24 ноември – Св. Св. Андрей Дунг-Лак, Свещеник, и Другарите му, Мъченици (Възпоминание)
Днес Църквата възпоминава 117 Мъченици, пострадали в периода 1675-1886 г. при поредица антихристиянски гонения във Виетнам. Те са от различни националности: виетнамци и мисионери от Испания и Франция; сред тях има Епископи, свещеници и миряни. Пръв в списъка им е Свети Андрей Дунг-Лак. Роден през 1795 г. в много бедно езическо семейство, той е продаден от родителите си на християнин. Приема Кръщението, през 1823 г. е ръкоположен за свещеник и работи в различни енории. Обезглавен е заради вярата си през 1839 г.
Всички 117 виетнамски Мъченици са канонизирани през 1988 г. от Папа Йоан Павел II.
Проповед на Светия Папа Йоан Павел II на Светата Литургия за Канонизацията на Виетнамските Мъченици – 19 юни 1988 г.
1. „Ние проповядваме разпнатия Христос“ (1 Кор. 1, 23).
С тези думи на Свети Павел Апостол Римската Църква поздравява днес Църквата във Виетнам, която, макар и далечна в географско отношение, е много близка на сърцето ни. Поздравява същевременно и цялата виетнамска нация, на която от все сърце желае всяко добро.
Моята първа сърдечна и изпълнена с чувство мисъл е отправена към нашия брат, Кардинал Жозеф Мари Трин Ван Кан, Архиепископ на Ханой, и към цялата Епископска Колегия на Църквата във Виетнам, която с радост чувствам събрана духовно около мен в този момент. Заедно с тях поздравявам свещениците, монасите и монахините, миряните, ангажирани с мисионерска дейност, всички верни християни от тази нация, до която се чувствам в особено близо сега.
Желая също така да поздравя скъпите братя от Епископата, дошли заедно с групи верни от Испания, Франция и Филипините – страни, обединени помежду си от трите века евангелизация на тези земи. Те са тук, за да си спомнят за множеството братя мисионери, произлезли от техните нации.
Изпращам поздрав и на Отците Доминиканци от Провинцията на Светата Броеница, основана преди 400 години, и на Парижкия Институт за Чуждестранните Мисии; към тези две фамилии на богопосветени принадлежат много от Епископите и свещениците, които днес почитаме като Мъченици на вярата и на Евангелската проповед.
2. В голямата общност на Църквата аз ви поздравявам по специален начин, скъпи виетнамски братя и сестри, дошли тук от всички краища на света – от Америка и от Азия, от Австралия и от всички европейски страни. Зная, че ви води тук желанието да почетете вашите братя Мъченици, но и нуждата да изграждате около паметта за тях братството, приятелството, добрите чувства, с които са изпълнени сърцата ви, тъй като всички вие имате общо отечество. Оживявайки спомените си, вие се обръщате именно към вашата родина с любов, с носталгия, с желание да изживеете тук – вие, които сте част от диаспора, – един миг на общение, изпълнено с надежда. Възвестявайки заедно с вас разпнатия Христос, искаме днес да благодарим на Бога за особеното свидетелство, принесено на Него от Мъчениците на вашата Църква – както многобройните синове и дъщери на Виетнам, така и мисионерите, дошли от страни, в които вярата в Христа вече е била дълбоко вкоренена.
Вашата традиция ви напомня, че историята на мъченичеството на Църквата във Виетнам от самото си начало е много богата и сложна. От 1533 г., тоест от началото на християнската проповед в азиатския Юго-Изток, Църквата във Виетнам претърпява в продължение на три века различни гонения, които следват едно след друго, редувайки се с моменти на затишие – като онези, които преживява Църквата на Запад през първите три века от съществуването си. Хиляди християни са били подложени на мъчения, а още повече са онези, които умират из планините, горите, нездравословните места, където са били заточени.
Как да изброим всички тях? Дори да се ограничим само с тези, които канонизираме днес, няма да успеем да се спрем на всекиго от тях. Те са 117, сред които – осем Епископи, 50 свещеници, 59 миряни, между които и една жена: Агнеса Ле Ти Тан, майка на шест деца.
Достатъчно е да се спрем на една или две фигури, като тази на Отец Винсент Лием, доминиканец, подложен на мъченичество през 1773 г. Той е първият от 96-те Мъченици от виетнамски произход. След това – още един свещеник, Андрей Дунг-Лак, чийто родители – езичници, са били много бедни. Още като дете той е поверен на един катехист, става свещеник през 1823 г. и е енорист и мисионер в различни селища на страната. Спасяван неведнъж от затвора чрез откуп, щедро заплатен от верните, той горещо желае мъченичеството. „Който умре за вярата“, казва той, „възлиза на небето; а пък ние постоянно се крием и пръскаме пари, за да се изплъзнем на преследвачите! Много по-добре ще бъде да се оставим да бъдем заловени и да умрем“. Воден от голямо усърдие и от Господнята благодат, той търпи мъченичество чрез обезглавяване в Ханой на 21 декември 1839 г.
