27 август – Света Моника (Възпоминание)
Света Моника е родена в Тагасте (Римска Африка, дн. Тунис) през 332 г. Тя е дълбоко вярваща християнка, отдадена на молитва и изучаване на Светото Писание. Омъжена е за езичник, който под благотворното й влияние приема кръщението на смъртното си легло. Майка е на Свети Августин. Поради молитвите и личния й пример синът й постепенно достига до спасителната вяра в Христа, затова ще напише: „Ти два пъти си ме родила“. Образец на християнска майка, Света Моника предава душата си в Божиите ръце на 27 август 387 г.
Из „Изповеди“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител
(Книга 9, 10-11; CSEL 33, 215-219)
Близо бе вече денят, в който тя щеше да напусне този живот – ден, който Ти знаеше, докато ние не знаехме. Поради Твоето тайнствено и провиденциално намерение стана така, че веднъж аз и тя останахме сами, облегнати на перваза на един прозорец, който гледаше към градината край къщата, в която гостувахме, близо до Остия, където ние, далеч от глъчта на хоръта, след трудностите на дългото пътуване, се готвехме да се качим на кораба.
Разговаряхме насаме с голяма нежност и, забравили миналото, мислехме за бъдещето, стремейки се да познаем в светлината на Истината, която си Ти, вечното състояние на светците, онзи живот, който око не е виждало, ухо не е чувало, и на човек на ум не е идвало (1 Кор. 2, 9). С жадни уста бяхме устремени към водата, която извира от извора на живота, който е у Тебе. Аз говорех подобни неща, макар и не точно по този начин и не със същите думи. Но, Господи, Ти знаеш, че в онзи ден, докато разговаряхме и от дума на дума този свят с всичките си наслади губеше в очите ни всякаква привлекателност, моята майка ми каза: „Сине, колкото до мен, не намирам вече нищо, което да ме свързва с този живот. Не зная какво още ми остава да правя на земята, и защо още съм тук. Този свят не е вече обект на желанията ми. Имаше само едно нещо, заради което желаех да остана още малко в този живот: исках да те видя християнин католик преди да умра. Бог ме чу свръх всяко мое очакване, даде ми да те видя, че Му служиш и че си изоставил стремежите към земно щастие. Какво още ми остава да правя тук?“
Не си спомням добре какво точно й отговорих. Но само след пет дни или по-малко тя се разболя от треска. По време на болестта един ден изгуби съзнание и скоро сетивата й престанаха да й служат. Ние изтичахме при нея, но тя скоро възвърна съзнанието си, погледна мен и брат ми, които стояхме край нея, и каза, като че търсеше нещо: „Къде бях?“
И като ни видя потиснати от скръб, каза: „Погребете тук вашата майка“. Аз мълчах със свито гърло и се мъчех да удържа сълзите си. брат ми пък каза, че би искал да я види да затваря очи в родината си, а не в чужда земя. Когато го чу, тя направи знак, че не одобрява чутото. И, като се обърна към мен, каза: „Чу ли го какво говори?“ И след това се обърна към двама ни: „Погребете това тяло, където ви е угодно. Не искам това да ви създава грижи. Моля ви само за това: където и да се намирате, да си спомняте за мене пред Господния олтар“.
След като изрази според силите си това свое желание, замълча. Междувременно състоянието й се влошаваше и тя продължи да страда.
В началото на деветия ден на болестта си, в петдесет и шестата година на живота си, и в тридесет и третата година на моя живот, тази благословена и свята душа напусна тази земя.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)