28 август – Свети Августин, Епископ и Църковен Учител (Възпоминание)
Свети Августин е роден на 13 ноември 354 г. в Тагасте (Римска Африка, дн. в Алжир). Благочестивата му майка Света Моника го възпитава в християнски дух. От млад проявява изключителни интелектуални качества. Получава блестящо образование и става прочут оратор.
Междувременно се отдалечава от християнството, води безреден живот, увлича се по ереста на манихеите. Усърдните молитви на майка му, както и срещата му със Свети Амброзий, Епископ на Медиоланум (дн. Милано), водят до искреното му и дълбоко обръщане в християнската вяра. През 387 г. получава Кръщение от Свети Амброзий, след което се завръща в Африка и основава там монашеска общност. Избран е за Епископ на Хипон (дн. Аннаба в Алжир).
Огромното богословско наследство на Свети Августин е в основата на католическата теология. Освен множество богословски трудове, то включва и творби по философия и мистика, слова и послания. Сред тях се отличават автобиографията „Изповеди“, както и трактатът „За Божия град“.. Умира на 28 август 430 г. в Хипон.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ на Ватикана – 9 януари 2008 г.
Скъпи братя и сестри,
След Рождественските празници бих искал да се върна към размишленията за Отците на Църквата и да ви говоря днес за най-великия Отец на латинската Църква – Свети Августин. Човек на страстта и на вярата, с изключителна интелигентност и неуморна пастирска грижа, този велик Светец и Църковен Учител е познат, дори само по име, и на онези, които отричат християнството или са далеч от него, защото е оставил много дълбок отпечатък върху културния живот на Запада и на целия свят. Поради забележителните си качества, Свети Августин има огромно влияние, и може да се каже, че от една страна, всички пътища на латинската християнска литература водят към Хипон (днес Анната, на алжирското крайбрежие) – онзи град в Римска Африка, на който е Епископ от 395 г. до смъртта си през 430 г.; и от друга – че от този град тръгват много други пътища на по-късното християнство и на самата западна култура.
Рядко някоя цивилизация е имала толкова велик дух, който да знае как да приеме ценностите й и да издигне вътрешното й богатство, изобретявайки идеи и форми, от които да черпят следващите поколения, както подчертава и Павел VI: „Може да се каже, че цялата мисъл на Античността е събрана в неговото дело, и че от него тръгват потоците на мисълта, които подхранват цялата доктринална традиция на следващите векове“ (AAS, 62, 1970, p. 426). Освен това, Августин е Отец на Църквата, който ни е оставил най-много произведения. Биографът му Посидий казва: „Изглеждаше невъзможно един човек да може да напише толкова много неща през живота си“. За произведенията му ще говорим на следващата ни среща. Днес вниманието ни ще бъде насочено към живота му, който можем да възстановим добре с помощта на писанията му, и особено на „Изповеди“ – изключителната му духовна биография, написана за слава на Бога, която е и най-прочутата му творба. С право именно августиновите „Изповеди“, с вниманието им към вътрешния живот и към психологията, ще бъдат единствен модел за западната (и не само западната) литература, и дори за нерелигиозната такава, чак до модерната епоха. Това внимание към духовния живот, към тайната на „аз“-а, към Божията тайна, която се крие в „аз“-а, е нещо изключително, безпрецедентно, и можем да кажем, че остава завинаги един духовен „връх“.
Но нека се върнем към живота му. Августин се ражда в Тагасте – в провинция Нумидия, в Римска Африка, на 13 ноември 354 г. Син е на Патриций – езичник, който по-късно става християнин, и на Моника, убедена християнка. Тази страстна жена, почитана като Светица, има огромно влияние над сина си и го възпитава в християнската вяра. Августин получава ддор солта като знак на приемане в катехумената, и остава завинаги възхитен от Личността на Исус Христос. Нещо повече, той казва, че винаги е обичал Исус, но се е отдалечавал все повече от вярата на Църквата, от църковната практика, както се случва и днес с много младежи.
Августин има и брат – Навигий, както и сестра, чието име не знаем, и която, след като овдовява, застава по-късно начело на един женски манастир. Изключително интелигентното момче получава добро образование, макар не винаги да е образцов ученик. Изучава обаче добре граматиката – първо в родния си град, после в Мадаура, а от 370 г- учи реторика в Картаген, столицата на Римска Африка. Става отличен познавач на латинския език. Не успява обаче да овладее добре гръцкия език и така и не научава пунически, на който говорят земляците му. Именно в Картаген Августин прочита за пръв път „Хортензий“ – творба на Цицерон, загубена по-късно, която е в основата на пътя му на обръщане. Текстът на Цицерон събужда в него любов към мъдростта, както ще напише, вече като Епископ, в своите „Изповеди: „Тази книга преобърна душата ми“, така че „изведнъж ми опротивяха суетните надежди и с невероятен плам в сърцето зажадувах безсмъртието на мъдростта“ (III, 4, 7).
