20 септември – Свети Андрей Ким Таегон, Свещеник, Павел Чон Хасан и още 101 Корейски Мъченици (Възпоминание)
Началото на Католическата Църква в Корея е поставено през 1784 г., когато един светски човек, обърнал се във вярата по време на престоя си в Пекин, се завръща в родината си и започва да проповядва там Христовото учение. Католическата общност в страната се увеличава бързо, но през XIX в. властите започват преследвания срещу нея. Най-силни са гоненията в периода от 1839 до 1867 г. Тогава 103 Мъченици: свещеници и миряни, засвидетелсстват с кръвта си своята вярност към Христа.
Сред тях е Свети Андрей Ким Таегон, роден през 1821 г. в благородно християнско семейство. Той е един от първите католически свещеници от корейски произход – ръкоположен е през 1844 г., и е първият свещеник – мъченик в Корея, обезглавен заради вярата си в Сеул на 16 септември 1846 г.
Друг корейски мъченик е Свети Павел Чон Хасан, мирянин. Той също се ражда в католическо семейство през 1795 г. През 1801 г. баща му Августин и брат му Карл са екзекутирани като християни, а семейството е лишено от всички средства за препитание. Трудностите укрепват верността на Павел към Църквата и той помага всеотдайно на първите френски католически мисионери в Корея. Арестуван и подложен на изтезания, той е обезглавен на 22 септември 1839 г. заедно с приятеля си Августин Нион. Няколко месеца по-късно загиват мъченически майка му Цецилия и сестра му Елизабет. През същата година властите екзекутират френските мисионери Епископ Ембер и свещениците Пиер Мобан и Жак Шастан, изпратени от Чуждестранните Мисии в Париж.
Проповед на Блажения Папа Йоан Павел II на Светата Литургия за канонизирането на 103-мата Корейски Мъченици – Площад Юидо, Сеул, 6 май 1984 г.
„Нали така трябваше да пострада Христос и да влезе в славата Си?“ (Лука 24, 26).
1. Тези думи, взети от днешното Евангелие, са произнесени от Исус, когато върви от Йерусалим към Емаус заедно с двама Свои ученици. Те не Го разпознават и Му разказват като на непознат онова, което се е случило в Йерусалим през последните дни. Говорят за страданията и за смъртта на Исус. Говорят и за излъганите си надежди: „А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил“ (Лука 24, 21). Тези надежди биват погребани заедно със смъртта на Исус.
Двамата ученици са обезкуражени. Въпреки че са чули да се говори, че жените и дори самите апостоли не са намерили на третия ден след смъртта Му тялото на Исус в гроба, те все още не знаят, че Той е бил видян жив.
Учениците не знаят също, че точно в този момент виждат именно Него, че вървят заедно с Него, че разговарят с Него. всъщност очите им не могат да Го разпознаят (Лука 24, 16).
2. Тогава Исус започва да им обяснява, като започва от Светото Писание, че именно чрез страданието Месията е трябвало да достигне до славата на възкресението. Думите Му обаче не постигат ефект. Макар сърцата им да горят, докато слушат думите на Този Непознат, Той продължава да бъде за тях именно такъв – Непознат. Едва по време на вечерята, когато Той взема хляба, благославя го, преломява го и им го подава, „тогава се отвориха очите им и те Го познаха“ (Лука 24, 31), но в същия миг Той изчезва от погледите им. Познали възкръсналия Господ, те стават завинаги свидетели на възкресението на Исус Христос.
3. Истината за Исус Христос достига и до земята на Корея. Тя пристига тук чрез книги, донесени от Китай. По един чуден път Божията благодат подтиква скоро след това вашите учени предци най-напред към интелектуално търсене на истината и Божието Слово, и оттам – към жива вяра във възкръсналия Господ.
Желаейки горещо по-голяма съпричастност към християнската вяра, вашите предци изпращат през 1774 г. един от тях в Пекин, и там той бива покръстен. От това добро семе се ражда първата християнска общност в Корея – уникална общност в историята на Църквата, тъй като е основана само от миряни. Тази още неопитна Църква, толкова млада и вече толкова силна във вярата си, устоява на няколко вълни жестоки гонения. Става така, че в продължение на по-малко от век тя може да се похвали с няколко десетки хиляди Мъченици. Годините 1791, 1801, 1827, 1839, 1846 и 1866 са белязани с кръвта на вашите Мъченици, и остават завинаги в сърцата ви.
В началните петдесет години първите християни са подпомагани само от двама свещеници, дошли от Китай, и то за кратък период от време. Въпреки това те задълбочават единството в Христа чрез молитва и братска любов. Те не познават класови различия и се стремят към все по-голямо единство със своя Епископ в Пекин и с Папата в далечния Рим.
След като години наред изпращат молби за изпращането на повече свещеници, вашите предци казват „Добре дошли!“ на първите френски мисионери през 1846 г. Някои от тези мисионери са сред Мъчениците, дали живота си за Евангелието, и ще бъдат канонизирани днес, по време на това историческо отслужване.
