28 януари – Свети Тома Аквински, Свещеник и Църковен Учител (Възпоминаниe)
Свети Тома е роден ок. 1225 г. в Рокасека (на границата между италианските области Лацио и Кампания), в семейството на графа на Аквино. Близките му желаят да го видят монах в престижния Бенедиктински Орден, но той избира да следва евангелските съвети на Христос в новооснования Орден на Доминиканците. С упование в Божията воля преодолява всички трудности и е приет в този Орден. Учи в прочутите университети в Неапол, Париж и Кьолн; негов учител е Свети Алберт Велики. През 1252 г. е ръкоположен за свещеник. Спечелва си в целия християнски свят славата на изключителен богослов. Преподава в Парижкия университет (1256-1259; 1269-1272). По време на престоя си в Италия е високо ценен сътрудник на Римските Първосвещеници. Оставя огромно литературно наследство. В Рим започва да пише своето останало незавършено фундаментално съчинение по систематично богословие „Summa Theologiae“ – връх на западноевропейското богословие в епохата на схоластиката. Последните си години прекарва в Неапол. Умира на 7 март 1274 г. в абатството Фосанова, на път за Лион, където е поканен да участва в свикания там Вселенски църковен Събор за единение с православния Изток. Творчеството му е основа и отправна точка за изследванията на католическите богослови за векове напред. Канонизиран е от Папа Йоан XXII през 1323 г. През 1567 г. е провъзгласен за Църковен Учител.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ на Ватикана – 23 юни 2010 г.
Скъпи братя и сестри,
Днес бих искал с тази трета част да завърша моите катехизиси за Свети Тома Аквински. Дори повече от 700 години след смъртта му можем да научим много от него. Споменаван беше от моя Предшественик, Папа Павел VI, който в едно свое слово, произнесено във Фосанова на 14 септември 1974 г., по случай 700 години от смъртта на Свети Тома, си зададе въпроса: „Учителю Тома, какъв урок можеш да ни дадеш?“ И отговори така: „Упованието в истината на католическата религиозна мисъл, която от него бе разпространявана, излагана, открита за познавателната способност на човешкия ум“ (Insegnamenti di Paolo VI, XII [11974], pp. 833-834). И още същия ден, в Аквино, обръщайки се отново към Свети Тома, заявява: „Всички ние, които сме верни чеда на Църквата, можем и трябва, поне в някаква степен, да бъдем негови ученици!“ (Ibid., p. 836).
Затова нека влезем и ние в училището на Свети Тома и на неговия шедьовър „Summa Theologiae“. Той остава незавършен, но въпреки това е монументална творба: съдържа 512 въпроса (quaestiones) и 2669 артикули. Става дума за стройно изложение, в което приспособяването към човешката интелигентност на тайните на вярата е извършено с яснота и задълбоченост, на базата на въпроси и отговори, в които Свети Тома задълбочава учението, идващо от Светото Писание и Отците на Църквата, особено от Свети Августин. В това изложение, изправен пред истинските въпроси на своето време, които често са и наши въпроси, Свети Тома, използвайки също метода на мислене на древните философи, в частност на Аристотел, стига до точни, ясни и задълбочени формулировки на истините на вярата, където истината е дар на вярата, заблестява и става разбираема за нас, за нашето мислене. Такова усилие на човешкия ум обаче – напомня н Аквинат със своя живот, – е винаги озарено от молитвата, от светлината, която идва свише. Единствено който живее с Бога и с Неговите тайни, може да разбере онова, което те казват.
В „Summa“ на Богословието, Свети Тома тръгва от факта, че има три начина на Божието битие и същност: Бог съществува в Себе Си; Той е начало и край на всички неща, затова всички твари произлизат и зависят от Него; след това, Бог присъства чрез Своята благодат в живота и дейността на християнина, на Светците; и накрая, Бог присъства по изцяло специален начин в Личността на Христос, съединен реално с Човека Исус, и действащ в Тайнствата, които произлизат от Неговото изкупително дело. Затова структурата на тази монументална творба (cfr. Jean-Pierre Torrell, La „Somma“ di San Tommaso, Milano 2003, pp. 29-75) – едно изследване с „богословски поглед“ към пълнотата на Бога (cfr. Summa Theologiae, Ia, q. 1, a. 7), е изградена в три части, и е описана от Doctor Communis – Свети Тома, – със следните думи: „Главната цел на свещеното учение е тази: да стори така, че да бъде познат Бог, и то не единствено Сам по Себе Си, а и като начало и край на нещата, и по-специално на разумното създание. С намерението да изложим това учение, ще се занимаем на първо място с Бога; на второ място, с движението на творението към Бога; и на трето място, с Христос, Който като Човек е за нас път, по който да достигнем до Бога“ (Ibid. I, q. 2). Образува се кръг: Бог Сам по Себе Си, Който излиза от Себе Си и ни поема за ръка, така че с Христос се завръщаме при Бога, и Бог ще бъде всичко във всички.