3. Днешното Евангелие ни припомня думите, с които Исус Христос възвестява на Своите ученици преследванията, които ще трябва да понесат: „Пазете се от човеците; защото те ще ви предадат на съдилища и в синагогите си ще ви бичуват. И ще ви поведат пред управници и царе заради Мен, за да свидетелствате пред тях и пред езичниците“ (Мат. 10, 17-18). Исус говори на апостолите и на учениците от всички времена; говори им с голяма свобода! Не ги залъгва с фалшиви обещания, а в пълнотата на истината, което характеризира винаги Неговите слова, ги подготвя за най-лошото: „И ще предаде брат брата на смърт, и баща чедо; и ще въстанат чеда против родители и ще ги убият. И ще бъдете мразени от всички заради Моето име, но който претърпи докрай, ще бъде спасен“ (Мат. 10, 21-22).
4. Обаче божественият Учител не оставя Своите ученици и верните си беззащитни пред големите гонения: „И когато ви предават, не се грижете как или какво ще говорите; защото в онзи час ще ви бъде внушено какво да кажете. Защото не сте вие, които ще говорите, а Духът на Отца ви, Който говори във вас“ (Мат. 10, 19-20).
Светият Дух. Духът на истината. Той ще бъде сила за вашата слабост. С Неговата сила вие ще давате свидетелство.
Самият факт, че трябва да давате свидетелство за разпнатия Христос не се ли нуждае от мъдрост и сила, много по-висши от човешките сили?
И не се ли отнася за Христос онова, което Апостолът пише и нарича „за юдеи съблазън, а за елини безумство“ (1 Кор. 1, 23).
Така е било във времената на Апостолите. Същото обаче се повнаря в различните исторически епохи, в различните времена и на различни места. Това се е случило и във времената на религиозните гонения срещу виетнамските християни.
Била е нужна, следователно, Божията сила и премъдрост, за да възвестява тази тайна на Божията любов, тоест – изкуплението на света, чрез Кръста: най-великата и същевременно по човешки неприемлива тайна.
„Защото онова, което е безумно у Бога, е по-мъдро от човеците, и онова, което е немощно у Бога, е по-силно от човеците“ (1 Кор. 11, 25).
Именно затова Апостолът пише: „А ние проповядваме Христа разпнатия“: Христос, Който – конкретно в Пасхалната Си тайна, – е сила Божия и Божия премъдрост“ (1 Кор. 1, 23-24).
5. Така и днес имаме пред очите си виетнамските ученици като онези Божии жътвари, за които говори Псалмът:
„Които са сели със сълзи,
ще жънат с радост.
Който с плач е носил семе,
с радост ще се върне,
носейки своите снопи“ (Пс. 126 [125], 5-6).
В светлината на тези тайнствени думи можем да разберем истинското значение на историческото свидетелство на Мъчениците на Църквата във Виетнам. Чрез сълзите им се е осъществило онова посяване на Евангелието и на благодатта, от които изобилно бе избликнал дарът на вярата:
„Ако житното зърно, паднало в земята, не умре, остава си само; ако ли умре, принася много плод“ (Йоан 12, 24).
Ветнамските Мъченици, „сеейки със сълзи“, всъщност започват проникновен и освобождаващ диалог с населението и културата на тяхната нация, възвестявайки преди всичко истината и универсалвостта на вярата в Бога, предлагайки същевременно една йерархия на ценности и на задължения, особено подходяща за религиозната култура на целия източен свят. Под ръководството на Първия Виетнамски Катехизис, те дават свидетелство за това, че е нужно да бъде почитан само един Бог като единствен Бог, Който е създал небето и земята. Срещу принудителните разпоредби на властите относно практикуването на вярата, те утвърждават личната си свобода да вярват, настоявайки със смирена смелост, че християнската религия е единственото нещо, което не могат да изоставят, защото не могат да не се подчиняват на Върховния Суверен: Господа. Освен това възвестяват със сила волята си, че искат да бъдат лоялни към властите на своята страна, но без да изневеряват на онова, което е справедливо и честно. Учат да бъдат уважавани и почитани предците, според обичаите на тяхната земя, в светлината на тайната на Възкресението. Чрез своите Мъченици и чрез своето свидетелство Църквата във Виетнам успява да възвести своята готовност и волята си да не отхвърля културната традиция и законните институции на страната; напротив – декларира и показва, че желае да се въплъти в тях, допринасяйки с вярност за истинския прогрес на родината.
Резултатът обаче е, че конфликтите и напрежението, които възникват в отношенията между християните и властта, интересите на другите религиозни изповедания, икономически и социални причини, неразбирането на трансцендентността и универсалността на вярата, образуват онова земно горнило, в което се оформя силата на това изключително свидетелство.
