между 26 и 31 декември – СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО ОТ НАЗАРЕТ (Тържество)
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „ПавелVI“ във Ватикана – 28 декември 2011 г.
Молитвата и Светото Семейство от Назарет
Скъпи братя и сестри,
Днешната ни среща протича в рождественска атмосфера, изпълнена с голяма радост от раждането на Спасителя. Току-що отпразнувахме тази тайна, ехото от която отеква в Литургията през всички тези дни. Тя е тайна на светлината, която хората от всяка епоха могат да живеят във вяра и в молитва. Именно чрез молитвата ние ставаме способни да се приближаваме до Бога с доверие и упование. Затова, във връзка с темата за молитвата, която разглеждам в катехизисите през този период, днес бих искал да ви поканя да размишлявате над това, как молитвата е участвала в живота на Светото Семейство от Назарет. Защото домът в Назарет е училище за молитва, където се учим да слушаме, да размишляваме, да проникваме в дълбокото значение на разкриването на Божия Син, имайки примера на Мария, Йосиф и Исус.
Остава незабравимо словото на Божия Слуга Павел VI при посещението му в Назарет. Папата казва, че в училището на Светото Семейство „ние разбираме защо трябва да имаме духовна дисциплина, щом искаме да следваме учението на Евангелието и да станем Христови ученици“. И добавя: „На първо място, то ни учи на мълчание. О! Дано се породи в нас уважение към мълчанието – възхитителна и незаменима атмосфера на духа: докато ни оглушават толкова много глъч, шумове и кресливи гласове в напрегнатия и изнервен живот на нашето време. О! Мълчание от Назарет, научи ни да постоянстваме в добрите мисли, да бъдем внимателни към вътрешния живот, готови винаги да слушаме скритите вдъхновения на Бога и увещанията на истинските учители“ (Discorso di Nazaret, 5 gennaio 1964).
Можем да открием някои сведения за молитвата, за отношенията с Бога в Светото Семейство в евангелските разкази за детството на Исус. Свети Лука разказва, че Мария и Йосиф, „когато се изпълниха дните на нейното очистване, според закона Мойсеев, донесоха Младенеца в Йерусалим, за да Го представят пред Господа“ (Лука 2, 22). Както всяко еврейско семейство, съблюдаващо закона, родителите на Исус отиват в Храма, за да посветят на Бога своя първороден Син и да принесат жертва. Водени от верността към предписаните норми, те тръгват от Витлеем и отиват в Йерусалим с Исус, Който е едва на 40 дни. Вместо едногодишно агне, те принасят жертвата на бедните семейства: два гълъба. Пътуването на Светото Семейство е поклонничество на вярата, на принасянето на дарове – символ на молитвата и на срещата с Господа, Когото Мария и Йосиф вече виждат в Този Син – Исус.
Съзерцаването на Христос има ненадминат пример в Мария. В лицето на Сина няма нищо особено, защото то се е формирало в нейната утроба, вземайки от нея човешките си черти. Но никой не се е отдавал на съзерцаване на Исус с по-голямо старание от Мария. Погледът на сърцето й се съсредоточава върху Него още от момента на Благовещението, когато тя Го зачева под действието на Светия Дух. През следващите месеци тя постепенно започва да опознава присъствието Му, до деня на Неговото рождение, когато очите й вече могат да наблюдават с майчинска нежност лицето на Сина, докато Го повива в пелени и Го полага в яслата. Спомените за Исус, запечатани в ума и сърцето й, бележат всеки миг от живота на Мария. Тя живее с очи, приковани в Христос, и превръща в съкровище всяко Негово слово. Свети Лука казва: „А Мария спазваше всички тези думи, като ги слагаше в сърцето си“ (Лука 2, 19), и така описва поведението на Мария пред тайната на Въплъщението – поведение, което ще остане през целия й живот: да пази всички неща, размишлявайки над тях в сърцето си. Лука е евангелистът, който ни помага да опознаем сърцето на Мария, нейната вяра (ср. 1, 45), нейната надежда и послушание (ср. 1, 38), особено вътрешния й живот и молитвата й (ср. 1, 46-56), свободната й привързаност към Христос (ср. 1, 55). И всичко това произтича от дара на Светия Дух, Който слиза над нея (ср. 1, 35), както ще слезе и над Апостолите, съгласно обещанието на Христос (ср. Деян. 1, 8). Този образ на Мария, дарен ни от Свети Лука, представя Мария като образец за всеки вярващ, който пази и размишлява над думите и делата на Исус – размишление, което е все по-прогресивно опознаване на Исус. Следвайки Блажения Папа Йоан Павел II (cfr Lett. ap. Rosarium Virginis Mariae), можем да кажем, че молитвата на Броеницата има за свой модел именно Мария, защото се състои в съзерцаването на Христовите тайни в духовно единство с Майката на Господа. Способността на Мария да живее с поглед в Бога е, така да се каже, заразителна. Първият, който ще получи такъв опит, е Свети Йосиф. Неговата смирена и искрена любов към годеницата му и решението му да свърже живота си с този на Мария, привлича и включва и него, който вече е „мъж праведен“ (Мат. 1, 18), в една особена близост с Бога. Защото с Мария , и след това и най-вече – с Исус, той започва нов начин на отношения с Бога: като Го приема в живота си, като навлиза в Неговия спасителен план, изпълнявайки волята Му. Като следва с доверие указанията на Ангела – „Не бой се да приемеш Мария, жена си“ (Мат. 1, 20), той взема при себе си Мария и споделя живота си с нея; наистина дарява изцяло себе си на Мария и на Исус, и това го води към усъвършенстване на отговора му на полученото призвание. Евангелието, както знаем, не е запазило нито една дума на Йосиф: неговото присъствие е мълчаливо, но е вярно, постоянно, действено. Можем да си представим как той като своята съпруга и в дълбоко общение с нея е преживявал годините на Исусовото детство и юношество, вкусвайки, ако можем да се изразим така, Неговото присъствие в тяхното семейство. Йосиф осъществява напълно бащинската си роля във всеки неин аспект. Със сигурност е възпитавал Исус с молитва, заедно с Мария. Той, в частност, го е водил със себе си в синагогата, на съботните обреди, както и в Йерусалим, за големите празници на Израилския народ. Йосиф, съгласно еврейската традиция, е ръководил домашната молитва както в ежедневието – сутрин, вечер, при хранене, така и на големите религиозни празници. Така, в ритъма на дните, прекарани в Назарет, в простичкия дом и работилницата на Йосиф, Исус се научава да редува молитвата с работата и да принася на Бога също и труд, за да осигурява нужния на семейството хляб.