Първата част на „Summa Theologiae“ е посветена, следователно, на Бога Сам по Себе Си, на тайната на Троицата и на творческата съзидателна дейност на Бога. В тази част намираме едно дълбоко разсъждение за автентичната реалност на човешкото същество, излязло от съзидателните ръце на Бога, плод на Неговата любов. От една страна, ние сме сътворени, зависими същество, не идваме от нас самите; но, от друга страна, имаме истинска автономия, така че сме не само нещо привидно – както твърдят някои философи платоници, – а реалност, пожелана от Бога като такава, и стойностна сама по себе си.
Във втората част Свети Тома разглежда човека, подтикван от Благодатта в своя стремеж да познае и да обича Бога, за да бъде щастлив във времето и във вечността. За първото Авторът представя богословските принципи на моралното действие, изследвайки как в свободния избор на човека да върши добри дела се съчетават разумът, вярата и страстите, към които се добавя силата, дарявана от Божията благодат чрез добродетелта и даровете на Светия Дух, както и чрез помощта, която се дава от моралния закон. Следователно, човешкото същество е динамично същество, което търси себе си, стреми се да стане себе си, и в този смисъл се старае да върше делата, които го изграждат, които го правят истински човек; и тук се намесва моралният закон, намесва се Благодатта и собственият разум, волята и страстите. Върху тази основа Свети Тома очертава физиономията на човека, който живее според Духа, и така става икона на Бога. Тук Аквинат се спира, за да проучи трите теологални (богословски) добродетели – вярата, надеждата и любовт, след което следва прецизното изследване на над петдесет морални добродетели, организирани около четирите кардинални (човешки) добродетели – благоразумието, справедливостта, въздържаността, силата. След това завършва с разсъждение за различните призвания в Църквата.
В третата част на „Summa“, Свети Тома се занимава с Тайната на Христос – пътя и истината, – чрез Когото можем да стигнем до Бога Отец. В тази част той пише ненадминати страници за Тайната на Въплъщението и на Страданието на Исус, добавяйки след това обширно изследване за седемте Тайнства, защото в тях въплътеното Слово влага благодеянията на Въплъщението за наше спасение, за нашия път на вярата към Бога и към вечния живот и остава реално присъстващо в реалността на творението, като по този начин ни докосва в най-съкровената ни същност.
Говорейки за Тайнствата, Свети Тома се спира по особен начин на Тайнството Евхаристия, към което питае огромна набожност – дори дотам, че, според древните му биографи, често доближавал глава до Табернакула, за да чуе как тупти божественото и човешко Сърце на Исус. В един свой коментар към Писанието, Свети Тома ни помага да разберем възвишеността на Евхаристията, като пише: „Евхаристията, бидейки Тайнство на Страданието на нашия Господ, съдържа в себе си Исус Христос, Който е страдал за нас. Затова всичко, което е резултат от Страданието на нашия Господ, е също така резултат от това Тайнство, което не е нещо друго, а приложение за нас на Страданието Господне“ (In Ioannem, c. 6, lect. 6, n. 963). Разбираме добре защо Свети Тома, както и други Светци, са отслужвали Светата Литургия, проливайки сълзи от състрадание към Господа, Който се принася в жертва за нас – сълзи от радост и благодарност.
Скъпи братя и сестри, по примера на Светците, да се влюбим в това Тайнство! Да участваме в Светата Литургия съсредоточено, за да получаваме от нея духовни блага, да се храним с Тялото и Кръвта на Господа, за да бъдем непрекъснато подхранвани от Божията благодат! Да разговаряме на драго сърце и постоянно, на „Ти“, с Пресветото Тайнство! Онова, което Свети Тома излага с научна строгост в големите си богословски трудове, като „Summa Theologiae“, както и „Summa contra Gentiles“, е предствено и в неговите проповеди, произнесени пред студентите и верните. През 1273 г., година преди смъртта си, по време на целия Велик Пост той проповядва в църквата „Сан Доменико Маджоре“ в Неапол. Съдържанието на тези слова е било събрано и запазено: това са „Opuscula“ (малки творби), в които той обяснява Апостолския Символ, тълкува молитвата „Отче наш“, илюстрира Декалога 1Десетте Божи Заповеди) и коментира „Ave Maria“: съдържанието на проповедта на Doctor Angelicus се покрива почти изцяло със структурата на Катехизиса на Католическата Църква. Защото в Катехизиса и в проповедта във време като нашето – на обновени усилия за евангелизация, никога не трябва да липсват тези фундаментални теми: онова, в което вярваме – и ето го Символът на вярата; онова, за което се молим – и ето ги „Отче наш“ и „Ave Maria“; и онова, което живеем, както ни учи библейското Откровение – и ето го законът за любовта към Бога и ближния, и Десетте Заповеди като израз на този повик на любовта.
