между 24 май и 27 юни – ТЯЛО И КРЪВ ХРИСТОВИ (Тържество)
Проповед на Папа Бенедикт XVI на Светата Литургия пред Базиликата „Свети Йоан Латерански“ в Рим – 7 юни 2007 г.
Скъпи братя и сестри!
Преди малко пяхме в Последованието: „Dogma datus christianis,/quod in carnem transit panis,/et vinum in sanguinem – Сигурни сме ние, християните:/хлябът се превръща в плът,/на кръв става виното“. Това потвърждаваме днес, изразявайки вярата си в Евхаристията – Тайната, която е сърцето на Църквата. В неотдавнашната си пост-синодална Екзортация „Sacramentum caritatis“ припомних, че евхаристичната Тайна е дарът, който Исус Христос прави от Себе Си, разкривайки безкрайната Божия любов на всеки човек“ (n.1). Затова Празникът Corpus Domini е особен празник и е много важен израз на вярата за всяка християнска общност. Този празник води началото си от определен исторически и културен контекст: установен е с ясната цел да утвърди открито вярата на Божия народ в Исус Христос – жив и реално присъстващ в Пресветото Тайнство на Евхаристията; за да бъде обожаван, хвален и прославян публично Господ, Който „в евхаристичното Тайнство продължава да ни обича „докрай“ – дотам, че да ни дари Своето Тяло и Своята Кръв“ (Sacramentum caritatis, 1).
Евхаристичното отслужване тази вечер ни въвежда в духовния климат на Велики Четвъртък – деня, в който Христос, в навечерието на Своето Страдание, установи в Горницата Пресветата Евхаристия. По този начин Corpus Domini е възобновяване на тайната на Велики Четвъртък, подчиняване на поканата на Исус „да се провъзгласява от покривите онова, което Той ни е казал на тайно (ср. Мат. 10, 27). Апостолите получават от Господа дара на Евхаристията в интимността на Тайната Вечеря, но този дар е предназначен за всички, за целия свят. Ето защо се възвестява и се излага открито, та всеки да може да срещне „Исус, Който минава“ така, както е вървял по пътищата на Галилея, на Самария и на Юдея. Та всеки, като Го приеме, да може да бъде оздравен и обновен от силата на любовта Му. Това, скъпи приятели, е постоянното и живо наследство, което Исус ни е оставил в Тайнството на Своето Тяло и на Своята Кръв. Наследство, което изисква да бъде постоянно обмисляно, преживявано, та, както бе казал почитаемият Папа Павел VI, да може „да бележи с неизчерпаемото си действие всички дни на смъртния ни живот“ (Insegnamenti, V [1967], p. 779).
Отново в пост-синодалната Екзортациякоментирайки възгласа на свещеника след освещаването: „Тайна на вярата!“, отбелязах: с тези думи той „провъзгласява отслужената тайна и проявява удивлението си пред същностното преобразяване на хляба и виното в тяло и кръв на Господа Исус – една реалност, която надхвърля всяко човешко разбиране“ (n.6). Именно защото става дума за тайнствена реалност, която надхвърля способността ни за разбиране, ние не трябва да се учудваме, че и днес мнозина се затрудняват да приемат реалното присъствие на Христос в Евхаристията. Не може да бъде другояче. Така е било още от деня, в който в синагогата в Капернаум Исус заяви открито, че е дошъл, за да ни даде за храна Своята плът и Своята кръв (ср. Йоав 6, 26-58). Думите Му звучат „твърдо“ и мнозина си тръгват от Него. И тогава, както сега, Евхаристията остава „знак на противоречие“ – и не може да не бъде такъв, защото един Бог, Който става плът и принася Себе Си в жертва за живота на света, хвърля в смущение мъдростта на хората. Но със смирено упование Църквата прави своя вярата на Петър и на другите Апостоли, и заедно с тях възвестява: „Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи за вечен живот“ (Йоан 6, 58). Да обновим и ние тази вечер нашата вяра в Христос, жив и присъстващ в Евхаристията. Да, „сигурно е за нас, християните:/хлябът се превръща в плът,/на кръв става виното“.
