22 август – Блажена Дева Мария Царица

22 август – Блажена Дева Мария Царица (Възпоминание)

 

С това Възпоминание честваме прославянето на Божията Майка в небето като Царица на ангелите и на светците. Тя е Царица, защото е Майка на Царя – Христос. В нейно лице почитаме щедростта на Божията любов, изпълнила Мария с всяка благодат. Това Възпоминание е установено от Папа Пий XII през 1954 г.

 

Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Кастел Гандолфо – 22 август 2012 г.

Блажена Дева Мария Царица

Скъпи братя и сестри,

Днес отбелязваме литургичното Възпоминание на Блажена Дева Мария, призовавана с титлата „Царица“. Този празник е установен неотдавна, макар основата му и самата набожност да са древни. Установява го Достопочитаемият Пий XII през 1954 г., при закриването на Мариината Година, определяйки датата му на 31 май (cfr Lett. enc. Ad coeli Reginam, 11 octobris 1954: AAS 46 [1954], 625-640). Във връзка с това Папата казва, че Мария е Царица повече от всяко друго създание, поради възвишеността на душата си и поради изключителните дарове, които е получила. Тя непрекъснато увеличава съкровищата на своята любов и на грижата си за човечеството (cfr Discorso in onore di Maria Regina, 1 novembre 1954). Сега, след раформата на литургичния календар, последвала Втория Ватикански Събор, това Възпоминание е пренесено осем дни след Тържеството на Отнасянето на Мария в небето, за да се подчертае тясната връзка между царството на Мария и прославянето й с душа и тяло редом със Сина й. В Конституцията за Църквата на Втория Ватикански Събор четем следното: „Мария бе отнесена … в небесната слава и възвеличена от Господа като Царица на Вселената, за да се уподоби още по-пълно на своя Син“ (Lumen gemtium, 59).

Днешният празник се корени в следното: Мария е Царица, понеже е свързана по особен начин със своя Син, както в земния Му път, така и в славата Му в небето. Великият Светец от Сирия, Ефрем Сирин, казва, че царствеността на Мария произтича от нейното майчинство. Тя е Майката на Господа, на Царя на царете (ср. Ис. 9, 1-6) и ни сочи Исус като наш живот, спасение и надежда. Божият Слуга Павел VI припомня в Апостолическата си Екзортация „Marialis Cultus“: „В Дева Мария всичко се отнася към Христос и всичко зависи от Него. Заради Него Бог Отец от самата вечност избра Пресвета Мария и я украси с такива дарове на Светия Дух, каквито никой друг не е получил“ (n. 25).

Но нека се запитаме: Какво означава Мария Царица? Дали това е само една титла, за украса като всички останали? Какво означава това? Както вече казах, това е следствие от единението й със Сина; от това, че е в Небето, тоест – в общение с Бога. Тя участва в отговорността на Бога за света и в любовта на Бога към света. Съществува една разпространена обща представа за царя или царицата: те са хора с власт и с богатство. Но не такава е царствеността на Исус и Мария. Да помислим за Господа: царствеността и царуването на Христос са изтъкаи от смирение, от дух на служение, от любов: те са преди всичко сллужение, помощ, обич. Да си припомним, че Исус е провъзгласен за цар на кръста, със следния надпис, написан от Пилат: „Цар на юдеите“ (ср. Марк. 15, 26). В този момент на кръста става явно, че Той е Цар. И как е Цар? Като страда с нас, за нас, обичайки ни докрай, и така управлява и създава истина, любов, справедливост. Или да помислим за друг момент: на Тайната Вечеря Той се скланя, за да умие краката на Своите ученици. Следователно, царствеността на Исус няма нищо общо с онази на могъщите на земята. Той е Цар, Който служи на Своите служители; показва това с целия Си живот. Същото се отнася и за Мария: тя е Царица в служението на Бога за човечеството, и е Царица на любовта – прави от себе си дар на Бога, зза да влезе в плана за спасението на човека. На ангела тя отговаря: Ето ме, аз съм рабинята Господня“ (ср. Лука 11, 48), а в „Magnificat“ пее: „Бог погледна смирението на Своята рабиня (ср. Лука 1, 48), Тя ни помага. Царица е винаги, когато ни обича, когато ни помага във всяка наша нужда; тя е наша сестра, смирена рабиня.

