25 април – Свети Марко, Евангелист (Празник)
Йоан, наречен Марко, е роден в еврейско семейство ок. 20 г. сл. Хр. и живее с майка си Мария в Йерусалим. Съвсем млад става последовател на Исус и е близо до Него в Гетсиманската градина по време на арестуването Му (Марк. 1, 51-52). Братовчед на Свети Варнава, той се запознава в Антиохия с Апостол Павел и го придружава по време на едно от мисионерските му пътувания. Близък е на Свети Петър, от когото получава Кръщението и който го взема със себе си в Рим. В столицата на империята Марко е отново близо до Апостол Павел и споделя трудностите му. Там написва и своето Евангелие, включено в Новия Завет на Библията. След мъченическата смърт на Свети Петър, Марко заминава за Египет, където основава християнска общност в Александрия и става пръв неин Епископ. Там пролива кръвта си за вярата, убит от градската тълпа по време на едно нейно надигане срещу християните.
Проповед на Светия Папа Йоан Павел II на Светата Литургия в римската Базилика „Сан Марко“ – 29 декември 1985 г.
1. „Christus natus est nobis – venite adoremus“.
Цялата Църква все още е обзета от рождественска радост. Радостта, изпълнила човешките сърца, оживява и човешките общности, проявява се и в традициите, в обичаите, в песните и в цялата култура.
Някога, в полетата на Витлеем, пастирите, бдящи над стадата си, са били привлечени от тази вест, повтаряна днес от цялата Църква. Всички я предават от уста на уста, от сърце на сърце. „Christus natus est nobis – venite adoremus“.
Желая, скъпи братя и сестри, посещението ми във вашата енория, посветена на Свети Марко Евангелист, да бъде проява на християнската рождественска радост. Като Епископ на Рим, аз я споделям с цялата ваша общност, събрана в тази древна общност на Площад „Венеция“.
Поздравявам всички и отправям към всички моите най-сърдечни поздрави по случай Рождество Христово и Нова Година.
Правя това заедно с Кардинала – Викарий и с Епископа Монсиньор Филиппо Джаннини, които споделят с мен пасторалната грижа за енориите и общностите в Римската Епархия.
2. Църквата преживява днес радостта на Рождеството на Господа, Сина Божи, във Витлеем: като тайна на семейството, на Светото Семейство.
Това е дълбоко човешка истина: чрез раждането на едно дете съпружеската общност на мъжа и жената, на съпруга и съпругата, става по един по-съвършен начин семейство. Същевременно това е велика Божия тайна, която се разкрива пред хората: тайната, скрита във вярата и в сърцата на съпрузите, на онези съпрузи Мария и Йосиф от Назарет. В началото само те са били свидетели на факта, че Детето, родено във Витлеем, е „Син на Всевишния“, дошъл на света по действие на Светия Дух.
На тях двамата – на Мария и Йосиф, е било дадено да познаят тайната на семейството, което Небесният Отец, с раждането на Исус, е образувал с тях и от тях.
Тъй като тази тайна се разкрива на хората чрез очите на вярата, цялата Църква вижда в Светото Семейство особен израз на Божията близост и заедно с това – особен знак на извисеността на всяко човешко семейство, на неговото достойнство, според плана на Създателя.
Това достойнство се утвърждава чрез тайнството на брака – чрез онова тайнство, което е велико – както казва Свети Павел, – „в Христос и в Църквата“ (ср. Еф. 5, 32).
3. Насочвайки очите на нашата вяра към Светото Семейство, Литургията на днешната неделя се стреми да покаже онова, което е най-важно за светостта и достойнството на семейството. За това говорят всички четива: и Книгата на Исус, син Сирахов, и Посланието на Свети Павел до колосяни, и накрая – Евангелието според Лука.
В отпевния Псалм се разкрива особеното присъствие на Бога в семейството, в брачното общение между съпруга и съпругата, в общението, което е в служба на любовта и на живота. Бог присъства в това общение като Творец и Баща, Който дарява човешкия живот и свръхестествения живот – Божествения живот. Неговият благослов се предава на съпрузите, на техните деца, на техния труд, на техните радости, на техните отговорности: „Блажен всеки, който се бои от Господа … Блазе ти, ще добруваш … Жената в твоя дом ще бъде като плодовита лоза … Синовете ти – като маслинени клони … Ще видиш добруването на Йерусалим през всички дни на живота си“ (Пс. 128).
