29май-2юли – ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО

между 29 май и 2 юли – ПРЕСВЕТО СЪРЦЕ ИСУСОВО (Тържество)

 

Нуно да Силва Гонсалвиш S. J. Тържество на Пресветото Сърце Исусово (проповед)

(Nuno da Silva Goncalves S. J. Solennità del Sacro Cuore di Gesù – omelia. Pontificio Collegio Portoghese, 15 giugno 2012)

Тази любов на Отца към човечеството, присъстваща напълно в Исус, намираме описана много добре в днешните четива. Да започнем с прекрасните думи на пророк Осия, където любовта на Отца към нас е видима чрез жестове – и то много конкретни и фамилиарни жестове. Жестове на някой, който учи едно дете да ходи, като го държи за ръка. Жестове на някой, който притиска детето до бузата си. Жестове на някой, който се навежда, за да го нахрани. Любовта на Отца към човечеството, според думите на Осия, е най-накрая едно Сърце, което се вълнува и тръпне в дълбините си от състрадание.

Погледът ни днес отива отвъд човешката природа на Исус, представена символично от Неговото Сърце. Ще кажем веднага, че става дума за една набожност, която е много трудно да бъде изобразена и пресъздадена. За съжаление е така. За съжаление, защото е ясно, че честваме един централен аспект на нашата вяра. Честваме факта, че чрез човешкото Сърце на Исус, чрез Неговите чувства и афекти, става видима любовта на Отца към човечеството. Любовта на Бога Отец се проявява в туптенето на човешкото Сърце на Неговия Син, Исус. Намираме се пред Тайната на Въплъщението на Божието Слово.

Но в пълнотата на времената любовта на Отца има едно друго описание, най-изразителния си и завършен жест: самият живот на Исус и Неговата смърт за нас. И когато, от страна на Исус, вече е било казано всичко, ето че жестокият и безмилостен удар с копие на един войник ни оставя в наследство най-великият символ на тази любов: отворената страна и пронизаното сърце като окончателен образ на живота, посветен на другите докрай. Следователно, любовта на Отца към човечеството намира нов символ в пронизаното Сърце на Исус.

Описанието служи на желанието: на желанието за познание и на желанието за отговор. Желанието за познание е представено добре в думите на Павел до ефесяни: „Да можете да проумеете с всички светии какво е ширина и дължина, дълбочина и височина, и да узнаете Христовата любов, която превъзхожда всяко знание“. Това е програма за цял живот, ако позволим на Светия Дух да бъде наш Учител.

Желанието за отговор зависи от нас. На любовта се отговаря с любов. На личната любов се отговаря с лична любов, конкретизирана в служението. Ние сме в служба на тази любов с цялата наша реалност. Отдаваме себе си, посвещаваме се, даряваме се на Господа, та нашата готовност да Му помогне да направи видимо и ефикасно желанието Му да обича и да бъде близо до всички.

В традицията на почитта към Исусовото Сърце, освен посвещаването и даряването на нас самите, е важна идеята за възстановяването. Предпочитам да използвам думата „възстановяване“, защото тя ни навежда повече на мисълта за действие. Съзерцателното възстановяване в молитвата е фундаментално, но е неделимо от възстановяването, което означава обещание и действие. Ние се даряваме на Господа, за да възстановим света: да излекуваме раните, да подкрепяме правдата, да бъдем до онези, които се намират в най-голяма нужда, да покажем, че всички сме братя, защото Бог е Отец на всички. Така че да бъдем готови да възстановяваме един конкретен свят, защото истинското благочестие е неделимо от действието.

Папа Бенедикт XVI говори за Празника на Пресветото Сърце Исусово по начин, който изразява много по-добре от мен същността на това честване:

„В сърцето на Изкупителя ние почитаме любовта на Бога към човечеството, Неговата воля за всеобщо спасение, безкрайното Му милосърдие. Да се почита Пресветото Сърце Христово означава да се обожава онова Сърце, което, след като ни е възлюбило докрай, е било прободено с копие и от висотата на кръста е проляло кръв и вода – неизчерпаем извор на нов живот“ (Angelus, 5 giugno 2005).

Да приемем тази вечер този нов живот и да подновим нашето обещание да го носим на другите.

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.