21 ноември – Въведение на Блажена Дева Мария (Възпоминание)
Преданието разказва, че Мария, зачената без грях, е представена като малка на Бога в Йерусалимския храм. Това е пророчески знак за пълното й посвещаване на Божията воля. Мария е пример и модел за всека душа, която се посвещава на Господа.
Пасионистите по традизия от времето на Св. Павел от Кръста почитат този празник с по-осебен начин.
На това възпоменание, Светата Църква празнува първото и цяло даряване, което Дева Мария е сторила, като по този начин е дала пример за всяка душа, която се посвещава на Господа. Нашият основател, Свети Павел от Кръста, празнувал много тържествено и набожно това литургично възпоменание, като присъединявал към Марииното посвещаване и своето лично посвещаване на Бог, за основаването на Конгрегацията на Страданието на Исуса Христа. В единство и в общение с намеренията и с особената набожност на нашия основател, това литургично възпоменание винаги се е празнувало в нашата Конгрегация с особен празничен оттенък.
Из „Слова“ на Свети Августин, Епископ и Църковен Учител
( Слово 25, 7-8; Patrologia Latina 46, 937-938)
Обърнете внимание, моля ви, на онова, което бе казал нашият Господ Исус Христос, протягайки ръка към учениците Си: „Ето Моята майка и Моите братя; защото който изпълни волята на Моя Отец небесен, той Ми е брат, и сестра, и майка“ (Мат. 12, 49-50). Но нима не е изпълнила волята на Отца Дева Мария, която повярва с вяра, зачена с вяра, избрана бе за онази, която трябваше да роди сред хората нашето спасение, бе създадена от Христа много преди Христос да се въплъти в нея? Изпълнила бе, да, със сигурност бе изпълнила волята на Отца пресветата Мария, и затова по-важно за нея е, че е била ученичка на Христа, отколкото това, че е станала Негова майка. Повтаряме това: за нея бе по-голямо достойнство и по-голямо щастие това, че е била ученичка на Христа, отколкото, че е станала Негова майка. Затова Мария е била блажена защото още преди да роди на бял свят Учителя, Го е носила в утробата си.
Помисли колко е вярно това, което казвам. Когато Господ минаваше, следван от тълпите, и вършеше божествените Си чудеса, една жена възкликна: „Блажена е утробата, която Те е носила!“ (Лука 11, 27). Блажена е утробата, която Те е носила! И понеже щастието не бива да се търси в плътта, какво отговаря Господ? „Да, но блажени са и тези, които слушат словото Божие и го пазят“ (Лука 11, 28). Мария е блажена именно защото е слушала Божието слово и го е спазвала. Всъщност тя е пазила повече истината в ума си, отколкото плътта в утробата си. Христос е истина, Христос е плът. Христос е истина в ума на Мария; Христос е плът в утробата на Мария. Струва повече това, което е в ума, от онова, което е в утробата.
Мария е свята, Мария е блажена, но Църквата е повече от Дева Мария. Защо? Защото Мария е част от Църквата: свят член, изключителен член, член, който надминава всички други по достойнство, но е винаги член по отношение на цялото тяло. А щом е член на тялото, тогава, разбира се, тялото е много по-важно от един свой член. Господ е Главата, Христос е изцяло и Глава, и Тяло. Какво да кажем? Имаме божествен Глава, наш Глава е Бог.
Затова, възлюбени, внимавайте добре: и вие сте Христови членове, и вие сте тяло Христово. Погледнете по какъв начин сте това, защото Той казва: „Ето Моята майка и Моите братя“ (Мат. 12, 49). Как можете да бъдете майка на Христа? Който слуша и изпълнява волята на Отца Ми, той е за Мен брат, сестра и майка ( ср. Мат. 12, 50).
Когато казвам „братя“, когато казвам „сестри“, ясно е, че говоря за едно единствено наследство. Затова в Своето милосърдия Христос, бидейки единствен, не пожела да бъде сам, а направи така, че и ние да станем наследници на Отца и Негови сънаследници на Неговото наследство.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)