21 юни – Свети Алойзий Гонзага, Монах (Възпоминание)
Свети Алойзий Гонзага е роден на 19 март 1568 г. в Кастильоне делле Стивиере, близо до Мантуа (Италия). Първороден син е на маркиз Феранте Гонзага, от управляващата фамилия на Мантуа, и на Марта, от рода на графовете Тана ди Киера. Баща му очаква Алойзий да се посвети на военна и дворцова кариера, затова младежът прекарва две години като паж в двора на испанския крал Филип II, където получава много добро образование. Верен на полученото от Бога призвание, 17-годишен постъпва в Ордена на Отците Йезуити, като се отказва от наследството и титлата си. Като студент в Рим се отличава с изключителна набожност и стремеж към свят живот. По време на страшната чумна епидемия в Рим от 1590-1591 г. всеотдайно помага на застрашените от заразата. Заразява се от един болен, когото пренася до болницата, и умира на 21 юни 1591 г., едва 23-годишен. През 1726 г. е провъзгласен за светец от папа Бенедикт XIII.Мощите му се намират в църквата „Св. Игнаций де Лойола“ в Рим.
Из „Писмо до майката“ на Свети Алойзий Гонзага
( Acta SS., юни, 5, 878)
Призовавам над тебе, Господарке моя, дара на Светия Дух и безкрайната утеха. Когато ми донесоха писмото ти, аз се намирах още в това място на мъртъвци. Но да не се отчайваме и да насочим надеждите си към небето, където ще възхваляваме вечния Бог в земята на живите. Колкото до мен, отдавна съм копнял да се намеря там и искрено съм се надявал вече да съм се отправил нататък.
Любовта се състои, както казва свети Павел, в това, „да се радваме с онези, които се радват, и да плачем с онези, които плачат“. Затова, благородна майко, трябва да се радваш много, защото заради твоите заслуги Бог ми посочва истинското щастие и ме освобождава от страха, че ще го изгубя. Ще споделя с тебе, благородна Госпожо, че, размишлявайки за Божията доброта -безкрайно и бездънно море, – умът ми се губеше. Не успявам да проумея как Господ гледа на моето малко и кратко усилие, как ме дарява с вечния покой, как ме кани към онова щастие, което недостатъчно усърдно съм търсил досега и предлага на мен, който съм пролял толкова малко сълзи за това, съкровището, което е венец на много по-големи усилия и плач.
Благородна Госпожо, пази се да не оскърбиш безкрайната Божия доброта, като оплакваш като че е мъртъв онзи, който е жив пред лицето на Бога и със своето застъпничество може да помогне на твоите нужди много повече, отколкото в този живот.
Раздялата ни няма да е дълга. Ще се видим отново в небето и, присъединени заедно към Автора на нашето спасение, ще се радваме на безсмъртните радости, като Го хвалим с цялата способност на душата за това и като възпяваме безкрайно Неговите благодати. Той ни отнема онова, което вече ни е дал, само за да го премести на по-сигурно и по-защитено място и за да ни украси с онези блага, които самите ние ще изберем.
Казах тези неща, само за да се подчиня на горещото ми желание ти, благородна Госпожо, и цялото ни семейство, да приемете моето заминаване като радостно събитие. А ти продължавай да ме подкрепяш с майчиния си благослов, докато съм в морето на път към пристанището на всички мои надежди. Предпочетох да ти пиша, защото не ми е останало нищо друго, с което да изразя по по-ясен начин любовта и уважението, които, като син, дължа на моята майка.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)