23 февруари – Свети Поликарп, Епископ и Мъченик (Възпоминание)
Свети Поликарп ( 69 или 70 – ок. 160) е ученик на Свети Апостол и Евангелист Йоан. Избран е за епископ на родния си град Смирна в Мала Азия. Ок. 154 г. посещава Рим, където се среща с папа Аницет I (155 – 166), с когото дискутира по въпроса за датата на Пасха, празнувана по различно време на Запад и на Изток. Макар да не се стига до разрешаване на въпроса, Църквите остават в общение и мир помежду си. Когато Свети Игнатий Антиохийски е воден от стражи в Рим, за да претърпи мъченичество, е приет в Смирна от Свети Поликарп, когото възхвалява в едно от своите послания. По времето на император Марк Аврелий (161 – 180) римският проконсул в Азия Стаций Квадрат започва преследване срещу християните в тази провинция. Свети Поликарп е изправен пред съда му, осъден е на смърт и е изгорен на клада. Той е един от първите християнски писатели, чиито творби ( „Послание до филипяни”) са достигнали до наши дни.
Четиво от Римския Бревиарий за Възпоминанието на Свети Поликарп
Из „Послание на Църквата в Смирна за мъченичеството на Свети Поликарп
Когато беше приготвена кладата, Поликарп съблече всичките си дрехи и като свали препаската си, понечи да снеме и обувките си – нещо, което преди не правеше, защото всички верни се надпреварваха кой по-бързо ще докосне тялото му. Защото и преди мъченичеството си той бе обграден с всяка почит заради светостта на живота си. Веднага донесоха всички инструменти, приготвени за кладата му. Но когато се готвеха да го приковат с гвоздеи, той им каза: „Оставете ме така: защото Онзи, Който ми дава благодатта да претърпя огън, ще ми помогне и да остана неподвижен на кладата, без да е нужно да ме приковавате”. И те не го приковаха с гвоздеите, а само го завързаха.
Тогава той, завързан с ръце на гърба, като овен без недостатък, избран за приятна Богу жертва от многобройно стадо и готов за приношение, като вдигна очи към небето, каза: „Господи, всемогъщи Боже, Отче на Твоя възлюбен и благословен Син Исус Христос, чрез Когото Те познахме; Боже на Ангелите и на Добродетелите, на всяко създание и на целия род на праведниците, които са живи пред лицето Ти: Аз Те благославям, задето ме намери достоен за този ден и за този час да взема участие, заедно с всички мъченици, в чашата на Твоя Христос, за възкресение на душата и тялото във вечния живот, в нетленността чрез Светия Дух. Да мога днес да бъда приет заедно с тях пред лицето Ти, като богата и желана жертва, така, както Ти, Боже, без измама и истински, си я приготвил и, след като ми позволи да я видя предварително, сега я осъществяваш.
Затова и за всички други неща аз Те хваля, благославям Те, прославям Те заедно с вечния небесен Свещеник Исус Христос, Твоя възлюбен Син, чрез Когото на Тебе и на Светия Дух да бъде слава сега и в бъдещите векове. Амин”.
След като каза „Амин” и завърши молитвата си, приготвилите кладата запалиха огъня. Когато се издигна голям пламък, ние, които имахме възможността да виждаме всичко отлично, станахме свидетели на едно чудо и останахме живи, за да възвестяваме на другите случилото се.
Огънят образува дъга и също като платно на кораб, издувано от вятъра, заслони като стена тялото на мъченика. Тялото му остана по средата, но нямаше вид на изгаряща плът, а на изпечен хляб или на нажежено злато или сребро. И ние усетихме безкрайно сладко ухание, като от тамян или от скъпоценен парфюм.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)