4. В Посланието до колосяни Свети Павел се стреми да покаже климата на християнското семейство: духовния климат, климата на чувствата, моралния климат.
„Облечете се, – пише той, – като избраници Божии, в милосърдие, благост, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение, като се търпите един други и си прощавате взаимно, ако някой има против някого оплакване: както Христос ви прости, така и вие. А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството“ (Кол. 3, 12-14).
Добре е да прочетем внимателно и да размишляваме над целия откъс от Посланието до колосяните, в който Апостолът отправя пожелания към християнските съпрузи и семейства за всичко, което определя истинското добро на човешката общност, и по-специално на онова, което можем да наречем „communio personarum“, „истинска общност на живот и на любов“ (cf. Gaudium et spes, 49).
Няма друга човешка общност, която да е така обвързваща, така дълбока и универсална, както семейството – едновременно така способно да прави хората щастливи и така взискателно, затова и така уязвимо, тъй като е изложено на болезнени „наранявания“.
Затова пожеланията на Апостола се отнасят към основните проблеми на семейството, когато пише:
„Облечете се в любовта, която е свръзката на съвършенството …
Христовият мир да царува в сърцата ви …
Словото на Христа да живее изобилно във вас“.
5. Така човешкото и християнското семейство бива формирано в цялото си достойнство и благородство, в цялата си духовна красота (която е несравнимо по-важна от всички „реални“ и материални богатства) от Божието Слово, от Словото на Христа!
В това слово се съдържат указания и заповеди, които са решаващи за моралните устои на тази фундаментална човешка общност, на това „communio personarum“.
Затова може да се каже, че цялото първо четиво на днешната Литургия е обширен коментар на IV заповед от Декалога:
„Почитай баща си и майка си!“
Трябва да четем внимателно този текст и да размишляваме над него, като имаме винаги пред очите си онази „любов, която е свръзката на съвършенството“.
Защото любовта поражда почит, взаимно уважение, нежна грижовност, както в отношенията на децата към родителите им, така и в тези на родителите към децата им, и особено – в отношенията между съпрузите.
По този начин бракът и семейството образуват онази възпитателна среда, която след това става абсолютно незаменима: първата, фундаментална и най-съществена човешка среда, която след това се превръща в „домашна Църква“. Можем да кажем, че в семейството, както и във възпитанието, по често неочакван начин тя прераства в самовъзпитание, защото една здрава семейна общност позволява сама по себе си нормалното развитие на всяка от личностите, които я изграждат.
6. Особено потвърждение на това са думите на евангелието според Свети Лука за дванадесетгодишния Исус:
„Той тръгна с тях и дойде в Назарет; и им се покоряваше. А майка Му спазваше всички тези думи в сърцето си. А Исус преуспяваше в мъдрост и възраст и в любов пред Бога и човеците“ (Лука 2, 51-52).
Свидетелството за живота на Светото Семейство от Назарет, както чувате, е много кратко, но наред с това богато на съдържание.
На тази основа и в този контекст звучат думите на дванадесетгодишния Исус, които са отправени към бъдещето: „Защо сте Ме търсили?“ Не знаехте ли, че Аз трябва да съм в онова, което принадлежи на Отца Ми?“ (Лука 2, 49).
Именно тези думи, отправени към бъдещето – думите, които Мария и Йосиф в онзи момент още не разбират, – са особено потвърждение на светостта на Семейството от Назарет.
Думи като тези, отправени към бъдещето на децата, са плод на интензивното духовно израстване на всяко християнско семейство.
Защото край родителите трябва да израстват младежите – синове и дъщери, за едно специфично призвание, което всеки от тях получава от Бога.
Особен благослов е призванието към служба на Бога, към пълно отдаване на Христа заради доброто на ближния.
7. Приятно ми е да говоря за свещеническото и монашеското призвание и за семейната духовност в тази скъпа нам базилика. Защото тя е свързана с една особена традиция: тук, в подножието на Капитолия, като гост на едно римско семейство, е живял евангелистът Марко, дошъл в Рим първо със Свети Петър, чийто уученик е бил, а след това – за да се присъедини към Павел в неговия затвор. „Вземи Марко и го доведи със себе си, – е написано във Второто Послание до Тимотей, – защото ми е нужен по службата“ (2 Тим. 4, 11).
