29 април – Света Катерина Сиенска, Девица и Църковна Учителка, Покровителка на Европа (Празник)
Света Катерина е родена в Сиена (Италия) на 25 март 1347 г., в многодетното семейство на занаятчията Якопо Бенинказа. Когато е на 6 години, за пръв път й се явява Исус Христос (впоследствие ще има много такива срещи с Него). 7-годишна, дава обет за целомъдрие и се отдава на живот, изпълнен с молитва, покаяние и пост, вървейки по пътя на християнското усъвършенстване. През 1363 г. облича дрехата на „Mantellata“ (членка на Третия Доминикански Орден). Тя е една от най-големите мистички на западното християнство. Прочута е и с милосърдните си дела в полза на нуждаещите се. Пише послания и лично се среща с Папата в Авиньон, за да го убеди да се върне в Рим за доброто на християнското единство. Около нея се събира голяма общност от нейни последователи. Оставя прекрасни духовни съчинения. Умира на 29 април 1380 г. Канонизирана е през 1461 г. от Папа Пий II. Папа Пий XII я обявява за Покровителка на Италия (1939 г.), а Папа Йоан Павел II – на Европа (1999 г.)). Папа Павел VI я провъзгласява за Църковна Учителка.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ на Ватикана – 24 ноември 2010 г.
Скъпи братя и сестри,
Днес бих искал да ви говоря за една жена, изиграла забележителна роля в живота на Църквата. Става дума за Света Катерина Сиенска. Векът, в който тя живее – XIV век, – е трудна епоха в живота на Църквата и за цялата социална тъкан на Италия и Европа. И в най-трудните моменти обаче Господ не престава да благославя Своя Народ, давайки му Светци и Светици, които да разтърсват умовете и сърцата, предизвиквайки обръщане и обновление. Катерина е една от тях и дори днес тя ни говори и ни подтиква да вървим смело към светостта, за да бъдем по все по-цялостен начин ученици на Господа.
Родена е в Сиена през 1347 г., в много голямо семейство, и умира в родния си град през 1380 г. На 16 години, подтикната от едно видение на Свети Доминик, постъпва в Третия Доминикански Орден, в женския му клон, наричан Mantellate. Оставайки при семейството си, тя потвърждава обета си за девственост, направен по частен начин, когато е още на юношеска възраст, и се отдава на молитва, покаяние, милосърдни дела, особено в полза на болните.
Когато славата на светостта й се разпространява, тя започва да бъде много търсена за духовни съвети от всякакви хора: знатни и политици, хора на изкуството и хора от народа, богопосветени, църковни дейци, включително Папа Григорий XI, който в този период резидира в Авиньон и когото Катерина призовава енергично и резултатно да се върне в Рим. Пътува много, за да работи за вътрешното реформиране на Църквата и да подпомага мира между държавите. По тази причина Достопочтеният Йоан Павел II пожела да я обяви за Покровителка на Европа: за да не забравя никога Старият Континент християнските си корени, които са в основата на неговия път, и да продължава да черпи от Евангелието фундаменталните ценности, които да му осигуряват справедливост и съгласие.
Катерина е страдала много, като много други Светци. Дори някои са мислели, че не бива да й се има доверие, и през 1374 г., шест години преди смъртта й, генералният капитул на Доминиканците я вика във Флоренция, за да я разпита. Поставят при нея един учин и смирен брат – Раймунд от Капуа, бъдещ Генерален Магистър на Ордена. Станал неин изповедник, но и неин „духовен син“, той пише първата пълна биография на Светицата. Канонизирана е през 1461 г.
Учението на Катерина, която с много труд се научава да чете и започва да пише, когато е вече възрастна, се съдържа в „Диалог на Божието Провидение, или Книга на Божественото Учение“ – шедьовър на духовната литература, в нейните писма и в събраните й Молитви. Това учение е изпълнено с такова богатство, че Божият Слуга Павел VI през 1970 г. я обяви за Църковна Учителка – титла, която се прибавя към онази на Съпокровителка на град Рим, дадена й по волята на Блажения Пий IX, и на Покровителка на Италия, според решението на Достопочтения Пий XII.
В едно видение, което никога няма да изчезне от сърцето и ума на Катерина, Божията Майка я представя на Исус, Който й връчва прекрасен пръстен с думите: „Аз, твоят Създател и Спасител, те вземам за съпруга във вярата, която ще запазиш винаги чиста, докато отпразнуваш с Мен в небето вечното си сватбено тържество“ (Raimondo da Capua, S. Caterina da Siena, Legenda maior, n. 115q Siena 1998). Този пръстен остава видим единствено за нея. В този изключителен епизод откриваме жизнения център на религиозността на Катерина, както и на всяка истинска духовност: христоцентризма. За нея Христос е като Съпруг, с Когото тя е в интимна близост на общение и вярност. Той е Благото, обичано повече от всяко друго благо.