И ето че достигнахме до следния пункт: как Мария осъществява тази си царственост на служение и любов? Бдейки над нас, своите чеда: чеда, които  се обръщат към нея с молитва, за да й благодарят или за да се молят за майчинската й защита и небесната й помощ, след като са сбъркали пътя, потиснати от болка или от тревога поради трудните и непосилни житейски събития. В спокойствието или в мрака на живота, ние се обръщаме към Мария, поверявайки се на постоянното й застъпничество, за да изпроси тя за нас от Своя Син всяко благо и нужните ни благодати за странстването ни по пътищата на света. Към Оногова, който царува над света и в ръцете му са съдбините на вселената, ние се обръщаме с упование чрез Дева Мария. От вековете тя е призовавана като Царица небесна„ осем пъти, след молитвата на Пресветата Броеница, тя е наричана в Лоретанските литании Царица на Ангелите, на Патриарсите, на Пророците, на Апостолите, на Мъчениците, на Изповедниците, на Девиците, на всички Светци и на Семействата. Ритъмът на тези древни призовавания, както и всекидневните молитви, като „Salve Regina“ („Радвай се, Царице“), ни помагат да разберем, че Пресветата Дева, като наша Майка до Сина си Исус в небесната слава, е с нас винаги, във всекидневния ход на живота ни. Титлата „Царица“, следователно, е титла на упование, на радост, на любов. И ние знаем, че онази, която в определена степен държи в ръцете си бъдещето на света, ни обича и ни помага в нашите трудности.

Скъпи приятели, почитта към Дева Мария е важен елемент в духовния ни живот. Нека в нашата молитва не забравяме да се обръщаме към нея. И Мария не ще престане да се застъпва пред своя Син. Гледайки нея, да подражаваме на вярата й, на пълното й приемане на Божия план на любовта, на всеотдайното й посрещане на Исус. Да се научим да живеем като Мария. Мария е Царица на небето, близо е до Бога, но е също така Майка, близо е до всекиго от нас, обича ни и слуша гласа ни. Благодаря за вниманието.

 

източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)

 

XXX седмица год. II понеделник

 

ПЪРВО ЧЕТИВO

Четене от посланието на Свети Павел Апостол до ефесяни   4,32-5,8

Братя:

Бъдете един към друг добри, състрадателни, прощавайки си един на друг, както и Бог ви прости в Христа.

И тъй, бъдете подражатели на Бога, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание.

А блудство и всяка нечистота или користолюбие дори и да се не споменават между вас, както прилича на светии; нито пък срамни и празни думи и смехории, които са неприлични, а наопаки да се чува благодарение.

Защото това трябва да знаете, че никой блудник, или нечист, или користолюбив, който е идолослужител, няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не прелъстява с празни думи, защото заради всичко това дохожда гневът Божи върху синовете на неверието. И тъй, не ставайте техни съучастници.

Вие бяхте някога в тъмница, а сега сте светлина в Господа: постъпвайте като чеда на светлината.

Това е Божие слово.

 

ОТПЕВЕН ПСАЛОМ                (Пс 1,1-2.3.4 и 6)

О Да бъдем подражатели на Бога, като възлюбени чеда.

 

Блажен е онзи човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои, и в сборището на развратители не седи; а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем. О

И ще бъде като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време; и чийто лист не вехне, и във всичко, що върши, ще успее. О

Не тъй са нечестивците, не тъй, но те са като прах, що вятърът измита. Защото Господ знае пътя на праведните, а пътят на нечестивците ще погине.  О

 

АЛИЛУЯ

О Алилуя. Твоето слово, Господи, е истина; освети ни с исти. О Алилуя.

 

ЕВАНГЕЛИЕ

+ Четене от светото Евангелие според Лука (13,10-17)

В онова време:

Една събота Исус поучаваше в тяхната синагога. И ето, една жена с немощен дух от осемнадесет години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи.

Като я видя Исус, повика я и рече й: „Жено, освобождаваш се от недъга си!“ И сложи ръцете си върху нея, и тя веднага се изправи и славеше Бога.

При това началникът на синагогата, негодувайки, задето Исус в събота изцери, заговори и рече на народа: „Шест дена има, през които трябва да се работи; в тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден.“

Господ му отговори и рече: „Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота? И не води ли ги да ги пои? А тая дъщеря Авраамова, която Сатаната е свързал, ето вече осемнадесет години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?“

И когато Той говореше това, всички, които бяха против Него, изпитваха срам, а целият народ се радваше за всички славни дела, вършени от Него.

Това е слово Господне.