27 декември – Свети Йоан, Апостол и Евангелист (Празник)
Йоан, син на Зеведей, заедно с брат си Яков е един от първите призвани от Исус Христос ученици. Свидетел е на Преображението на Господа и на Тайната Вечеря седи до своя Учител, а на Голгота остава под кръста Му. Исус му поверява Своята Майка, като знак, че тя е Майка и на цялото човечество. Свети Йоан е автор на Евангелие, на три послания и на Книгата Откровение, включени в Новия Завет на Библията. Умира в Ефес (Мала Азия) в началото на II в.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ във Ватикана – 9 август 2006 г.
Йоан Богослов
Преди ваканцията започнах с малките портрети на Дванадесетте Апостоли. Те са били спътници на Исус, Негови приятели и пътуването им с Исус не е било само външно: от Галилея към Йерусалим, а и вътрешно, чрез което са се научили да вярват в Исус Христос – не без трудности, защото са били хора като нас. Но именно защото са били спътници на Исус, и като са изминали един нелек път, са основали вярата си на Него, те са и водачи за нас, помагат ни да познаем Исус Христос, да Го обичаме и да вярваме в Него. Вече говорих за четирима от Дванадесетте Апостоли: Симон Петър, брат му Андрей, Яков, братът на Свети Йоан, и другия Яков, наречен „Малки“, написал послание, което намираме в Новия Завет. Започнах да говоря и за Йоан Евангелист, събирайки в последните катехизиси преди ваканцията основните данни, които обрисуват този Апостол. Сега бих искал да обърна вниманието ви на съдържанието на неговото учение. Писанията, с които искаме да се занимаем днес, са Евангелието и Посланията, носещи неговото име.
Ако има някаква тема, която да се появява във всички писания на Йоан, то това е любовта. Неслучайно аз пожелах да започна моята първа Енциклика с думите на този Апостол: „Бог е любов“ („Deus caritas est“), и който пребъдва в любовта, пребъдва в Бога, и Бог – в него“ (1 Йоан 4, 16). Трудно е да се открият подобни текстове в другите религии. И тези изрази ни изправят пред нещо, което е много характерно за християнството. Разбира се, Йоан не е единственият автор с християнски корени, който говори за любовта. Тъй като тя е основен белег на християнството, всички писатели на Новия Завет говорят за нея, макар и по различен начин. Ако сега се спираме, за да размислим над тази тема у Йоан, това е, защото той е начертал с настойчивост и по решителен начин главните й линии. Затова се доверяваме на думите му. Едно нещо е сигурно: той не разглежда по абстрактен, философски, или дори богословски начин темата за любовта. Не, той не е теоретик. Защото истинската любов по природата си никога не е чисто спекулативна, а се отнася директно, конкретно и ясно към реални личности. Затова Йоан, като Апостол и приятел на Исус, ни показва какви са компонентите, или по-добре: фазите на християнската любов – движение, характеризирано от три момента.
Първият от тях е свързан със самия Извор на любовта, който Апостолът вижда в Бога, стигайки, както чухме, до твърдението, че „Бог е любов“ (1 Йоан 4, 8.16). Йоан е единственият новозаветен автор, който ни дава някаква дефиниция за Бога. Той казва, например, че „Бог е Дух“ (Йоан 4, 24) или че „Бог е светлина“ (1 Йоан 1, 5). Тук с бляскава интуиция заявява, че „Бог е любов“. Обърнете внимание: той не казва просто, че „Бог обича“, още по-малко, че „любовта е Бог“! С други думи: Йоан не се ограничава с това, да описва Божието действие, а стига до самите корени. Не желае да припише божествени качества на някаква любов по принцип, която е безлична. Не тръгва към любовта на Бога, а се обръща директно към Бога, за да дефинира Неговата природа с безкрайното измерение на любовта. С това Йоан иска да каже, че основната характеристика на Бога е любовта, и следователно, всяко действие на Бога се ражда от любовта и е белязано от любовта. Всичко, което Бог прави, го прави от любов и с любов, дори и да не можем винаги да разберем, че това е любовта, истинската любов.
