3 юли – Свети Тома, Апостол (Празник)
Свети Тома е един от Дванадесетте Апостоли, призвани от Господ Исус Христос. След Възкресението Господне отказва да повярва на разказите на другите ученици, че са видели Господа. Затова Господ му се явява и му позволява да види и докосне раните Му, за да се изпълни с вяра. След Петдесятница Свети Тома с изключително усърдие проповядва Евангелието сред народите на Изтока. Достига до Индия, където пролива кръвта си за Благовестието.
Из „Проповеди върху Евангелията“ на Свети Григорий Велики, Папа и Църковен Учител
(Проповед 26, 7-9; Patrologia Latina 76, 1201-1202)
„Тома, един от Дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дохожда Исус“ (Йоан 20, 24). Липсвал е само този ученик. Когато се връща, той чува разказите за случилото се, но отказва да повярва на чутото. Тогава идва Господ и дава на неповярвалия ученик да докосне реброто Му, показва му ръцете Си, и като му посочва следите от раните Си, изцелява раните на неверието му.
Какво, братя, виждате във всичко това? Може би смятате, че се дължи на чиста случайност: на това, че този ученик, избран от Господа, е отсъствал, и като се е завърнал после и е чул, се е усъмнил; като се е усъмнил, е докоснал Христовите рани, и като ги е докоснал, е повярвал?
Не, нищо тук не е било случайно, а по Божи промисъл. Милостта на Господа тук е подействала по изключително чуден начин, та онзи ученик, със своите съмнения, когато докосне раните по тялото на своя Учител, да излекува в нас раните на неверието. Неверието на Тома ни е донесло много по-голяма полза по отношение на вярата, отколкото вярата на останалите ученици. Когато той бива доведен до вярата чрез докосването, нашият ум се утвърждава във вярата чрез преодоляването на всяко съмнение. Така ученикът, който се е усъмнил и е докоснал, става свидетел на истината на възкресението.
Докоснал е и е възкликнал: „Господ мой и Бог мой!“
Исус му казва: „Ти повярва, защото Ме видя“ (Йоан 20, 28-29). Както и апостол Павел казва: „Вярата е основа на нещата, за които се надяваме, и разкриване на онова, което не се вижда“, ясно е, че вярата е разкриване на нещата, които не можем да видим. Нещата, които се виждат, не изискват вече вяра, а са обект на познание. Но след като Тома бе видял и докоснал, как така му бе казано: „Ти повярва, защото видя“? Друго, прочее, бе видял той, и в друго нещо бе повярвал. Божествеността не може да бъде видяна от смъртен човек. Един човек е, който вижда и познава Бога, казвайки: „Господ мой и Бог мой!“ Повярвал е, защото е видял. Видял е един истински Човек и е казал, че Той е Онзи Бог, Който не е могъл да види.
Голяма радост ни носи онова, което следва: „Блажени онези, които не са видели, а са повярвали!“ (Йоан 20, 28). С тези думи без съмнение сме посочени всички ние, които вярваме в Оногова, Когото не са усетили сетивата ни. Посочени сме ние, ако обаче вярата ни бъде последвана от дела. Защото истински вярва онзи, който осъществява в живота си истината, в която вярва. Казва Свети Павел за онези, които имат вяра само на думи: „Те изповядват, че познават Бога, а с делата си Го отричат“ (Тит 1, 16). А Яков пише: „Вярата без дела е мъртва“ (Яков 2, 26).
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)