28 декември – Свети Невинни Младенци, Мъченици (Празник)
Младенците от Витлеем, избити по заповед на юдейския цар Ирод, страхуващ се за трона си от новородения Месия, възвестен му от мъдреците от Изтока, са първите, които засвидетелстват Христа с проливането на кръвта си. Тяхното мъченичество е разказано от евангелиста Матей (Мат. 2, 13-18).
Проповед на Брат Артемио Виторес за Празника на Невинните Младенци във Витлеем
(Omelia di Fra Artemio Vitores per la Festa degli Innocenti a Betlemme)
Братя и сестри,
Намираме се на мястото, наречено от традицията „Гробове на Невинните Младенци“. Корените на Празника на Невинните Младенци, избити заради Исус от слепия гняв на Ирод (ср. Мат. 2, 16-17), са много древни. Този празник се появява в картагенския календар още през IV в., а сто години по-късно – и в Рим, в „Sacramentarium Leonianum“. „Lectionarium Armenium“, съставен към средата на V в., споменава за честването му във Витлеем. През VI в. „Anonymus Placentinus“ говори за „гробовете на Невинните“.
Исус е роден във Витлеем. Тук, във Витлеем, в Светата Нощ, Ангелите възвестяват с ликуване на пастирите, че е свършило очакването. Времето се е изпълнило и е настъпило спасението на всички: „Днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ. И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли“ (Лука 2, 11-12). Кой е Този Младенец? „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Своя Син, Който се роди от жена“ (Гал. 4, 4), роди се от Дева Мария. „Словото стана плът и всели се между нас …“ (Йоан 1, 14). Вечното Слово се е „свило“, станало е малко, станало е Дете – толкова малко, че да се побере в ясла. Именно Исус, Сина на Мария, съзерцаваме във Витлеем: „Тук е роден от Дева Мария Исус Христос“. „Чухме Го“, „видяхме Го с очите си“, „наблюдавахме“ Го, „ръцете ни Го докоснаха“. „И ние видяхме, и свидетелстваме …, и това ви пишем, за да бъде радостта ви пълна“ (1 Йоан 1, 1-4). Бог, казваше Свети Франциск, „стана малко Дете, сука от човешка гръд“ (2 Cel 199). И, изпълнен с любов, Го наричаше „Витлеемското Детенце“ (2 Cel 86).
Днес честваме във Витлеем Празника на Светите Невинни Младенци. Църквата ги нарича „Светите Невинни Младенци“ и ги почита като Мъченици, тъй като децата („infantes“ или „innocentes“) от Витлеем и околностите му са свидетелствали за Христа не с думи, а с кръвта си, получавайки по този начин истинско кръвно кръщение. Почитани са като Мъченици, въпреки че не са били кръстени, защото са били убити „заради Христа“. Свети Бонавентура казва: „Сам Исус е бил убит във всеки един от тях“. Те умират, солидарни с Христос, Който казва: „Истина ви казвам: доколкото сте сторили това на едного от тези Мои най-малки братя, на Мен сте го сторили“ (Мат. 25, 40). Жертвите на мнителния и кървав цар Ирод, откъснати на съвсем крехка възраст от майчината прегръдка, участват заедно със Свети Стефан и с Евангелиста Йоан в кортежа на Месията Цар. „Невинните Младенци“ са свидетели за хората от всички времена на Бога, станал Дете тук, във Витлеем. Този Бог, Който, както чухме в Евангелието на Рождественската Литургия, „беше в света …, но светът не Го позна. Дойде у Своите, и Своите не Го приеха“ (Йоан 1, 10-11). През вековете, в изкуството, в поезията, в народната набожност тези Младенци са били обградени от нежност и симпатия. Свети Пруденций ги възпоминава по следния начин: „Бъдете поздравени, цветя сред мъчениците … Вие бяхте първите жертви, милото стадо на закланите агънца, и на същия този олтар получихте палмата и венеца“. А византийската Литургия пее така: „Витлееме, не тъгувай, а да крепне духът ти поради избиването на Светите Младенци: защото те, като безукорни жертви, бяха принесени на Властителя Христос: заклани с Него, с Него и ще царуват“.
