25 юли – Свети Яков, Апостол (Празник)
Свети Яков, син на Зеведей, наричан „Големи“, за да се различава от Свети Апостол Яков Алфеев, е роден във Витсаида (Галилея). По-голям брат е на Свети Апостол и Евангелист Йоан. Заедно с брат си е един от първите призвани Христови ученици. Свидетел е на Господнето Преображение, а преди залавянето на Исус е близо до Него в Гетсиманската градина. След Петдесятница проповядва пламенно Евангелието в Йерусалим. Той е първият от Апостолите, претърпял мъченичество. Обезглавен е заради вярата си от юдейския цар Ирод Агрипа ок. 44-45 г. Мощите му се почитат в прочутата Базилика в Сантяго де Компостела (Испания).
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция на площад „Свети Петър“ във Ватикана – 21 юни 2006 г.
Продължаваме с поредицата портрети на Апостолите, избрани пряко от Исус по време на земния Му живот. Говорихме за Петър, за брат му Андрей. Днес ще се срещнем с фигурата на Яков. Библейските списъци на Дванадесетте споменават две личности с това име: Яков, син на Зеведей, и Яков, син на Алфей (ср. Марк. 3,17.18; Мат. 10,2-3), които обикновено са обозвачавани с прозвищата Яков Големи и Яков Малки. Тези прозвища, разбира се, не са мярка за тяхната святост, а единствено имат предвид различното място, което те заемат в писанията на Новия Завет и по-точно: в картината на земния живот на Исус. Днес ще посветим нашето внимание на първата от тези две личности с еднакви имена. Името Яков е превод на I?kobos, грецизирана форма на името на прочутия патриарх Яков. Апостолът, наречен така, е брат на Йоан, и в гореспоменатите списъци заема второ място, веднага след Петър – така е у Марко (3, 17), или трето място, след Петър и Андрей – както е в Евангелията на Матей (10, 2) и Лука (6, 14), докато в Деянията идва след Петър и Йоан (1, 13). Този Яков принадлежи, заедно с Петър и Йоан, към групата на тримата привилегировани ученици, които са били близо до Исус във важните моменти на живота Му.
Той има възможността да участва, заедно с Петър и Йоан, в момента на Исусовата агония в Гетсиманската градина и в събитието на Исусовото Преображение. Тук става дума за ситуации, много различни една от друга: в единия случай Яков, заедно с другите двама Апостоли изпитва славата на Господа, вижда Го да разговаря с Мойсей и Илия, виждат светлината на божествения блясък в Исус; в другия се намират пред страдание и унижение, вижда с очите си как Божият Син се смирява, ставайки покорен дори до смърт. Обаче второто преживяване е за него възможност да узрее във вярата, да коригира едностранчивите си, триумфалистки възгледи отпреди. Той е трябвало да види, че Месията, очакван от юдейския народ като триумфатор, всъщност не е обкръжен единствено от почести и слава, а и от страдания и слабост. Христовата слава се осъществява именно на Кръста, в участието Му в нашите страдания.
Това узряване във вярата е завършено от Светия Дух на Петдесятница, така че Яков,когато настъпва моментът на най-голямото му свидетелство, не отстъпва назад. В началото на 40-те години на I в. цар Ирод Агрипа, внук на Ирод Велики, както ни съобщава Лука, „започна да преследва някои от Църквата, за да им стори зло, и уби с меч Яков, брата Йоанов“ (Деян. 12, 1-2). Краткостта на тази вест, лишена от каквато и да е подробност на разказа, разкрива, от една страна, колко е било нормално за християните да свидетелстват за Господа с живота си, и от друга – колко важно място е заемал Яков в Йерусалимската Църква поради ролята, която е имал по време на земното съществуване на Исус. Едно по-късно предание, от времето най-вероятно на Исидор Севилски, разказва за един негов престой в Испания, за да евангелизира тази важна част от Римската Империя. Според друго предание, тялото му е пренесено в Испания, в град Сантяго де Компостела. Както всички знаем, това място става обект на голяма почит и до днес е цел на многобройни поклонничества, не само от Европа, а и от целия свят. Така се обяснява иконографското изобразяване на Свети Яков с тояга на поклонник в ръка и със свитък с Евангелието – характеристики на Апостола: пътуващ и отдаден на възвестяването на „Благата Вест“, характеристики на поклонничеството на християнския живот.
От Свети Яков, следователно, можем да научим много неща: готовността да приемаме Господнето призвание, дори когато то иска от нас да оставим „лодката“ на нашата човешка сигурност, ентусиазма да Го следваме по пътища, които Той ще ни посочи – отвъд всяко наше илюзорно очакване, готовността да свидетелстваме за Него смело, ако е необходимо – дори с най-голямата жертва на живота ни. Така Яков Големи застава пред нас като красноречив пример на всеотдайна обвързаност с Христа. Той, който в началото е искал чрез майка си да седне заедно с брат си до Месията в Неговото Царство, е именно първият, който ще пие от чашата на страданието, който ще сподели с Апостолите мъченичеството.
И накрая, ако обобщим всичко, можем да кажем, че пътят, не само външен, но най-вече вътрешен, от планината Тавор до планината на агонията, символизира цялото странстване на християнския живот, сред гоненията на света и утешенията на Бога, както казва II Ватикански Събор. Следвайки Исус, като Свети Яков, ние знаем, че дори да изпитваме трудности, вървим по правилния път.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)