Самият евангелист изгражда тук един параклис, превърнат по-късно, през 336 г. от Свития Папа Марко в Базилика. Евангелистът Марко, следователно, закриля и вдъхновява вашата енорийска общност. Той кани всички вас да носите в града от нашето време изповядваното и написано от него слово. Възвестявайте, заедно с ученика Марко, че Христос е освободител от всяко мрачно, нечисто и враждебно на човека зло, и свидетелствайте, както стотникът в подножието на кръста, че Христос е Син Божи: „“Наистина, Този Човек е бил Син Божи“ (Марк. 15, 39). Сред личностите, свързани с вашата църква, ще припомня пламенния апостол на почитта към Предрагоценната Кръв – Свети Гаспар дел Буфало, който е бил каноник на тази базилика, ревностен проповедник и пастир на душите, живял през миналия век, но все още скъп на набожността на римляните. В тази базилика присъства – защото през първите дни на идния месец януари тук ще започнат честванията на двестагодишнината от рождението на Свети Гаспар, – една делегация на многоуважаваната богопосветена Конгрегация, основана от него, водена от генералния модератор Отец Антон Лойпфингер.
На най-оживеното кръстовище в историческата част на Рим, църквата „Сан Марко“, с прилежащия към нея параклис „Madonella“, където се провежда ежедневно евхаристична молитва, извършва своята дейност, както толкова други църкви в центъра, на привилегирован оазис на Духа. Струува ми се нужно да си дадем сметка за значението на служението, което централните енории, обезлюдени поради феномена на напускането на центъра от неговите жители, могат да извършват спрямо големите енории в периферията. Тези църкви, като паметници на изкуството от световно значение, предават на туристите и посетителите едно послание на вярата, което трябва винаги и във всеки случай да бъде подчертавано и разгласявано. Но още повече те служат на онези, които са ги избрали за свои енории, и, идвайки в центъра, за да извършват ежедневните си дейности, са ги предпочели за свое място за молитва, за евхаристично отслужване, за приемане на тайнствата, за да намират подкрепа и духовна утеха. Сигурен съм, че бихте искали да размислите над тези важни прояви на благодатта, които са ви дадени от тези обстоятелства.
8. Използвайки щастливия случай на пасторалното ми посещение, желая да отправя сърдечния си и окуражителен поздрав към енорийския свещеник Монсинььор Луиджи Боллати, и към неговия сътрудник Монсиньор Антонио Менегалдо, които работят много ревностно, въпреки трудностите, с които се сблъсква енорията, която, както отбелязах, е намаляла от 35 000 жители през 30-те години, на няколкостотин живеещи тук днес.
Моите най-добри пожелания на членовете на „Centro Comunitario“, създаден, за да могат отделните личности и семейства да получават християнското благовестие и да вървят по пътя на вярата чрез различни инициативи с духовен и катехетичен характер.
Сърдечен поздрав на монахините и монасите, които живеят в границите на тази енория: сестрите Дъщери на Църквата от „Сан Марко“; сестрите Дъщери на Църквата от „Санта Мария ин Виа Лата“; сестрите от Папския Институт на Учителките Филипинки; Отцците Йезуити от църквата „“Джезу“ и от свързаните с нея структури; Малките Братя от манастира при „Санта Мария ин Арачели“ и облатите на Дева Мария, които извършват пастирско служение в църквата на Пресветото Разпятие, включващо и Мамертинския Затвор, и църквата „“Сан Джузеппе деи фаленями“.
Желая също така да спомена в този мой поздрав социалния център „Асталли“, Римската Общност на Тезе, Асоциацията „Turris Eburnea“, Англиканския Център, Междуконфесионалния Център за мир и Кооперацията „il Mosaico“.
9. Църквата днес гледа към примера на Светото Семейство от Назарет, и в същото време се моли за всички семейства, за всяко семейство от вашата енория в Рим и по целия свят.
Нека бъдат винаги наши думите на тази молитва:
„Боже, Отче наш, Който в Светото Семейство си ни дал истински модел на живот, стори в нашите семейства да процъфтяват същите добродетели и същата любов, та, събрани всички заедно в Твоя дом, да можем да се радваме на безкрайната радост“. Амин!
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)