26 декември – Свети Стефан, Дякон и Първомъченик (Празник)
Свети Стефан, „мъж, изпълнен с вяра и Дух Свети“ (Деян. 6, 5), е един от първите седем Дякони, избрани от Апостолите, за да бъдат техни помощници, и да се грижат за нуждите на бедните членове на християнската общност в Йерусалим. Заради проповедническата си дейност е изправен пред съда на първосвещениците: в словото си привежда неоспорими доказателства, почерпени от Писанията, за това, че Христос е очакваният Месия. Разгневената тълпа го убива с камъни, а той, виждайки небесата отворени, се моли преди смъртта си за своите убийци (Деян. 7, 57-60). Свети Стефан е първият Мъченик на зараждащата се Църква, засвидетелствал с проливането на кръвта си своята вяра в Христа през 33 или 34 г.
Думи на Папа Бенедикт XVI преди молитвата „Angelus“ на Площад „Свети Петър“ във Ватикана – 26 декември 2011 г.
Скъпи братя и сестри!
Днес, ден след тържествената Литургия за Господнето Рождество, честваме празника на Свети Стефан, Дякон и пръв Мъченик на Църквата. Историкът Евсевий Кесарийски го определя като „съвършен Мъченик“ (Die Kirchengeschichte V, 2, 5: GCS II, 1, Lipsia 1903, 403), тъй като в Деянията на Апостолите е писано: „Стефан, изпълнен с вяра и сила, вършеше големи чудеса и личби между народа“ (Деян. 6, 8). Свети Григорий от Ниса коментира това: „Той бе почтен и изпълнен със Светия Дух човек: с добър дух изпълняваше задачата си да храни бедните и свобоодно, със силата на Светия Дух затваряше устата на враговете на истината“ (Sermo in Sanctum Stephanum II: GNOX, 1, Leiden 1990, 98). Човек на молитвата и евангелизацията, Стефан, чието име означава „венец“, получава от Бога дара на мъченичеството. Защото той, „изпълнен с Дух Свети …, видя славата Божия“ (Деян. 7, 55), и докато го убиват с камъни, се моли за обвинителите си: „Господи, не им зачитай този грях!“ (Деян. 7, 60). Затова Източната Църква пее в своите химни: „Камъните станаха за тебе стъпала и стълба за изкачване към небето … и ти достигна радостен до празничния сбор на Ангелите“ (MHNAIA t. II, Roma 1889, 694.695).
След поколението на Апостолите, Мъчениците заемат първото място в живота на християнската Общност. Във времената на най-големите гонения, тяхната възхвала е укрепвала трудния път на верните и е окуражавала търсещите истината да се обърнат към Господа. Затова Църквата с Божие одобрение почита мощите на Мъчениците и ги прославя с имена като „учители на живота“, „живи свидетели“, „духовни стълбове“, „мълчаливи посланици“ (Gregorio di Nazianzo, Oratio 43, 5: PG 36, 500 C).
Скъпи приятели, истинското подражание на Христа е любовта, която някои християнски писатели определят като „скрито мъченичество“. Във връзка с това Свети Климент Александрийски пише: „Онези, които изпълняват заповедите на Господа, му дават свидетелство с всяко свое дело, защото правят онова, което Той желае, и с вярност призовават името Господне“ (Stromatum IV, 7, 43, 4: SC 463, Paris 2001, 130). Както в древността, така и днес искрената привързаност към Евангелието може да доведе до пожертване на живота, и много християни в различни части на света са подложени на преследвания и понякога на мъченичество. Но, припомня ни Господ, „който устои докрай, ще бъде спасен“ (Мат. 10, 22).
Към Пресветата Мария, Царица на Мъчениците, да отправим нашата молитва, за да запази цялостно желанието ни за добро, особено към онези, които са против нас. Особено поверяваме на Божието милосърдие днес дяконите на Църквата, та, озарени от примера на Светия Дух, да сътрудничат, чрез специфичната си мисия, за делото на евангелизацията (cfr Esort. ap. postsin. Verbum Domini, 94).
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)