В това отношение е изключително важно да се направи крачка напред и да се уточни, че Бог е показал по конкретен начин любовта Си към нас, навлизайки в човешката история чрез личността на Исус Христос, въплътен, умрял и възкръснал за нас. Този е вторият основен момент на Божията любов. Бог не се е ограничил със словесни декларации, а, можем да кажем, се е ангажирал истински и е „платил“ за това в първо лице. Както пише Йоан по този повод: „Бог толкова обикна света (тоест: всички нас), че отдаде Своя Единороден Син“ (Йоан 3, 16). Божията любов към хората се конкретизира и се проявява вече в любовта на Самия Христос. Йоан пише още: Исус, „понеже бе възлюбил Своите, които бяха в света, Той ги възлюби докрай“ (Йоан 13, 1). По силата на тази даряваща се и тотална любов ние сме изтръгнати по радикален начин от греха, както пише отново Свети Йоан: „Чеда мои …, ако някой съгреши, то пред Отца имаме ходатай – Исус Христос Праведника, Той е умилостивение за нашите грехове, и не само за нашите, но и за греховете на целия свят“ (1 Йоан 2, 1-2; ср. 1 Йоан 1, 7). Ето докъде достига любовта на Исус към нас: чак до проливането на собствената Му кръв за наше спасение! Християнинът, оставайки в съзерцание пред тази изключителна любов, не може да не се запита какъв трябва да бъде отговорът, който той дължи. И мисля, че всеки от нас винаги и отново трябва да си задава този въпрос.
Този въпрос ни въвежда в третия момент на динамиката на любовта: като предназначени да получим тази любов, която ни предшества и надхвърля, ние сме призвани да й дадем активен отговор, който, за да бъде адекватен, не може да не бъде отговор в любовта. Йоан говори за „заповед“. Той свързва с Исус следните думи: „Нова заповед ви давам: да се обичате един другиго; както Аз ви възлюбих, да обичате и вие един другиго“ (Йоан 13, 34). В какво се състои новостта, която Исус има предвид? Състои се във факта, че Той не се задоволява да повтаря онова, което вече е било казано в Стария Завет, и което четем и в другите Евангелия: „Обичай ближния си като себе си“ (Лука 19, 18; ср. Мат. 22, 37-39; Марк. 12, 29-31; Лука 10, 27). В древното предписание нормативният критерий се взема от самия човек („като себе си“), докато в предписанието, за което говори Йоан, Исус представя като причина и норма на нашата любов Своята собствена личност: „Както Аз ви възлюбих“. И именно така любовта става истински християнска, носейки в себе си новостта на християнството: било в смисъл, че тя трябва да бъде насочена към всички, без изключение, било най-вече в това, че трябва да има изключителни последици, като единствена нейна мярка бъде това, че няма никаква мярка. Думите на Исус: „Както Аз ви възлюбих“, ни канят заедно с това не ни оставят спокойни. Те са христологична цел, която може да ни се стори непостижима, но същевременно са и стимул който не ни позволява да останем с онова, което вече сме постигнали. Не ни позволява да бъдем доволни от онова, което вече сме, а ни подтиква да продължаваме пътя си към тази цел.
Този златен духовен текст – малка книжка от Късното Средновековие, озаглавена „Подражание на Христа“, пише във връзка с това: „Благородната Исусова любов ни подтиква да вършим велики неща и ни кара да желаем все по-съвършени неща. Любовта желае да стои на високо и да не бъде докосвана от никаква низост. Любовта иска да бъде свободна и недокосната от никакво светско чувство … Защото любовта е родена от Бога, и може да почива единствено в Бога, над всички сътворени неща. Онзи, който обича, лети, тича и се радва, свободен е, и нищо не го задържа. Дарява всичко на всички и има всичко във всяко нещо, защото намира покой в Единствения велик, Който е над всички неща, от Когото извира и произхожда всяко добро“ (libro III, cap. 5). Има ли по-добър коментар от това към „новата заповед“, възвестена от Йоан? Да се молим на Отца да можем да я живеем, макар и по несъвършен начин, но така интензивно, че да заразяваме всички, които срещаме по нашия път.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)