Но тъй като е убеден, че без Исус не може да се твърди, че истината е наистина намерена, и защото в тази прочувствена книга Неговото име все пак му липсва, веднага след като я прочита, започва да чете Писанието, Библията. Но остава разочарован. Не само защото латинският език на превода на Светото Писание е несъвършен, а и защото самото му съдържание му се струва незадоволително. В разказите на Писанието за войните и за човешките дела той не намира възвишеността на философията, блясъка на търсенето на истината, което й е присъщо. Не иска обаче да живее без Бога и започва да търси някаква религия, която да отговаря и на копнежа му за истината, и на желанието му да се доближи до Исус. Така попада в мрежата на манихеите, които се представят за християни и обещават една напълно рационална релития. Те твърдят, че светът се дели на две части: добро и зло. С това се обяснява цялата сложност на човешката история. На Августин се харесва и дуалистичният им морал, защото изисква много възвишен морал от избраните, а на онези, които като него тепърва се присъединяват към това учение, се позволява един живот, много по-отговарящ на тогавашната ситуация и време, особено при младежите. Затова става манихей, убеден, че е намерил синтеза между рационалното, търсенето на истината и любовта на Исус Христос. Има и конкретна полза в житейски план: присъединяването му към манихеите му отваря перспективите за голяма кариера. Принадлежността към тази религия, изповядвана от много влиятелни личности, му позволява да напредне в кариерата, както и да продължи извънбрачната си връзка с една жена (От нея ще има син – Адеодат, когото много обича; той е много интелигентен, по-късно ще присъства на подготовката на баща си за Кръщението близо до езерото Комо и ще взема участие в онези „Диалози“, които Свети Августин е записал за нас. За съжаление момчето умира преждевременно). След като около дванадесет години преподава граматика в родния си град, Августин се връща в Картаген, където става блестящ и прочут учител по реторика. С времето обаче започва да се отдръпва от вярата на манихеите, които го разочароватименно от интелектуална гледна точка, не можейки да разрешат съмненията му, и след това се премества в Рим, а после и в Милано, където по онова време пребивава императорският двор, и където той заема престижен пост благодарение на интереса към него и на препоръките на римския префект, езичника Симах – враг на Миланския Епископ Свети Амброзий.
В Милано Августин започва да слуша – в началото, за да обогатява реторичния си багаж, – прекрасните проповеди на Епископ Амброзий, императорски представител за Северна Италия. Африканският ретор остава очарован от словото на великия Милански Епископ; и не само от реториката му. Съдържанието на проповедите все повече говори на сърцето му: големият проблем на Стария Завет – липсата на реторична красота и на философска възвишеност, – се разрешава в проповедите на Свети Амброзий чрез типологична интерпретация на Стария Завет. Августин разбира, че целият Стар Завет е път към Исус Христос. Така намира ключа, с който да разбере красотата,, както и философското богатство на Стария Завет, и разбира цялото единство на Христовата тайна в историята, както и синтеза между философия, рационалност и вяра в Logos, в Христа – вечното Слово, станало плът.
Не след дълго Августин си дава сметка, че алегоричният прочит на Писанието и неоплатоничната философия, препоръчвани от Миланския Епископ, му позволяват да разреши интелектуалните трудности, които, по време на младостта му, при първото му доближаване да библейските текстове, са му се стрували непреодолими.
Така Августин предпочита пред четенето на философите обновения прочит на Писанието, особено на Павловите Послания. Обръщането му в християнството на 15 август 386 г. увенчава едно дълго и мъчително вътрешно пътуване, за което ще говорим в следващия катехизис, и африканецът се премества в селските райони северно от Милано, край езерото Комо, заедно с майка си Моника, сина си Адеодат и малка група приятели, за да се приготви за Кръщението. На 32-годишна възраст Августин е кръстен от Амброзий на 24 април 387 г., по време на Пасхалното Бдение, в Катедралата на Милано.
След Кръщението си, Августин решава да се върне в Африка с приятелите си, с идеята да започнат там съвместен живот, подобен на монашеския, в служба на Бога. Но в Остия, в очакване на отпътуването, майка му внезапно се разболява и малко по-късно умира, сломявайки сърцето на сина си. Завърнал се накрая в родината си, обърналият се Августин се установява в Хипон, за да основе там манастир. В този град на африканското крайбрежие, въпреки съпротивата му, е ръкоположен за свещеник през 391 г. и започва с някои свои другари монашеския живот, за който отдавна мечтае, разпределяйки времето си между молитвата, учението и проповедта. Иска да бъде единствено в служба на истината, не се чувства призван за пастирски живот, но след това разбира, че Божието призвание за него е да бъде пастир на другите, и така да им предаде дара на истината. След четири години, през 395 г., той е посветен за Епископ на Хипон. Продължавайки да задълбочава познанието си на Писанията и на текстовете на християнската традиция, Августин е забележителен Епископ с неуморна пасторална дейност: някколко пъти седмично проповядва на верните, помага на бедните и на сираците, грижи се за формацията на клира и за организирането на женски и мъжки манастири. Накратко, този античен ретор се утвърждава като един от най-видните представители на християнството в онова време: много активен в управлението на Епархията си,, също и със забележителни прояви в обществения живот, – през своите над 35 години като Епископ на Хипон той си спечелва голямо влияние в ръководството на Католическата Църква в Римска Африка и е нещо повече от водач на християните от своето време, борейки се срещу религиозните тенденции и разпространяващите се и набиращи последователи ереси като манихейството, донатизма и пелагианството, които заплашват християнската вяра в единия Бог, богат на милосърдие.
Августин се поверява на Бога всеки ден, до края на живота си. Болен от треска, докато от три месеца неговият град Хипон е обсаден от нашествениците вандали, Епископът – разказва приятелят му Посидий в „Живота на Августин“, – иска да бъдат написани с големи букви покаятелните Псалми, „нареди листовете да бъдат окачени на стената, така че, докато лежи в леглото поради болестта си, да може да ги вижда и чете, и плачеше безспирно с горещи сълзи“ (31, 2). Така протичат последните дни от живота на Августин, който умира на 28 август 430 г., преди да навърши 76 години. На неговите творби, на посланието му и на вътрешния му живот ще посветим следващите седмици.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)