Тази дълбока връзка с Господа е илюстрирана от един друг епизод от живота на тази забележителна мистичка: размяната на сърцата. Според Раймунд от Капуа, който предава онова, което му е доверила Катерина, Господ Исус й се явява с блестящо червено човешко сърце в ръка, отваря гръдта й, слага го там и казва: „Възлюбена дъще, както в един друг ден взех твоето сърце, което ти ми предложи, ето че сега ти давам Моето сърце, и отсега нататък то ще бъде на мястото, заемано от твоето сърце“ (ibid.). Катерина живее истински думите на Свети Павел: „… Не аз живея, а Христос живее в мен“ (Гал. 2, 20).
Като Сиенската Светица, всеки вярващ изпитва надеждата да се уподоби на Христовото Сърце, за да обича Бога и ближния, както Самият Христос ги обича. И всички ние можем да позволим да бъде променено сърцето ни и да се научим да обичаме като Христос, в близост до Него, подхранвана от молитвата, от размишлението над Божието Слово и от Тайнствата, преди всичко приемайки редовно и с почит Светото Причастие. И Катерина принадлежи към множеството евхаристични Светци, с което пожелах да завърша моето Апостолическо Насърчение „Sacramentum Caritatis“ (cfr. n. 94). Скъпи братя и сестри, Евхаристията е изключителен дар на любовта, с който Бог ни обновява постепенно, за да подкрепи нашия път във вярата, да оживява нашата надежда, да разпалва любовта ни, за да ни направи все повече подобни на Него.
Към една толкова силна и истинна персоналност се върви, като се изгражда истинско духовно семейство. Става дума за хора, възхитени от моралния авторитет на тази млада жена с изключителна възвишеност на живота, а понякога и впечатлени от мистичните феномени, които я съпровождат, както и от постоянното й състояние на екстаз. Мнозина й предлагат служението си и смятат за особена привилегия да бъдат въведени духовно от Катерина. Наричат я „мама“, защото като духовни синове черпят от нея храна за духа си.
И днес Църквата получава много благотворно въздействие от духовното майчинство на толкова много жени – богопосветени и мирянки, които подхранват в душите мисълта за Бога, засилват вярата на хората и насочват християнския живот към все по-високи върхове. „Син Ви казвам и Ви наричам – пише Катерина, обръщайки се към един от духовните си синове – чертозина Джовани Сабатини, – тъй като Ви родих за постоянни молитви и копнеж за Божието лице – така, както майка ражда чедото си“ (Epistolario, Lettera 141: A don Giovanni de’ Sabbatini). Обича да се обръща към Брата доминиканец Бартоломео Доминичи със следните думи: „Възлюбени и прескъпи братко и сине в Христа – пресладкия Исус“.
Друга черта на духовността на Катерина е свързана с дара на сълзите. Те изразяват една фина и дълбока чувствителност, способна да се вълнува и да бъде нежна. Немалко Светци са имали дара на сълзите, обновявайки чувствата на Самия Исус, Който не сдържа и не скрива плача Си пред гроба на Своя приятел Лазар и скръбта на Мария и Марта, и при вида на Йерусалим в последните Си земни дни. Според Катерина, сълзите на Светците се смесват с Кръвта на Христа, за Когото тя говори с изпълнен с трепет тон и с много силни символични образи: „Помнете разпнатия Христос, Бог и Човек ( … ). Имайки за цел разпнатия Христос, скрийте се в раните на разпнатия Христос, потопете се в кръвта на разпнатия Христос“ (Epistolario, Lettere n. 16: Ad uno il cui nome si tace).
Така можем да разберем защо Катерина, макар да разбира човешките недостатъци на свещениците, винаги е имала огромно уважение към тях: те раздават чрез Тайнствата и Словото спасителната сила на Кръвта Христова. Сиенската Светица винаги е призовавала свещенослужителите, включително Папата, когото нарича „сладък Христос на земята“, да бъдат верни на техните отговорности, движени винаги и само от дълбоката си и постоянна любов към Църквата. Преди да умре, тя казва: „Тръгвайки си от своето тяло, аз наистина изчерпах и дадох живота си в Църквата и за Светата Църква, която за мен е изключителна благодат“ (Raimondo da Capua, S. Caterina da Siena, Legenda maior. n. 363).
От Света Катерина, следователно, ние научаваме най-възвишената наука: да познаваме и да обичаме Исус Христос и Неговата Църква. В „Диалог на Божественото Провинение“, тя по особен начин описва Христос като мост между небето и земята. Той се състои от три стъпала, образувани от нозете, от реброто и от устата на Исус. Въздигайки се чрез тези стъпала, душата преминава през трите етапа на всеки път на освещаването: откъсването от греха, практикуването на добродетелите и на любовта, сладостното и изпълнено с чувство единение с Бога.
Скъпи братя и сестри, да се научим от Света Катерина да обичаме смело, по интензивен и искрен начин, Христос и Църквата. Затова да направим наши думите на Света Катерина, които четем в „Диалог на Божественото Провидение“, като заключение на главата, която говори за Христос – моста: „От милосърдие Ти ни уми в Кръвта Си, от милосърдие пожела да общуваш с Твоите създания. О, Луд от любов! Не Ти бе достатъчно Твоето въплъщение, а пожела и да умреш! ( … ) О, милосърдие! Сърцето ми спира, когато мисля за Тебе: каквото и да помисля за Тебе, намирам само милосърдие“ (cap. 30, pp. 79-80). Благодаря!
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)