гръцки оригинал, на Септуагинта – класическата гръцка версия на Стария Завет, датираща от предхристиянско време, и за п0-старите латински версии, Йероним, подпомаган по-късно и от други сътрудници, успява да предложи един по-добър превод: така наречената Vulgata – „официалният“ текст на латинската Църква и днес. Интересно е да се видят критериите, от които големият библист се ръководи в делото си на преводач. Сам той ги разкрива, когато заявява, че първо трябва да се уважава редът на думите в Светите Писания, защото в тях, казва той, „дори редът на думите е тайна“ (Ep. 57, 5), тоест е откровение. Наред с това подчертава нуждата да се прибягва до оригиналните текстове: „Когато започне спор между латинистите относно Новия Завет, по въпроса за спорните места в ръкописите, тогава да прибягваме към оригинала, тоест към гръцкия текст, на който е написан Новият Завет. По същия начин да процедираме и със Стария Завет: ако има разминавания между гръцките и латинските текстове, да се позоваваме на оригиналния, еврейския текст. И така всичко, което тече от извора, можем да намерим в ручеите“ (Ep. 106, 2). Освен това, Йероним коментира и редица библейски текстове. За него коментарите трябва да излагат множество мнения, „така че прозорливият читател, след като е прочел различните обяснения и се е запознал с различни мнения – приемливи или не, – да може да отсъди кое е най-достойно за внимание, и като сараф с опит да отхвърли фалшивата монета“ (Contro Rufino 1, 16).
Оборва енергично и разгорещено еретиците, които оспорват традицията и вярата на Църквата. Показва също значението и валидността на християнската литература, станала истинска култура, вече достойна да се сравнява с класическата: прави това, съставяйки „De viris illustribus“ („Прочутите мъже“) – труд, в който Йероним представя биографиите на над сто християнски автори. Пише също биографии на монаси, излагайки в тях наред с други духовни теми и монашеския идеал. Освен това превежда редица произведения на гръцки автори. Накрая, в значителния си „Епистуларий“ – шедьовър на латинската литература, Йероним се представя като висококултурен човек, аскет и водач на душите.
Какво можем да научим ние от Свети Йероним? Струва ми се, най-вече това: да обичаме Божието Слово в Светото Писание. Свети Йероним казва: „Непознаването на Писанията е непознаване на Христа“ (Commento ad Isaia, prol.). Затова е важно всеки християнин да живее в контакт и в личен диалог с Божието Слово, което ни се дарява в Светото Писание. Този наш диалог с него трябва да има винаги две измерения: от една страна, трябва да бъде наистина личен диалог, защото Бог говори с всекиго от нас чрез Светото Писание и има послание за всекиго. Трябва да четем Светото Писание не като слово от миналото, а като Божие Слово, насочено и към нас, и да се стремим да разберем какво Господ иска да каже на нас. но за да не изпаднем в индивидуализъм, трябва да имаме предвид, че Божието Слово ни е дадено именно за да изграждаме общение между нас, да се обединяваме от истината в пътуването ни към Бога. То, следователно, бидейки винаги лично Слово, е също и Слово, което изгражда общност, което изгражда Църквата. Затова трябва да го четем в общение с живата Църква. Привилегировано място за четене и слушане на Божието Слово е литургията, в която, чествайки Словото и правейки да присъства в Тайнството Тялото Христово, ние актуализираме Словото в нашия живот и го правим да присъства сред нас. Не трябва никога да забравяме, че Божието Слово е над времето. Човешките мнения идват и си отиват. Онова, което днес е толкова модерно, утре бързо ще остарее. Божието Слово обаче е Слово на вечния живот, носи в себе си вечността – онова, което е непреходно. Носейки в нас Божието Слово, ние носим в нас и вечното – вечния живот.
Затова ще завърша с думите на Свети Йеромим към Свети Павлин Нолански. В тях великият екзегет изразява именно тази истина: че в Божието Слово получаваме вечността, вечния живот. Свети Йероним казва: „Да се стремим да научим на земята онези истини, чиято правота ще пребъде и на небето“ (Ep. 53, 10).
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)