29 август – Мъченичество на Свети Йоан Кръстител (Възпоминание)
Йоан Кръстител, Христовият Предтеча, не се страхува да изобличава всеки, който дръзва да престъпи Божия закон, дори това да е самият Ирод, цар на Юдея, взел за съпруга братовата си жена Иродиада. Затова Саломе, дъщеря на Иродиада, подучена от майка си, пожелава като награда за танца си главата на Кръстителя. Така Йоан увенчава с мъченическа смърт делото си на най-велик от пророците, проправил пътя на Христа.
Из „Проповеди“ на Свети Беда Достопочтени, Свещеник и Църковен Учител
(Проповед 23; CCL 122, 354.356.357)
Блаженият Предтеча на рождението на Господа със своята проповед и със смъртта си показа в борбата си сила, достойна да бъде видяна от небето. Макар в очите на хората той да претърпя мъчения, надеждата му е изпълнена с безсмъртие, както казва Писанието (ср. Прем. 3, 4). Напълно справедливо е, че ние честваме тържествено рождения му ден за небето. Той го направи забележителен със своето страдание и го обагри с кръвта си. Свято нещо е да почитаме възпоминанието му и да го празнуваме с радостен дух. С мъченичеството си той подпечата свидетелството, което бе дал за Господа.
Свети Йоан претърпя затвор и окови, за да свидетелства за нашия Изкупител, за да приготви пътя му. За Него отдаде и живота си, макар да не бе принуждаван да се отрече от Исус Христос, а само да премълчи истината. При все това умря за Христа.
Христос бе казал: „Аз съм истината“ (Йоан 14, 6), затова именно за Христа Йоан проля кръвта си, защото я проля за истината. И както с рождението си, с проповедта си, с кръщението, което извършваше, той проповядва и кръсти Христа, така и със страданието си предрече Страданията, които Христос трябваше да претърпи.
Човек с такова голямо величие завърши живота си с проливане на кръвта си, след като дълго страда, окован във вериги. Той възвестяваше свободата на Божия мир и бе хвърлен в тъмница от нечестивците. Затворен бе в мрака на затвора онзи, който дойде да въздаде свидетелство за светлината и от самата Светлина, която е Христос, заслужи да бъде наречен светилник, който пламти и озарява. Бе кръстен в собствената си кръв онзи, на когото бе дадено да кръсти Изкупителя на света, да чуе казаното от Отца за Него и да види как благодатта на Светия Дух слиза върху Него.
Но за личности като Йоан не можеше да бъде тежко, а леко и прекрасно да понасят заради истината временни мъчения, отплатата за които са вечните радости. За човек като него смъртта не беше фатално събитие или трагична неотменност. Тя бе по-скоро награда, палма на вечния живот чрез изповядването на Исусовото име.
Защото правилно е казал Апостолът: „На вас е дарена заради Христа благодатта не само да вярвате в Христа, но и да страдате за Него“ (Филип. 1, 29). Нарича Христова благодат онова, което избраните претърпяват за Него: „Страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с онази слава, която ще се яви в нас“ (Рим. 8, 18).
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)