22 юли – Света Мария Магдалена

22 юли – Света Мария Магдалена (Възпоминание)

 

Света Мария Магдалена (от град Магдала в Палестина) става ученичка на Исус, след като Той я освобождава от „седем бяса“. Следва всеотдайно своя Учител, на Голгота е в подножието на кръста заедно с Божията Майка, Свети Йоан и някои жени (Йоан 19, 25). След Своето Възкресение Исус й се явява, вика я по име и тя с възторжена радост възвестява на апостолите Благата Вест за победата Му над смъртта (Марк. 16, 9; Йоан 20, 11-18).

В днешната литургия Римската Църква възпоменава още две жени от Евангелията, които в миналото са били идентифицирани със Света Мария Магдалена. Те са: Мария от Витания, сестрата на Марта и Лазар, и анонимната грешница, на която „много е било простено, понеже много е обичала“.

 

Из „Проповеди върху Евангелията“ на Свети Григорий Велики, Папа и Църковен Учител

(Проповед 25, 1-2.4-5; Patrologia Latina 76, 1189-1193)

Мария Магдалена идва при гроба и като не намира тялото на Господа, си мисли, че може би са го отнесли някъде и споделя това с учениците. Те отиват да видят и се убеждават, че нещата стоят точно така, както им е казала жената. За тях се казва: „Тогава учениците се върнаха пак вкъщи“, а след това се добавя: „А Мария стоеше при гроба отвън и плачеше“ ( Йоан 20, 10-11).

От това можем да разберем колко голяма е била силата на любовта, притежавана от тази жена, която не се отделя от гроба Господен, дори когато учениците вече са се отдалечили. Тя е търсела Оногова, Когото не е намерила, плакала е, докато Го е търсила, и, разпалена от жива любов към Него, е изгаряла от копнеж, мислейки, че е бил откраднат.

Но е станало така, че е могла да Го види само тя, тъй като е останала да Го търси. Защото силата на доброто дело се крие в постоянството, както потвърждава това самият глас на Истината: „Който претърпи докрай, ще бъде спасен“ (Мат. 10, 22).

Тя го е търсила веднъж, и не Го е намерила. Продължила е да Го търси,  и й е било дадено да Го намери. Ставало е така, че копнежът й е растял с времето, и, растейки, е достигнал до обекта на търсенето й. Светите желания нарастват с времето. Ако обаче отслабват с очакването, това означава, че не са истински желания.

Тази пламенна любов е изпитал онзи, който е успял да достигне до истината. Това казва и Давид: „Душата ми жадува за Бога, за живия Бог: Кога ще дойда и ще видя Божия лик?“ (Пс. 41, 3). Казва го и Църквата в „Песен на Песните“: Аз съм ранена от любов (ср. Песен 4, 9). И пак: „Душата ми примря (ср. Песен 5, 6).

„Жено, защо плачеш? Кого търсиш?“ (Йоан 20, 15). Пита я за причината на скръбта й, тъй като копнежът й расте и, като вика името на Оногова, Когото търси, тя още повече запламтява от любов към Него.

„Исус й казва: Мария!“ (Йоан 20, 16). След като се обръща към нея с характерното за пола й обръщение и не бива познат, Той я вика по име, като че иска да й каже: Познай Оногова, Който те познава. Аз те познавам не както се познава който и да е човек, а по съвършено специален начин.

Мария, повикана по име, познава Спасителя и веднага извиква: „Рабуни!“, тоест „Учителю!“ Именно Него тя е търсела външно, а Той е бил, Който я е водел вътрешно в нейното търсене.

 

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

 

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.