Бих искал да ви предложа някакъв пример – прост, съществен и убедителен, за съдържанието на учението на Свети Тома. В своя „Opusculum за Символа на вярата“ той обяснява ценността на вярата. Чрез нея, казва той, душата се съединява с Бога и израства като кълн на вечния живот; животът получава сигурен ориентир, и ние преодоляваме успешно изкушенията. На който възразява, че вярата е глупост, понеже ни кара да вярваме в нещо, което не се поддава на сетивния опит, Свети Тома дава много подробен отговор и напомня, че това е необосновано съмнение, защото човешката интелигентност е ограничена и не може да познае всичко. Само в случай, че можем да познаваме съвършено всички видими и невидими неща, ще бъде истинска глупост да приемаме истината с чиста вяра. Освен това е невъзможно да се живее, отбелязва Свети Тома, без да се доверяваме на опита на другите там, където личното познание не достига. Разумно е, следователно, да вярваме в Бога, Който ни се разкрива, и на свидетелството на Апостолите: те са били малко, обикновени и бедни хора, покрусени от разпъването на техния Учител. И все пак много мъдри, благородни и богати хора са се обръщали за кратко време поради слушането на тяхната проповед. Става дума за един чуден исторически феномен, на който е трудно да се даде друг разумен отговор, освен този на срещата на Апостолите с Възкръсналия Господ.
Коментирайки текста на Символа на Въплъщението на Божието Слово, Свети Тома прави някои заключения. Той казва, че християнската вяра бива укрепена от тайната на Въплъщението; и надеждата се обръща с повече доверие към мисълта, че Божият Син е дошъл сред нас като един от нас, за да даде на хората Своята божественост; любовта се оживява, защото няма по-явен знак за Божията любов към нас от този: да видим Създателя на вселената да става Сам творение – един от нас. Накрая, като мислим за тайната на Божието въплъщение, ние чувстваме как се разпалва желанието да се присъединим към Христос в славата. Правейки едно простичко и красноречиво сравнение, Свети Тома отбелязва: „Ако братът на един цар се намира далеч от него, разбира се, че ще желае да живее близо до него. Добре, Христос е наш Брат; следователно, трябва да копнеем за общение с Него, да станем едно сърце с Него“ (Opuscoli teologic0-spirituali, Rome 1976, p. 64).
Представяйки молитвата „Отче наш“, Свети Тома показва, че тя е сама по себе си съвършена, притежавайки всички пет характеристики на една добра молитва: поверяване на Бога с упование и спокойствие; подходящо съдържание, защото, отбелязва Свети Тома, – „е много трудно да се знае какво е добре да се иска и какво не, предвид това, че имаме трудности при разбора на желанията“ (Ibid. p. 120); след това – необходимата подреда на исканията; жарът на любовта и искреното смирение.
Свети Тома, както всички Светци, изпитва голяма почит към Дева Мариия. Дефинира я с прекрасен епитет: Triclinium totius Trinitatis: триклиний, тоест място, където Троицата намира някой, защото поради Въплъщението, в никое друго създание, освен в нея, трите божествени Лица не са живели и не са изпитвали наслада и радост от това, че живеят в душата й, пълна с Благодат. Чрез нейното застъпничество можем да получим всяка помощ.
С една молитва, традиционно приписвана на Свети Тома, която, във всеки случай, отразява всички елементи на неговата голяма почит към Мария, нека кажем и ние: „О, преблажена и пресладка Дево Марийо, Майко Божия … Поверявам на твоето милостиво сърце целия си живот … Изпроси за мен, пресладка моя Господарко, истинска любов, с която да мога да обичам с цялото си сърце Твоя пресвят Син и тебе, след Него, над всичко, и ближния в Бога и чрез Бога“.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)