Днес също така е и ден, в който да се замислим. Освен с радостно чувство, този празник винаги се свързва с възмущение от насилието, с което те са били отнети от прегръдките на майките си и са били предадени на смърт. Ирод чувства, че основите на двореца му се люлеят, разклатени от раждането на Този тайнствен съперник, Който идва, за да поеме Своя скиптър. И реагира на това с гняв, иска да унищожи всичко и всички. В Ирод можем да видим образа на Сатаната, който властва над творенията след първородния грях. Но внезапно Бог приема образа на Човек, заченат е в утробата на една жена, откърмен е от гърдите на една жена, бил е приет в нейното лоно. Утробата на жената е център на борбата между Бога и Сатаната още от времето, когато Господ казва на древната змия: „Ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе. То ще те поразява в главата“ (Бит. 3, 15). Всеки път, когато се зачева едно дете, треперят основите на Иродовия дворец. И днес Ирод продължава да отбелязва Рождеството, воювайки срещу потомството на жената, прокарвайки нечестиви закони, чрез които да унищожи невинното дете. И това е много тежко. Да си спомним думите на Господа: „Гледайте да не презрете едного от тези малките, защото, казвам ви, техните Ангели гледат лицето на Моя Отец небесен“ (Мат. 18, 10).
Всяко дете се нуждае от нашата любов. Невинните Младенци, избити от жестокия Ирод (Мат. 2, 13-18), стават свидетели на Христа, и затова ги почитаме. Но не е достатъчно да ги почитаме. „По време на тези празници на Рождеството, на Живота и на Любовта – казваше Папа Бенедикт XVI, – ви моля да си спомним в нашата молитва, по специален начин на 28 септември, за децата, които не са могли да осъществят плана, който Бог е имал за тях, понеже възможността за това им е била отнета с насилие още преди да се родят“. Нека днес тук, при Гроба на Невинните Младенци, да се молим за децата, които Ирод не престава да унищожава по всички краища на земята. Да помислим по особен начин за толкова много неродени деца, жертви на поразата на аборта. Всички те са обичани от Бога, защото „вашият Отец Небесен не иска да загине нито един от тези малките“ (Мат. 18, 14). Да се молим на Господа за всички деца по света: за децата, непознали любовта на своите родители, за онези деца, които нямат дом, за децата, които са използвани като инструменти за насилие или други злодеяния. Да се молим на Исус да ни научи да Го разпознаваме в най-малките и най-бедните на този свят. Като гледаме днес усмивката на Този Младенец от Витлеем, разбираме повече от всякога думите на Исус: „Който приеме това дете в Мое име, Мен приема“ 1Лука 9, 48).
Да станем деца като Младенеца Исус! Как бихме могли да сторим това? За нас Бог е станал Дете. Днес – казва ни Този Бог, Който е станал Дете, – не може повече да се боите от Мен! Можете само да Ме обичате! Точно това казва през III в. Ориген: „За какво ми е да казвам само, че Исус е дошъл в плът, ако не показвам, че е дошъл в точно тази моя плът?“ И затова Франциск, както ни разказва един негов биограф, на всяко Рождество „става дете с Младенеца“ (2 Cel 35). Какви са особеностите на Исус: Бога – Дете? Той е много крехък, закриля Го само прегръдката на Майка Му. Исус е беден: „Когато видим някой бедняк, виждаме като в огледало образа на Господа и на Неговата Майка“ – казваше „Беднякът“ Франциск на своите събратя. Той няма дом: „Нямаше място за тях в страноприемницата“ (Лука 2, 7). Той е „Княз на Мира“ (Ис. 9, 5) и възвестява чрез Своите Ангели: „Слава във висините Богу, и на земята – мир, на човеците, обичани от Бога“ (Лука 2, 14). Сам Исус казва, че единствено „малките“ и „чистите по сърце“ могат да разберат Божиите чудеса и Самия Бог (Мат. 11, 25), защото „който не приеме царството Божие като дете, няма да влезе в него“ (Лука 18, 17). Само така ще можем да мислим за смирените, за бедните, за преследваните, за обикновените и за добрите на този свят, които са изоставени. И един последен съвет: Не пази единствено за себе си благодатта, която си получил! Споделяй с другите твоята среща с Бога Младенец на Рождество и бъди свидетел на Неговата Любов! И ще се случи велико чудо, както се е случило с Франциск: „поради заслугите на Светеца, Младенецът Исус възкръсваше в сърцата на мнозина, които го бяха забравили, и споменът за Него оставаше дълбоко в паметта им“ (1 Cel 86).
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)