4. Днес имам възможността – като Епископ на Рим и Наследник на Петър на Апостолическия Престол, – да участвам в Юбилея на присъствието на Църквата на корейска земя. Вече няколко дни съм сред вас като поклонник, предоставяйки като Епископ и Папа моето служение на синовете и дъщерите на обичната ми корейска нация. Днешната Литургия е кулминационният момент на това пастирско служение.
Погледнете: с тази Литургия на канонизирането им Блажените Корейски Мъченици биват включени в списъка на Светците на Католическата Църква. Те са истински синове и дъщери на вашата нация, заедно с множеството мисионери, дошли тук от други страни. Те са ваши деди по произход, език и култура. И същевременно те са и ваши бащи и майки във вярата – една вяра, която те са засвидетелствали с проливането на кръвта си.
От тринадесетгодишния Петър Ю до седемдесет и две годишния Марк Чон, мъже и жени, клирици и миряни, богати и бедни, хора от народа и благородници, мнозина от тях потомци на неизвестни мъченици от предишните години – всички те с радост умират за Христа.
Чуйте последните думи на Тереза Квон, една от първите Мъченици: „След като Господ на небето е Отец на цялото човечество и Господар на цялото творение, как можете да искате от мен да Го предам? Нали който на този свят предава баща си и майка си, не получава прошка. Затова аз още повече не мога да предам Онзи, Който е Отец на всички нас“.
Едно поколение по-късно, бащата на Петър Ю – Августин, заявява решително: „Сега аз познах Бога и ми е невъзможно да Го предам“. Петър Чо стига още по-далеч, като казва: „Дори когато някой знае, че баща му е извършил престъпление, и тогава няма право да го изгони и да не го признава вече за свой баща. Как бих могъл, следователно, да кажа, че не познавам небесния Отец и Господ, Който е толкова добър?“
А какво казва седемнадесетгодишната Агата Йи, когато съобщават на нея и на брат й лъжливата вест, че родителите им уж са се отрекли от вярата? „Това, че моите родители са се отрекли или не, е тяхна работа. Колкото до нас, ние не можем да предадем Господ на небето, на Когото винаги сме служили“. При тези думи, други шест възрастни християни доброволно се предават в ръцете на съдиите, за да посрещнат мъченичеството. Освен тях, още много други смирени непознати Мъченици са служили със същата вяра и смелост на Господа.
5. Корейските Мъченици дават своето свидетелство за разпнатия и възкръснал Христос. Чрез жертвата на своя живот те се уподобяват на Христос по много особен начин. Могли са да направят свои думите на Свети Павел: „Винаги носим в тялото си мъртвостта на Господа Исус, та и животът Исусов да се открие в тялото ни. Защото ние, живите, непрестанно се предаваме на смърт заради Исуса, та и животът Исусов да се открие в смъртната ни плът“ (2 Кор. 4, 10-11).
Смъртта на Мъчениците е подобна на смъртта на Христос на кръста, защото, както Неговата смърт, така и тяхната, е станала начало на нов живот. Този нов живот не се е проявил единствено в тях – тоест в онези, които са претърпели смъртта на Христос, но се е разпространил и сред останалите. Той е станал квас на Църквата като жива общност на ученици и свидетели на Исус Христос. „Кръвта на Мъчениците е семе за християните“ – тези думи от първите векове на християнството се потвърждават и днес пред очите им.
Днес Църквата, намираща се на корейска земя, желае да благодари по един по-тържествен начин на Пресветата Троица за дара на изкуплението. Свети Петър пише за този дар: „Знаете добре, че не с тленни неща – сребро или злато, сте изкупени от суетния живот, предаден ви от бащите, но с драгоценната кръв на непорочния и чист като агнец Христос“ (1 Петър 1, 18-19). С тази висока цена – с цената на изкуплението, вашата Църква желае, на базата на свидетелството на Корейските Мъченици, да добави своето силно свидетелство на вяра, надежда и любов.
Нека чрез това свидетелство Исус Христос да бъде все по-познат във вашата страна: Христос – разпнат и възкръснал; Христос – пътят, истината и животът; Христос – истински Бог, Син на живия Бог. Христос – истински човек, Син на Дева Мария.
Навремето в Емаус двамата ученици разпознават Исус „в жеста на преломяването на хляба“ (Лука 24, 35). Нека на корейска земя все нови и нови ученици да могат да Го разпознават в Евхаристията. Приемете Неговото тяло и кръвта Му под вида на хлябба и виното, и нека Изкупителят на света да ви приеме в единството на Своето тяло, чрез силата на Светия Дух.
Нека този тържествен ден стане залог за живота и светостта на бъдещите поколения. Исус Христос е възкръснал от мъртвите и днес живее в Своята Църква. „Господ наистина възкръсна!“ (Лука 24, 34). Амин. Алелуя.
източник: https://catholicvt.net/ (сайт на католическата енория Велико Търново)