6. Но от дългата теория на Мъчениците, от техните страдания, от сълзите им идва „жътвата на Господа“. Те са нашите учители, които ми дават прекрасната възможност да представя на цялата Църква жизнеността и величието на Църквата във Виетнам, нейния плам, нейното търпение, способността й да посреща всякакъв вид трудности и да възвестява Христос. Да благодарим на Господа за онова, което Духът поражда изобилно сред нас.
Още веднъж бихме могли да кажем, че кръвта на Мъчениците е за вас, християните от Виетнам, извор на благодат, за да напредвате във вярата. Във ваше лице вярата на отците ни продължава да се предава на новите поколения. Тази вяра остава основа на постоянството на всички онези, които, чувствайки се истински виетнамци, верни на тяхната земя, желаят същевременно да продължават да бъдат истински Христови ученици. Всички християни знаят, че Евангелието изисква от тях да се покоряват на човешките институции от любов към Господа, да вършат добро, да се държат като свободни хора, да уважават всички, да обичат братята, да се боят от Бога, да почитат властите и обществените учреждения (ср. 1 Петър 2, 13-17). Стремежът към общото благо на отечеството е, следователно, истински дълг на гражданина – християнин: свободно да възвестява Божията истина в общение с пастирите и братята по вяра, в желанието да живее в мир с другите хора, за да работи съзнателно за доброто на всички.
7. „Sanguis martyrum, semen christianorum“ („Кръвта на Мъчениците е семе на християните“). „Semen chtistianorum“. Наред с хилядите верни, които през изминалите векове са вървели по стъпките на Христос, и днес има такива, които работят, понякога в условията на тревога и отхвърляне, единствено с амбицията да могат да постоянстват в Господнето лозе като верни, които разбират благата на Божието Царство.
„Semen christianorum“ са всички онези, които и днес сред своя народ и в Божието име полагат усилия да разбират смисъла на Евавгелието на Христос и на Неговия Кръст, разбирайки дълга си да разбират и да се молят за идването Царството на нашия Отец във всички души, и особено в страната, където Господ ни е призовал да живеят. Този дълг, тази вътрешна постоянна и усърдна дейност изискват търпението и изпълненото с упование очакване на онези, които знаят, че Божието Провидение работи за тях, за да направи успешни усилията им, както и техните страдания.
8. „Животът на праведните е в Божиите ръце“ (Прем. 3, 1).
Книгата Премъдрост възвестява тази прекрасна истина, която хвърля изобилна светлина върху събитието, което отбелязнаме днес.
Да. „Животът на праведните е в Божиите ръце и няма да претърпят мъчение“. На някого може да се стори, че тези думи не отговарят на историческата действителност: всъщност Мъчениците понасят мъчения, и то какви! Но боговдъхновеният автор развива по-нататък мисълта си:
„В очите на неразумните те минаваха за умрели,
и краят им се считаше за погибел,
и заминаването им от нас – унищожение;
но те пребъдват в мир.
Защото, макар в очите на хората и да се наказват,
тяхната надежда е пълна с безсмъртие“ (Прем. 3, 2-4).
Свети Мъченици! Виетнамски Мъченици! Свидетели на Христовата победа над смъртта! Свидетели на човешкото призвание към безсмъртие.
Книгата Премъдрост продължава: „И бидейки малко наказани, те ще бъдат много облагодетелствани, защото Господ ги е изпитал и ги е приел като най-съвършена жертва“ (ср. Прем. 3, 5-6).
Да. Като на всесъжение, присъединени към кръстната жертва на Христос. Всъщност именно вие, Мъченици от Виетнам, възвестихте докрая разпнатия Христос. Божията премъдрост и сила. Да се обърнем към Христос, чрез Когото постигаме спасение в Бога.
9. „Които се Нему надяват, ще познаят истината, и верните в любовта ще пребъдват у Него; защото благодат и милост има за светиите Му“ (ср. Прем. 3, 9).
За вас – Мъчениците! За вас – избраните!
Чуйте какво казва по-нататък за вас Книгата Премъдрост: „В деня на възкресението им те ще блеснат като искри, които лазят по стърнище“ (прем. 3, 7).
Като искри, като пламъчета на една светлина, която озарява и разпалва … Чуйте до края онова, което ви казва Книгата Премъдрост:
„Ще съдят племена и ще владеят над народи, а над тях ще царува Господ вовеки“ (Прем. 3, 8).
Господ …
Христос – разпнат и възкръснал.
Онзи, Който е дошъл в света – не за да „съди света, а за да бъде светът спасен чрез Него“ (Йоан 3, 17).
Този Христос!
Както сте взели участие в Неговото страдание и в Неговия Кръст, така участвате и в спасението на света, извършено от Него.
Да пребъдва жътвата ви в радост!
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)