В своята кулминация Последованието ни накара да пеем: „Ecce panis angelorum,/factus cibus viatorum:/vere panis filiorum – Ето хлябът на Ангелите,/хляб на странстващите,/истински хляб на чедата“. Евхаристията е храна, запазена за онези, които в Кръщението са били освободени от робството и са станали чеда. Тя е храната, която ги подкрепя в дългия път на изхода през пустинята на човешкото съществуване. Както манната за израилевия народ, така за всяко християнско поколение Евхаристията е незаменима храна, която го подкрепя, докато то прекосява пустинята на този свят, изсушена от идеологически и икономически системи, които не дават живот, а по-скоро го отнемат. Един свят, където логиката на властта и притежанието доминира над онази на служението и на любовта; един свят, където неслучайно триумфира културата на насилието и смъртта. Но Исус идва при нас и ни изпълва със сигурност: Той Самият е „хлябът на живота“ (Йоан 6, 35.48). Припомнят ни това и думите Му от Антифона към Евангелието: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от този хляб, ще живее навеки“ (ср. Йоан 6, 51).
В евангелския откъс, провъзгласен преди малко, Свети Лука, разказвайки ни чудото с умножаването на петте хляба и двете риби, с която Исус нахранва тълпата „на едно пустинно място“, завършва с думите: „Всички ядоха и се наситиха“ (ср. Лука 9, 11в-17). Бих искал да подчертая особено това „всички“. Такова е желанието на Господа – всяко човешко същество да се храни с Евхаристията, защото Евхаристията е за всички. Ако на Велики Четвъртък се изразява тясната връзка между Тайната Вечеря и тайната на Исусовата смърт на кръста, днес, на празника Corpus Domini, с процесията и хоровото обожаване на Евхаристията, се привлича вниманието ни върху факта, че Христос се е принесъл в жертва за цялото човечество. Преминаването Му край домовете и по улиците на нашия Град ще бъде за онези, които живеят там, дар на радост, на вечен живот, на мир и на любов.
В евангелския откъс още нещо привлича вниманието: чудото, извършено от Господа, съдържа ясна покана към всекиго да даде своя принос за него. Петте хляба и двете риби обозначават нашия принос – малък, но необходим, който Той превръща в дар на любовта за всички. „Христос и днес, – написах в цитираната пост-синодална Екзортация, – продължава да увещава Своите ученици да се ангажират лично“ (n.88). Евхаристията, следователно, е призив към святост и себедаряване на братята, защото „призванието на всекиго от нас е това: да бъдем, заедно с Исус, хляб, преломен за живота на света“ (ibid.).
Нашият Изкупител отправя тази покана особено към нас, скъпи братя и сестри от Рим, събрани на този исторически Площад около Евхаристията: поздравявам сърдечно всички вас. Поздравът ми е преди всичко за кардинала Викарий и за Помощник – Епископите, за останалите почитаеми Братя Кардинали и Епископи, както и за многобройните презвитери и дякони, за богопосветените и за множеството верни миряни. В края на Евхаристичното отслужване ще се обединим в процесия, за да понесем във ваше лице Господ Исус по всички улици и квартали на Рим. Ще го потопим, така да се каже, в ежедневието на нашия живот, за да върви и Той там, където вървим и ние, за да живее и Той там, къдего живеем и ние. защото знаем, както ни припомня апостол Павел в Посланието до коринтяните, че във всяка Евхаристия, включително и в тази, отслужвана тази вечер, ние „възвестяваме смъртта на Господа, докато Той дойде“ (ср. 1 Кор. 11, 26). Ние вървим по пътищата на света, знаейки, че Той е до нас, подкрепени от надеждата да Го видим един ден с открито лице в окончателната ни среща.
Но и сега слушаме гласа Му, който повтаря, както четем в Книгата на Откровението: „Ето, стоя пред вратата и хлопам: ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене“ (Откр. 3, 20). Празникът Corpus Domini има за цел да ни помогне да чуем, въпреки глухотата на вътрешния ни слух, това хлопане на Господа. Исус хлопа на вратата на нашето сърце и иска да Му позволим да влезе там не само за един ден, а завинаги. Да Го приемем с радост, отправяйки в хор към Него молитвата на Литургията: „Добри Пастирю, истински хляб,/о, Исусе, смили се над нас (…),/Ти, Който всичко знаеш и можеш,/на земята Който ни храниш,/Твоите братя отведи/на трапезата небесна,/в радостта на Твоите светци“. Амин!
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)