24 юни – Рождение на Свети Йоан Кръстител (Тържество)
Рождението на Свети Йоан Кръстител е неотменно свързано с кулминацията на историята на спасението – с въплъщението на Единородния Син Божи: очаквания от векове от народа на Израил Месия. Призванието на Йоан е да даде свидетелство за Исус и да приготви народа за пристигането Му. Архангел Гавриил възвестява в Йерусалимския Храм на възрастния свещеник Захария, че безплодната му съпруга Елисавета ще зачене „в старините си“ и ще роди син, който ще бъде посветен на Бога и „велик пред Господа“. Заради съмненията си Захария онемява и проговаря едва когато Божието обещание се осъществява и Елисавета ражда син, на когото дават името Йоан („Дар на Господа“). Тогава Захария прославя Бога с химна „Benedictus“ („Благословен да е Господ“, Лука 1, 68-79) и възвестява, че това дете „ще се нарече избран пророк на Всевишния“ и „ще проправи пътищата на Господа“.
Из „Слова“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител
(Слово 293, 1-3; Patrologia Latina 38, 1327-1328)
Църквата чества рождението на Йоан, като му придава особен свещен характер. Всъщност ние не празнуваме тържествено рождения ден на никой друг светец. Празнуваме обаче рождението на Йоан и това на Христос. Но Йоан е роден от жена в напреднала възраст и вече прецъфтяла. А Христос е роден от съвсем млада Девица. Бащата не повярва на вестта за бъдещото раждане на Йоан и онемява. А Девата вярва, че от нея ще се роди Христос, и Го зачева във вярата.
Йоан, изглежда, е бил поставен за граница между двата Завета – Стария и Новия. И че наистина е в известен смисъл такава граница, го обявява Сам Господ, когато утвърждава: „Законът и пророците бяха до Йоан“ (Лука 16, 16). Тоест, той обединява в себе си от една страна Стария Завет, и от друга – възвестяването на Новия. По отношение на Стария Завет – той се ражда от двама стари хора. По отношение на Новия – провъзгласен е за пророк още в майчината си утроба. Още преди да се роди, Йоан възликува в утробата на майка си при пристигането на Мария. Заслужава името „пророк“ още преди да се появява на бял свят. Посочен е за такъв от Онзи, на Когото ще стане Предтеча, още преди да е бил видян от Него. Това са божествени неща, които надминават границите на човешката нищожност. Накрая се ражда, получава име и се развързва езикът на баща му. Достатъчно е само позоваването на случилото се, за да бъде обяснен образът на таздействителността.
Захария мълчи и загубва гласа си до раждането на Йоан, Предтечата Господен, и едва тогава възвръща говора си. Какво е мълчанието на Захария, ако не пророчество, все още недобре дефинирано и неясно преди проповедта на Христа? То се проявява при Неговото идване. Става ясно, когато пристига Предреченият. Развързването на езика на Захария при раждането на Йоан е същото като раздирането на храмовата завеса при Страданията Христови. Ако Йоан щеше да възвестява себе си, нямаше да се отвори устата на Захария. Езикът му се развързва, защото се ражда гласът. Защото Йоан, докато възвестява Христа, е запитан: „Кой си ти?“ (Йоан 1, 19). Той отговаря: „Аз съм глас на викащия в пустинята“ (Йоан 1, 23 ). Гласът е Йоан, докато за Господа се казва: „В началото бе Словото“ (Йоан 1, 1). Йоан е глас за кратко време; докато Христос е отвека вечното Слово.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)