23 септември – Свети Пий от Пиетрелчина, Свещеник
Франческо Форджоне е роден на 25 май 1887 г. в бедно селско семейство в Пиетрелчина, близо до Беневенто (Южна Италия). През 1903 г. е приет в Ордена на Капуцините и получава името Пий (Пио). През 1909 г. е ръкоположен за свещеник. Изключителен е духовният му опит с Бога, който през 1910 г. е увенчан с получаването на стигматите, които ще носи до края на дните си. Мистик, всеотдаен изповедник и духовен ръководител, Отец Пио става известен в целия католически свят с чудесата си, с духовните си подвизи и с личната си святост. Умира на 23 септември 1968 г. в манастира в Сан Джовани Ротондо, където прекарва голяма част от живота си. Канонизиран е от Св. Папа Йоан Павел II през 2002 г.
Проповед на Светият Папа Йоан Павел II при канонизацията на Отец Пио от Пиетрелчина – 16 юни 2002 г.
(San Giovanni Paolo II. Omelia per la canonizzazione di Padre Pio da Pietrelcina – 16 giugno 2002)
1. „Игото Ми е благо, и бремето Ми – леко“ (Мат. 11, 30).
Думите на Исус към учениците, които чухме току-що, ни помагат да разберем най-важното послание на това тържествено отслужване. Защото можем да ги приемем като великолепен синтез на целия живот на Отец Пио от Пиетрелчина, обявен днес за Светец.
Евангелският образ на „игото“ ни припомня множеството изпитания, които скромният капуцин от Сан Джовани Ротондо е трябвало да посрещне. Днес виждаме в него колко сладко е „игото“ на Христос и наистина леко бремето Му, когато се носи с вярна любов. Животът и мисията на Отец Пио свидетелстват, че трудностите и болките, приети с любов, се превръщат в истински път към светостта, водещ към перспективата на едно по-голямо благо, известно само на Господа.
2. „А на мен да не ми дава Господ да се хваля, освен с кръста на нашия Господ Исус Христос“ (Гал. 6, 14).
Не е именно „хваленето с Кръста“, което най-много блести в Отец Пио? Колко актуална е духовността на Кръста, живяна от скромния капуцин от Пиетрелчина? Нашето време се нуждае да преоткрие нейната стойност, за да отвори сърцето си за надеждата.
През целия си живот той се стреми към все по-голямо уподобяване на Разпнатия, имайки ясното съзнание, че е призван да сътрудничи по особен начин на делото на изкуплението. Без това постоянно позоваване на Кръста не можем да разберем неговата святост.
В плана на Бога, Кръстът е истински инструмент на спасението за цялото човечество, и път, предложен от Господа на онези, които искат да Го следват (ср. Марк. 16, 24). Това е разбирал добре Светият Брат от Гаргано, който през 1914 г., на празника на Блажена Дева Мария, Отнесена в Небето, пише: „За да успеем да постигнем нашата крайна цел, трябва да следваме божествения Глава, Който не желае да води избраната душа по друг път, освен по онзи, извървян от Него: по пътя на отричането от всичко и на Кръста“ (Epistolario II, p. 155).
3. „Аз съм Господ, Който върши милост“ (Йер. 9, 24).
Отец Пио е бил всеотдаен разпространител на Божието милосърдие, правейки го достъпно на всички чрез приемането им, чрез духовното ръководство, и особено чрез отслужването на Тайнството Покаяние.
Служението в изповедалнята, което е една от най-забележителните черти на неговия апостолат, е привличало безбройно множество в манастира в Сан Джовани Ротондо. Дори когато този забележителен изповедник е третирал поклонниците с явна строгост, те, разбирайки тежестта на греха си, покаяли се искрено, почти винаги са се завръщали при него за умиротворителната прегръдка на сакраменталното опрощение.
Нека неговият пример вдъхновява свещениците да извършват с радост и ревностно това служение, толкова важно и днес, както пожелах да подчертая в Посланието до Свещениците по повод миналия Велики Четвъртък.
4. „Ти, Господи, си мое единствено благо“.
Така пяхме в Отпевния Псалм. С тези думи новият Светец ни кани да поставим Бога над всичко, да Го смятаме за единствено и върховно благо.
Всъщност главната причина за апостолския успех на Отец Пио, главният корен на огромната му духовна плодовитост, се крие в това интимно и постоянно единство с Бога, свидетелство за което са дългите часове, прекарани в молитва. Обичал е да повтаря: „Аз съм един беден брат, който се моли“, убеден, че „молитвата е най-доброто оръжие, което имаме, ключ, който отваря Божието Сърце“. Тази фундаментална характеристика на неговата духовност продължава в „Молитвените Групи“, основани от него, които предоставят на Църквата и на обществото огромния принос на една непрестанна и изпълнена с упование молитва. След това, към молитвата Отец Пио е прибавял и интензивна милосърдна дейност, изключителен израз на което е „Casa Sollievo della Sofferenza“. Молитва и милосърдие – това е изключително конкретен синтез на учението на Отец Пио, което днес се предлага на всички.
5. „Благославям Те, Отче, Господи на небето и на земята, задето … си открил това на малките“ (Мат. 11, 25).
Колко подходящи изглеждат тези думи на Исус, когато ги отнесем към тебе, смирени и обични Отче Пио.
Научи и нас, молим те, на смирение на сърцето, за да се намерим сред бедните от Евангелието, на които Отец е обещал да открие тайните на Царството.
Помагай ни да се молим, без да се уморяваме никога, сигурни, че Бог знае от какво се нуждаем още преди да Го помолим за него.
Дари ни поглед на вярата, способен да разпознае безпогрешно в бедните и страдащите лицето на Самия Исус.
Подкрепяй ни в часа на борбата и на изпитанието, и ако паднем, нека изпитаме радостта от Тайнството на Прошката.
Предай ни нежната си почит към Мария, Майка на Исус и наша Майка.
Придружавай ни в земното ни странстване към блаженото Отечество, където се надяваме да стигнем и ние, за да съзерцаваме навеки Славата на Отца и Сина и Светия Дух. Амин!
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)