21 септември – Свети Матей, Апостол и Евангелист (Празник)
Първоначално Леви Матей е митар (събирач на данъци и такси) в Капернаум. Срещата с Исус променя радикално живота му. Той се отказва от земните блага с следва своя Учител като един от Дванадесетте. След Петдесятница пише своето Евангелие, предназначено за повярвалите му сънародници – евреи, в което изобилстват доказателствата, че Исус е очакваният от Израел Месия. Проповядва Благата Вест в Палестина. Според преданието, загива мъченически по време на мисия в Етиопия.
Катехизис на Папа Бенедикт XVI по време на Генералната Аудиенция в Аулата „Павел VI“ във Ватикана – 30 август 2006 г.
Продължавайки с поредицата портрети на дванадесетте Апостоли, която започнахме преди няколко седмици, днес ще се спрем на Матей. Наистина, почти невъзможно е да опишем личността му, тъй като свързаните с него известия са малко и фрагментарни. Онова, което бихме могли да направим, обаче, е да се спрем не толкова на биографията му, колкото на профила, който му прави Евангелието. Той всъщност присъства винаги в списъците на Дванадесетте, избрани от Исус (ср. Мат. 10, 3; Марк. 3, 18; Лука 6, 15; Деян. 1, 13). Името му на еврейски означава „дар Божи“. Първото канонично Евангелие, носещо името му, ни го представя в списъка на Дванадесетте с много прецизно определение: „митарят“ (Мат. 10, 3). По този начин той бива идентифициран с човека, седящ на митницата, когото Исус призовава да Го последва: „Когато минаваше оттам, Исус видя един човек, на име Матей, седнал на митницата, и му казва: „Сърви след Мене“. И този стана и тръгна след Него“ (Мат. 9, 9). Марко (ср. 2, 13-17) и Лука (ср. 5, 27-30) също разказват за призоваването на човека, седящ на митницата, но го наричат „Леви“. За да си представим сцената, описана в Мат. 9, 9, достатъчно е да си припомним великолепното платно на Караваджо, пазено тук, в Рим, в църквата „Сан Луиджи деи Франчези“. От Евангелията научаваме още една биографична подробност за него: в текста, който предхожда непосредствено разказа за призоваването, се разказва за чудото, извършено от Исус в Капернаум (ср. Мат. 9, 1-8; Марк. 2, 1-12) и се подчертава близостта на Галилейско море, т. е. на Тивериадското езеро (ср. Марк. 2, 13-14). От това може да се направи изводът, че Матей е изпълнявал функцията събирач на данъци в Капернаум, разположен именно „край морето“ (Мат. 4, 13), където Исус е на гости в дома на Петър.
На базата на тези прости заключения, идващи от Евангелието, можем да направим няколко извода. Първият е, че Исус приема в групата на най-близките Си един човек, който според тогавашното мислене в Израил е бил смятан за явен грешник. Защото Матей не само си служи с пари, смятани за нечисти, тъй като произхождат от хора, чужди на Божия народ, но също и сътрудничи с чуждата, неприкрито алчна власт, размерът на чиито данъци е можел да определя и по свое усмотрение. По тези причини неведнъж Евангелията говорят в един глас за „митари и грешници“ (Мат. 9, 10; Лука 15, 1), за „митари и блудници“ (Мат. 21, 31). Освен това те виждат в митарите пример за ограниченост (ср. Мат. 5, 46): обичат само онези, които ги обичат) и споменават един от тях, Закхей, като „началник на митарите и богат човек“ (Лука 19, 2), докато народното мнение ги свързва с „грабителите, неправедниците, прелюбодейците“ (Лука 18, 11). Едно нещо веднага проличава на базата на всичко това: Исус не изключва никого от Своето приятелство. Нещо повече – точно когато се намира на трапезата в дома на Матей-Леви, по този повод избухва скадал поради факта, че Той посещава недобри компании, и Той казва нещо много важно: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните. Не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние“ (Марк. 2, 17).
Благата Вест на Евангелието се състои именно в това: че Божията благодат се предлага на грешника! На друго място, с прочутата притча за фарисея и митаря, възлезли в Храма, за да се молят, Исус сочи именно един анонимен митар като достоен за уважение пример на смирено упование в Божието милосърдие: докато фарисеят се хвали със своето морално съвършенство, „митарят … не смееше дори да вдигне очи към небето, а се удряше в гърдите и казваше: „Боже, бъди милостив към мене, грешника!“ И Исус коментира: „Казвам ви, че този си отиде у дома оправдан повече, отколкото онзи; понеже всеки, който превъзнася себе си, ще бъде унизен; а който се смирява, ще бъде въздигнат“ (Лука 18, 13-14). В лицето на Матей, следователно, Евангелията ни предоставят истински парадокс: който на пръв поглед е много далеч от светостта, може да стане истински модел за приемане на Божието милосърдие и за допускането да действат чудните й ефекти в човешкия живот. По този повод Свети Йоан Златоуст отбелязва нещо важно: той забелязва, че само в разказа за някои призовавания се подчертава работата, която призованите са извършвали. Петър, Андрей, Яков и Йоан са призовани, докато ловят риба, Матей – докато събира данъци. Става дума за непрестижна работа – коментира Златоуст, – „защото няма нищо по-достойно за презрение от митаря и нищо по-незначително от риболова“ (In Matth. Hom.: PL 57, 363). Призивът на Исус достига и до хора с най-ниско социално положение, докато те извършват всекидневната си работа.
Друг извод, произтичащ от евангелския разказ, е следният: на призива на Исус Матей отговаря веднага: „Той стана и го последва“. Краткостта на тази фраза показва ясно готовността на Матей да отговори на този призив. Което означава за него да изостави всичко, особено онова, което му е гарантирало сигурен доход, макар често този доход да е бил несправедлив и непочтен. Със сигурност Матей разбира, че близостта на Исус не му позволява да продължи с дейност, осъдена от Бога. Това е лесно приложимо и към двешната действителност: и днес е допустима привързаността към неща, несъвместими със следването на Исус, какъвто е случаят с неправедните богатства. Исус е казал на едно място много ясно: „“Ако искаш да бъдеш съвършен, иди, продай имота си и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето. След това дойди и следвай Ме“ (Мат. 19, 21). Именно това прави Матей: става и тръгва след Него! В това „ставане“ е лесно да прочетем откъсването му от ситуацията на грях и заедно с това – съзнатерното му свързване с едно ново, праведно съществуване, в общение с Исус.
Накрая ще припомним, че преданието на древната Църква единогласно приписва на Матей написването на първото Евангелие. Това започва още с Папий, Епископ на Хиераполис във Фригия ок. 130 г. Той пише: „Матей събра словата (на Господа) на еврейски език, и обясни всяко, както можа“ (in Eusebio di Cesarea, Hist. eccl. III, 39, 16). Историкът Евсевий добавя следното съобщение: „Матей, който първоначално проповядваше сред евреите, когато реши да отиде и при други народи, записа на майчиния си език Евангелието, възвестявано от него; така искаше да замести с писание за онези, с които се разделяше, онова, което щяха да загубят с неговото заминаване“ (ibid. III, 24, 6). Ние не притежаваме днес Евангелието, написано от Матей на еврейски или на арамейски език, но и в гръцкото Евангелие, с което разполагаме, все още чуваме убедителния глас на митаря Матей. Той, станал Апостол, не престава да ни възвестява спасителното Божие милосърдие. Да слушаме това послание на Свети Матей, да размишляваме над него, за да се научим и ние да ставаме решително и да следнаме Исус.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)