И накрая, още един епизод, който ни представя Светото Семейство от Назарет, събрано заедно в едно молитвено събитие. Чухме как Исус, дванадесетгодишен, отива с близките си в Йерусалимския Храм. Този епизод е поставен в контекста на поклонничество, както подчертава Свети Лука: „Всяка година родителите Му ходеха в Йерусалим за празника Пасха. И когато Той стана на дванадесет години, те отидоха в Йерусалим по обичая за празника“ (Лука 2, 41-42). Поклонничеството е религиозно събитие, което се подхранва от молитвата, и наред с това подхранва нея. Тук става дума за пасхално поклонничество, и Евангелието ни помага да разберем, че семейството на Исус го прави всяка година, за да участва в обредите в Светия Град. Еврейското семейство, както и християнското, се моли в обстановката на дома си, но се моли и заедно с общността, показвайки, че е част от Божия Народ, който е на път, и поклонничеството изразява именно това състояние на Божия Народ. Пасхата е центърът и кулминацията на всичко това, и свързва семейните му измерения с тези на литургичния и публичен култ.
В епизода с дванадесетгодишния Исус са отбелязани и първите думи на Исус: „Защо сте Ме търсили? Не знаете ли, че Аз трябва да съм в онова, което принадлежи на Отца Ми?“ (Лука 2, 49). След три дни търсене, родителите Му Го намират в Храма, седнал сред учителите, да ги слуша и запитва (ср. 2, 46). На въпроса защо е причинил това на баща си и майка си, Той отговаря, че е направил само онова, което трябва да прави Синът – тоест да бъде при Своя Отец. Така Той посочва кой е истинският Му баща, кой е истинският Му дом, че не е сторил нищо странно, нито пък е проявил неподчинение. Останал е там, където трябва да бъде Синът, тоест при Отца, и подчертава кой е Неговият Отец. Думата „Отец“ надвишава смисъла на този отговор и разкрива цялата христологична тайна. Следователно, това слово разкрива тайната, ключът е към тайната на Христос, Който е Синът; предлага също така ключ към нашата тайна на християни, които сме чеда в Сина. Същевременно Исус ни учи как да бъдем чеда: именно като бъдем с Отца в молитвата. Един ден Исус ще научи Своите ученици да се молят, казвайки им: Когато се молите, казвайте „Отче!“ И, естествено, не казвайте това само с една дума: казвайте го с целия си живот, учете се все повече да казвате с вашия живот: „Отче!“ – и така ще станете истински чеда в Сина, истински християни.
Тук, когато Исус е все още изцяло вписан в живота на Семейството от Назарет, е важно да отбележим отзвука в сърцата на Мария и Йосиф, когато са чули от устата на Исус думата „Отец“: когато Той е наблегнал, когато е подчертал кой е Отец; когато са чули от устата Му тази дума със съзнанието за Единородния Син, Който именно затова е пожелал да остане три дни в Храма, който е „дом на Отца“. Оттогава, можем да си представим това, животът в Светото Семейство е станал още по-изпълнен с молитва, защото от сърцето на Исус: дете, след това юноша и младеж, не е преставал да се излива и да се отразява в сърцата на Мария и Йосиф този дълбок смисъл на връзката с Бога Отец. Този епизод ни показва истинската ситуация, атмосферата на живота с Отца. Така Семейството от Назарет е първият модел на Църквата, в която, в присъствието на Исус и благодарение на Неговото посредничество, всички живеят в синовна връзка с Бога Отец, което преобразява и междуличностните, човешките им взаимоотношения.
Скъпи приятели, поради тези различни аспекти, които изложих накратко в светлината на Евангелието, Светото Семейство от Назарет е икона на домашната Църква, призвана към съвместна молитва. Семейството е домашна Църква и трябва да бъде първо училище за молитва. В семейството децата още от най-крехка възраст могат да се научат да чувстват Бога, благодарение на поученията и на примера на родителите, като живеят в атмосфера, белязана от Божието присъствие. Едно истинско християнско възпитание не може да мине без опита на молитвата. Ако не се научим да се молим в семейството, след това ще бъде трудно да се запълни тази празнина. Затова бих искал да отправя към вас поканата да преоткриете красотата на съвместната молитва в училището на Светото Семейство от Назарет. И така да станем наистина само едно сърце и само една душа – истинско семейство. Благодаря.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)